Приключенска разходка в пещера Магурата

За пещера „Магурата“ бяхме чели с мама в една книжка за забележителностите в България. Тогава аз реших, че много искам да отида в тази пещера и да я разгледам. Казах на мама и на татко, че това е една от мечтите ми. Те ми обещаха да заведат мен и брат ми там и да изпълнят желанието ми. Много се зарадвах, когато един ден те ми казаха, че тръгваме на семейно пътешествие и ще отидем и в тази пещера. Тя се намира близо до град Белоградчик и селото Рабиша.

Искам да разкажа също кога чух за първи път името на това място и как се опитах да си представя точно колко е голяма тази интересна пещера. Заедно с мама, татко и моят брат бяхме отишли да разгледаме една друга пещера, която се намира във Врачанския балкан и се казва Леденика. Тогава баткото, който ни разказваше различни неща за Леденика, ни каза, че тя може да се побере няколко пъти в пещера Магурата и аз започнах да си представям колко е огромна.

Когато пристигнахме до пещера Магурата аз много се вълнувах и нямах търпение да вляза вътре. Подът беше хлъзгав, а от тавана падаха студени капки вода. Много внимавах къде стъпвам, за да не се подхлъзна и да не падна. Екскурзоводът ни разказа, че тук целогодишната температура е 12 градуса. Вътре имаше много сталактити, сталагмити и сталактони. Както и пещерни бисери. Най-голям беше един сталактон, който беше висок около 20 m и го бяха кръстили „Големия сталактон“.

Исках да снимам всички интересни неща и когато екскурзоводът каза, че снимането е позволено, тогава си избрах различни интересни места от пещерата и ги снимах. Вътре е почти тъмно и трябва да се внимава, когато се снима.

Разбрах, че образуването на пещерата е започнало преди много милиони години. Точната цифра е 15 милиона години.

Много се развълнувах, когато влязохме в една зала, в която имаше праисторически рисунки. Те са издълбани в скалите и са черни. Разгледах ги внимателно и видях танцуващи хора, очертания на ловци, много животни и растения. Исках да си представя как са изглеждали хората, които са ги нарисували и дали са знаели, че ще запазят толкова дълги години.

В пещерата има много зали – малки и големи. Всяка от тях си има име – Триумфална зала, Галерия с рисунки, Слънчевата зала и др. Минавахме от зала в зала и се качвахме и слизахме по железни стълби.

Аз много харесах прилепите, които живеят в пещерата. Видях малки сенки, които се бяха скрили и тихичко цвърчаха. Попитах мама дали хората, които идват тук им пречат и дали се страхуват от нас. Аз не исках да се страхуват от мен и затова не говорих на висок глас и не светих с фенерчето върху тях.

Пещера „Магурата“ е един от 100-те национални обекти за България и ние не пропуснахме да си сложим печат в книжките, с които събираме печати от всичките тези места.

Когато излязохме от пещерата видяхме едно голямо езеро, което беше много синьо. Татко ми каза, че това е Рабишкото езеро.

Решил съм, когато стана голям да изследвам пещерите, да търся кристали и да пазя  прилепите.

Автор: Емануел Тинчев, 2 клас