При Балчишката тузла

Погледите ни се насочиха към плажуващите, покрили своите тела с известната балчишка лечебна кал.

От тук нататък целта ни беше да намерим известните лиманни езера, от които се добива самата лечебна кал. Оказа се, че те са съвсем близо до самия морски бряг. Срещнахме малка група туристи, водена от ентусиазиран балчиклия. Човекът с много любов разказваше за местността, както и за възможностите за развитие на балнеолечебен туризъм. Та оказа се, че през този септемврийски ден нашият малък палавник е най-малкият турист в региона и поради тази причина човекът ни даде инструкции как да достигнем до езерата по възможно най-лекия за него път. Доста често насочваше погледа си в посока север към Каварна и нос Калиакра, като с  болка споделяше за постоянното застрояване по тези места. Все пак разговорът ни прикючи с оптимистичната нотка, че това прекрасно място ще остане незасегнато от крупните строежи.

Началото на краткия път който води до самите езера...

Много характерни са житните треви, острица, подъбиче, мащерка, жълт кантарион, жълт равнец, метличина и много други. Особено голямо е богатството на птици. В местността могат да се видят както прелетни, така и зимуващи птици. Богатството на фауната се допълва от обикновенна полевка, кримски гущер, зайци, лалугери, смок стрелец и др.

Ето, че стигнахме и до самите езера. Те са с лиманен произход, като водата е с голяма соленост.

Водата е хипотермална спрямо човешкото тяло с температура 33^оС и слаба минерализация. Тузленската кал е с много добри физико-химични качества: тъмно-кафява до черна, със зърнест и фин строеж. Състои се от биологична компонента от умрелите микроорганизми и растения; и минерална съставка, комбинация от морски соли и солите на минералната вода, която извира в непосредствена близост.

В медицинската практика лечебната кал се ползва от дълбока древност. У нас първите опити за калолечение се свързват с името на руския лекар Игнатов, който още през 1883 г. използва кал от Балчишката тузла. Тузленските езера са образувани на мястото на голямо свлачище. Теренът около него е изграден от съвсем млади морски, глинесто-мергелни седименти. Езерната котловина непрекъснато се запълва от утайки. Всъщност езерата се разделят на плитко и дълбоко. Запасите в калонаходището в плиткото езеро са около 26 000 t. Всяка година калният пласт се уве­личава с около 5 — 6 mm. По такъв начин годишно се образуват около 200 t нова кал.

Калта е с доказани лечебни свойства и тук от дълги години се лекуват ставни, гинекологични и кожни заболявания, заболявания на опорно-двигателната система, гръбначният мозък и други.

Интересно е, че калта само в едното езеро, което се вижда в далечината, е с доказани лечебни свойства, така нареченото плитко езеро. То е оградено и има два оформени сектора - мъжки и женски.

Естествено проявихме любопитство да обходим и него, но една от жените, намираща се до нас, ни сподели, че в този момент това е невъзможно, защото има... полицейска акция. Имало проблем с бракониери, които редовно пълнят лечебна кал в туби и се смята, че дори нелегално я продават. Мила родна картинка! Предположенията на специалистите са, че ако нещата продължават по същият начин, не след дълго калта може и да изчезне.

В далечината успяхме да снимаме част от секторите, които са предназначени за калолечение. В случая то е известно още и като ,,египетски метод“ - намазване на тялото с кал при слънчево облъчване и слънце-въздушни бани.

След като се намажат с лечебната смес и изсъхнат, хората задължително се къпят отново в езерото и запасите от кал не се губят.

Притиснати от времето, решихме да се върнем отново на плажната ивица и да се полюбуваме на морската синева. Има доста места, на които си личи интензивната абразия, която пък е една от причините за свлачищните процеси в този район.

Поглеждайки на североизток, човек остава раздвоен между красивата гледка към нос Калиакра, където се виждаше движението на перките на най-големия ветрогенераторен парк в България и...

...и огромните строежи които бавно‘ и сигурно се приближават към Тузлата.

Определено Тузлата е едно прекрасно кътче, което всеки един човек, обичащ и милеещ за българската природа, трябва да посети. Макар, че престоят ни тук да бе изключително кратък, може да споделим, че си тръгнахме заредени с положителна енергия. 

Като за финал се сетихме за един разказ, който бяхме прочели преди време, на д-р Иван Богданов, провеждащ климатолечение в Тузлата. Та той бе споменал, че ,,Места като Тузлата са Божи дар и Господ наистина е бил разточителен към този регион - ние сме поредните наематели на това място с уникални природни дадености. Друг е въпросът, какви наематели сме, как се грижим за поверените ни богатства и колко се възползваме от тях‘‘.

Текст и снимки: Лилия и Руслан Милеви