Почит пред Каталуня
„Дали Дали е бил щастлив?
А нали Дали е бил игрив?
Лигав ли е бил Дали?
И надали това ще сподели?“
Музеят на Салвадор Дали във Фигерес.
Тъкмо бях излезнал от театър-музея във Фигерес и като че ли повлиян от жегата, си изрецитирах горенаписаните думи. Не претендирам за оригиналност или нещо от сорта. Не! Няма как да излезнеш от музея, създаден в чест на гения Дали, и да не си поне малко по-чалнат, по-инакомислещ, по-голям фен на Каталуня. В 40 хилядното градче в севера на автономната провинция се е родил и умрял забележителният талант, човекът, който сутрин се е чудил колко ли са нещастни са останалите живи хора по света, защото не са били именно Салвадор или любимата му Гала.
Някои от емблематичните произведения на Дали са показани в театъра-музей.
Сетивата прекалено бързо се насищат и уморявата в атмосферата на фамозното сдание, събрало и представило по неповторим начини идеите и значима часто от творчеството на гениалния артист. Непосредствено срещу готическата катедрала в старата част на Фигерес, като контрапункт на времевата ос, стои театър-музеят със стъклени куполи, гигантски яйца по покрива и куп други трудносмилаеми от пръв поглед материални превъплъщения на неповторимо твореното от Дали.
Известният небостъргач Торе Акбар се извисява над Барселона.
Посещението на градчето с музея бе част от едноседмичната ми обиколка из Каталуня – време, напълно достатъчно да се види много и абсолютно показателно да убеди колко много има да се гледа. Една седмица е малко за тези земи, може би месец, може би година... А може би цял живот не би стигнал за опознаването и разбирането на североизточния край на Кралство Испания?
Изкуството е навсякъде в Барселона, а на улицата - то намира своите най-романтични измерения.
„Catalonia is not Spain“ - „Каталуня не е Испания“ е надпис на фланелки и други местни сувенири. Преди няколко години гражданите на провинцията гласуваха на референдум за още по-голяма автономия и фактически независимостта е само „на крачка“ разстояние. През есента на 2014 г. има насрочено допитване до народа за бъдеща независимост, но властите в Мадрид са категорично, че това няма как да се случи. За мен като географ посещаването и опознаването на мястото бе неизбежно и въпрос на време. Ето, че и това се случи.
Променадата на Барселона със своите плажове.
За мнозина Барселона може би е символ на плажове, разгулен нощен живот и безкрайни удоволствия, но в моето съзнание се е загнездил един документален кадър, показващ града от времето на Втората испанска република. Виждайки го, идеята за Барселона на борбеността, идеята и себеотрицанието не ме оставяше дълго време.
Почти всички порти и врати на гаражи в града са площ за изява на улични художници.
„Революционната атмосфера остана такава, каквато я видях отначало. Генерал и редник, селянин и милиционер, все още се срещаха като равни, всеки получаваше една и съща надница, носеше едни и същи дрехи, ядеше една и съща храна, и наричаше всеки друг „ти“ и „другар“, нямаше класа на господарите, нито класа на слугите, нито просяци, нито проститутки, нито адвокати, нито свещеници, нито лизане на обувки, нито сваляне на шапки. Дишах въздух на равенство, и бях достатъчно простоват да си представя, че това е съществувало в цяла Испания.“ - мисълта на Джордж Оруел показва нещо интересно. Тя е от разказа му с политически размисли за Испанската гражданска война „Почит пред Каталуня“. Нека оставим встрани лингвистичните и етноложките спорове дали каталунците са испанци или не. Безспорна истина е, че каталунците винаги са били по-особена част на Испания, по-прогресивно мислеща, по-смела. Самият факт, че Колумб е започнал голямото си пътуване през Атлантика именно от пристанището на Барселона, е белег, че консервативната и скована в догмите на католицизма кралска Испания, трудно може да догонва или спира прогресиращата си периферия. Именно Барселона е последната крепост на Втората испанска република, откъдето до последно президентът Мануел Асаня е ръководил борбата срещу фашистите. Тук на практика са били осъществени редица идеи с утопична символика във философско-политически план.
Малките улички в старата централна част на града са неспирен поток на живота.
И ако през 30-те години на ХХ век са парадите на участниците в интербригадите, с които те се сбогуват с Републиката и се разформироват, то днес улиците на Барселона са отново платцдарм на международни шествия. Хиляди чуждестранни гости посещават града-символ на прогреса в Испания, считан за най-атрактивното и развлекателно място, далеч разчупило стериотипите на традиционното испанско общество. „La Rambla“ е оживената пешеходна улица под мрежестата сянка на чинарите, даваща поле за изява на десетки артисти с безкраен набор от атрактивни номера, неизменна част от атмосферата на града днес. Водеща началото си от площад „Каталуня“ своеобразното мънисто от лица, звуци и емоции, отвежда до пристана с романтичната променада. Точно там се извисява статуята на Колумб, сочеща пътя към Америка (куриозно той сочи към морето, което е на изток!).
Христофор Колумб и неговата мечта.
Безброй са туристическите атракции на града – нов модерен аквариум, лифт над пристанището, олимпийското село, парк Гюел, множеството сгради на архитектурния гений Гауди. Убеден съм, обаче, че емоционално най-траен белег оставят пеещите фонтани при площад „Испания“. Невероятното съчетание на стотиците водни струи, светлините и музиката оставят трудно избледняващ спомен у всеки, зърнал зрелището. Емоционалната програма, включваща „Барселона“ на Монтсерат Кабайе и Фреди Меркюри, редица златни поп хитове и тържествено завършваща с овертюрата към „Кармен“ хвърля в удивление стотици хора.
Една от пешеходните алеи край пристанището.
Модерният градски аквариум предлага неповторимо изживяване сред дълбините на океана.
Да, аз бях там и видях моята Барселона и моята Каталуня през погледа си и съм сигурен, че пак ще бъда там, защото не съм приключил с моята почит пред Каталуня.
Саграда Фамилия "бди" над града.
Текст и снимки: Димитър Желев
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg