Поглед към незаконните сгради в Стара Загора

Представяме ви няколко сателитни снимки от град Стара Загора и кратък обяснителен текст за природногеографската обстановка, историята на парковото дело и съвременните екологични предизвикателства пред града. 

Стара Загора - на прехода между Средна гора и Горнотракийската низина.

Стара Загора се намира на изявен природногеографски преход - между Горнотракийската низина (Старозагорско поле в източната част) и Средногорието (Сърнена Средна гора). Тази граница маркира хидроклиматични и почвено-биогеонни различия, т. е. две тотално различни в природно отношение области. Също така границата откроява две природни единици с различна степен на антропогенно въздействие (човешка намеса) - интензивно обработваното Старозагорско поле и предимно залесената Сърнена Средна гора. 

Разположението на кв. "Лозенец" и парк "Митрополит Методий Кусев" (Аязмото) в северозападната част на града.

След Освобождението започва възобновяването на опожарения от османските войски град. Един от прогресивните жители на града по това време е старозагорският митрополит Методий (1838-1922, родом от Прилеп, Македония). Той организира и създава първия градски парк в страната - Аязмото. Обезлесените хълмове над града за няколко десетилетия се превръщат в многолика гора от дървесни видове, доставени от различни части на света. Отначало владиката среща отпора на част от местното население, което "нямало да има къде да пасе своите животни", но в крайна сметка неговата кауза се утвърждава. От този момент идеята за парково строителство и озеленяване в Стара Загора е водеща през различните обществено-исторически епохи. Почти няма улица, която да не е със залесени тротоари, а площта на градските паркове заема значима част от селищната територия. 

Парк "Борова гора" и незаконните сгради.

През последните две десетилетия "Зеленият пояс" около Стара Загора сериозно изтънява. Редица пожари, предизвикани от "небрежност" или "неизвестен извършител", успяха да намалят горските насаждения около града. На няколко пъти и символът на града - Аязмото, бе на десетки метри от огнените стихии. Градската общественост и Държавното горско стопанство организираха няколко поред кампании за залесявания на обгорелите склонове. Същевременно част от крайградските гори, които са с парков статут, започнаха да стават жертва на нереглементирана сеч. Допълнително действие към съкращаването на горските площи става и незаконното строителство в землището на един от парковете - "Борова гора". Именно разрушаването на тези сгради предизвика сериозен медиен интерес.

Обезлесените хълмове "над" Стара Загора

Ландшафтно-екологична ситуация 

Основен екологичен проблем на градската среда в Стара Загора се очертава площното обезлесяване на значима част от южния макросклон на Сърнена Средна гора - разположен северно от града и конкретно кв. "Лозенец". Незаконната сеч и честите пожари в района не дават шанс на горската/храстова растителност да се възстанови, а също така опропастява кампаниите за презалесяване на планината. Поглеждайки към други подобни ситуации на човешка намеса в природата, без съмнение може да се прогнозира, че обезлесяването ще окаже следните негативни въздействия върху природната среда на града и крайградското пространство:

- микроклиматичен ефект, т. е. предпоставки за по-силни северни поривисти (бороподобни) ветрове и големи температурни разлики на локално ниво; 

- влошаване качеството на атмосферния въздух;

- активизиране на почвената ерозия и създаване на условия за прашни бури;

- активизиране на кално-каменни потоци в случаи на интензивни валежи (аналогични на злополучните във варненския квартал "Аспарухово");

- нарушаване на хабитата на редица представители на средногорското фаунистино биоразнообразие.

Негативният естетически аспект от промяната на ландшафта е също налице. При прекратяване на нерегламентираната сеч и успешна залесителна кампания в района, горите ще могат да се възстановят във вида, който бяха до преди няколко години в рамките на няколко десетилетия. 

Динамика на обезлесяването през последните 10 години.

Автор: Димитър Желев