Почина Джеймс Лавлок (1919-2022) - създателят на хипотезата Гея

Британски еколог, той завладява въображението със своята хипотеза и е от съществено значение за днешното разбиране на създадените от човека замърсители и тяхното въздействие върху климата.

Джеймс Лавлок (26 юли 1919 – 26 юли 2022), независимият британски еколог, чиято работа беше от съществено значение за днешното разбиране на създадените от човека замърсители и тяхното въздействие върху климата и който завладя въображението на научния свят със своята теория за Гея, представяйки Земята като живо същество, почина на 26 юли 2022 г., на 103-ия си ден рожден ден в дома си в Дорсет, Югозападна Англия.

Семейството му потвърди смъртта в изявление в Twitter, като каза, че допреди шест месеца той „все още е можел да се разхожда по крайбрежието близо до дома си в Дорсет и да участва в интервюта, но здравето му се е влошило след лошо падане по-рано тази година.“

Обхватът на познанията на д-р Лавлок се простира от астрономията до зоологията. В по-късните си години той стана виден привърженик на ядрената енергия като средство за решаване на глобалните климатични промени и песимист относно способността на човечеството да оцелее на бързо затопляща се планета.

Но неговата глобална известност се основава на три основни приноса, които той развива по време на особено изобилно десетилетие на научни изследвания и любопитство, простиращо се от края на 1950-те до последната половина на 60-те години.

Едното е неговото изобретение на детектор за улавяне на електрони, евтино, преносимо, изключително чувствително устройство, използвано за измерване на разпространението на токсични съединения, създадени от човека в околната среда. Устройството предоставя научните основи на книгата на Рейчъл Карсън от 1962 г. „Silent Spring“ („Тихата пролет“), катализатор на екологичното движение.

Детекторът също помога да се осигури основата за разпоредби в Съединените щати и в други нации, които забраниха вредни химикали като DDT и PCBs и които рязко намаляват употребата на стотици други съединения, както и излагането на обществеността на тях.

По-късно откритието му, че хлорофлуоровъглеводородите – съединенията, които захранват аерозолните кутии и се използват за охлаждане на хладилници и климатици – присъстват в измерими концентрации в атмосферата, довежда до откриването на дупката в озоновия слой. (Сега хлорфлуорвъглеводородите са забранени в повечето страни съгласно международно споразумение от 1987 г.)

Но д-р Лавлок може да е най-широко известен със своята хипотеза за Гея – че Земята функционира, както той се изрази, като „жив организъм“, който е в състояние да „регулира своята температура и химия в удобно стабилно състояние“.

Семената на идеята са засадени през 1965 г., когато той е бил член на екипа за изследване на космоса, нает от Националната аеронавтика и космическа администрация и разположен в лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния.

Като експерт по химическия състав на атмосферите на Земята и Марс, д-р Лавлок се е чудил защо атмосферата на Земята е толкова стабилна. Той теоретизира, че нещо трябва да регулира топлината, кислорода, азота и други компоненти.

„Животът на повърхността трябва да изпълнява регулацията“, пише той по-късно.

Той представя хипотезата си през 1967 г. на среща на Американското астронавтическо дружество в Лансинг, Мичиган, и през 1968 г. на научна среща в Принстънския университет.

През това лято романистът Уилям Голдинг, приятел, предлага името Гея на името на гръцката богиня на Земята. Голдинг, авторът на „Повелителят на мухите“ и други книги, живее близо до г-н Лавлок в Югозападна Англия.

Няколко учени приветстват хипотезата като обмислен начин да се обясни как живите системи са повлияли на планетата. Много други обаче я отричат

Хипотезата може би никога няма да придобие доверие и да се премести в научния мейнстрийм без приноса на Лин Маргулис, виден американски микробиолог. В началото на 70-те години на миналия век и през десетилетията след това тя си сътрудничи с д-р Лавлок за конкретни изследвания в подкрепа на идеята.

Оттогава са проведени редица научни срещи относно хипотезата за Гея, включително една в университета Джордж Мейсън през 2006 г. и са публикувани стотици статии по аспекти от нея. Хипотезата на г-н Лавлок за саморегулиращата се Земя се смята за централна за разбирането на причините и последствията от глобалното затопляне.

Неговият детектор за улавяне на електрони е създаден през 1957 г., когато той е бил научен сътрудник в Националния институт за медицински изследвания в Мил Хил, в Северен Лондон. Обявено е през 1958 г. в Journal of Chromotography.

Когато се комбинира с газов хроматограф, който разделя химически смеси, детекторът е в състояние да измерва минимални концентрации на съединения на основата на хлор във въздуха. Той постави началото на нова ера на научно разбиране за разпространението на съединенията и помогна на учените да идентифицират наличието на минимални нива на токсични химикали в почвите, храната, водата, човешките и животинските тъкани и атмосферата.

През 1969 г., използвайки своето устройство за улавяне на електрони, д-р Лавлок открива, че причинените от човека замърсители са причината за смога. Той също така откри, че групата от устойчиви съединения, създадени от човека, известни като хлорофлуоровъглеводороди, присъстват измеримо дори в чистия въздух над Атлантическия океан. Той потвърди глобалното разпространение на CFC по време на експедиция до Антарктика в началото на 70-те години на миналия век и през 1973 г. публикува статия за откритията си в списание Nature.

Д-р Лавлок се гордееше със своята независимост от университети, правителства и корпорации, въпреки че изкарваше прехраната си от всички тях. Той се наслаждаваше да бъде откровен, пряк, умишлено провокативен и непредпазлив. И може би неслучайно той беше по-малко успешен, използвайки работата си за финансова печалба и авторитет в научната общност. Детекторът за улавяне на електрони, може би един от най-важните аналитични инструменти, разработени през 20-ти век, беше преработен и комерсиализиран от Hewlett-Packard без никакви възнаграждения или лицензионно споразумение с д-р Лавлок.

И въпреки че д-р Лавлок идентифицира наличието на CFC в атмосферата, той също така разсъждава, че при концентрации в части на милиард те не представляват „никаква възможна опасност“ за планетата. По-късно той нарече това заключение „безпричинна грешка“.

Година след статията си в Nature, Марио Молина от Масачузетския технологичен институт и Ф. Шерууд Роуланд от Калифорнийския университет в Ървайн публикуваха статия в същото списание, в която описват колко чувствителен е озоновият слой на Земята към CFC. През 1995 г. те и д-р Пол Крутцен от Института Макс Планк в Германия получиха Нобелова награда за химия за работата си по предупреждаването на света за изтъняването на озоновия слой.

„Той имаше страхотен ум и воля да бъде независим“, каза Бил Маккибън, автор на „Краят на природата“ и учен в Мидълбъри Колидж във Върмонт. „Той наистина изигра значителна роля в буквалното спасяване на Земята, като помогна да се разбере, че озоновият слой изчезва. Теорията за Гея е най-интересният му принос. Тъй като глобалното затопляне се очертава като най-големия проблем на нашето време, теорията за Гея ни помогна да разберем, че малки промени могат да изместят система, голяма колкото земната атмосфера.

Джеймс Ефраим Лавлок е роден на 26 юли 1919 г. в къщата на баба си по майчина линия в Летчуорт Гардън, на около 30 мили северно от Лондон. Родителите му, Том и Нел Лавлок, са били собственици на магазини в Брикстън Хил, в Южен Лондон. Джеймс живее с баба и дядо в най-ранната си година, но се присъединява към родителите си в Брикстън Хил, след като дядо му умира през 1925 г.

През 1939 г. Джеймс се записва в Манчестърския университет, получава статут на освободен от военна служба, което му позволява да избегне военна служба в началото на Втората световна война и завършва през 1941 г. Скоро е назначен като младши научен сътрудник в Съвета за медицински изследвания, правителство агенция, където специализира хигиена и пренасяне на инфекциозни агенти.

Един от младите хора, които също се присъединяват към изследователския институт е Хелън Хислоп. Двамата се женят на 23 декември 1942 г. и първото от четирите им деца, Кристин, се ражда през 1944 г. По-късно се ражда още едно момиче, Джейн, и две момчета, Андрю и Джон. През 1949 г. д-р Лавлок получава докторска степен по медицина от Факултета по хигиена и тропическа медицина на Лондонския университет. Хелън Лавлок, която има множествена склероза, почива през 1989 г. По-късно той се жени за американката Сандра Орчард.

Д-р Лавлок е автор на „Гея: Нов поглед към живота на Земята“ (1979), наред с други книги. Друго издание, „Изчезващото лице на Гея: Последно предупреждение“ (2009), твърди, че Земята отива към постоянно горещо състояние по-бързо, отколкото смятат учените. Автобиографията му „Домът на Гея: Животът на независим учен“ е публикувана през 2000 г.

Сред многобройните му награди бяха две от най-престижните в екологичната общност: Наградата на Амстердам за околна среда, присъдена от Кралската холандска академия за изкуства и науки, и наградата Синята планета, присъдена през 1997 г. и широко считана за екологичен еквивалент на Нобелова награда.

Д-р Лавлок предизвика сензация през 2004 г., когато обяви ядрената енергия за единствената реалистична алтернатива на изкопаемите горива, която има капацитета да задоволи мащабните енергийни нужди на човечеството, като същевременно намали парниковите емисии. През последните си години той изрази песимистичен възглед за глобалното изменение на климата и способността на човека да предотврати екологична катастрофа, която би убила милиарди хора.

„Причината е, че няма да намерим достатъчно храна, освен ако не я синтезираме“, каза той пред списание New Scientist през 2009 г. „Поради това избиването през този век ще бъде огромно, до 90 %. Броят на хората, които остават в края на века, вероятно ще бъде милиард или по-малко. Случвало се е и преди. Между ледниковите епохи е имало затруднения, когато са останали само около 2000 души. Ще се случи отново."

Документален филм за Джеймс Лавлок (на английски език) можете да изгледате тук:

 

Текстът е базиран на публикация на New York Times и статията за еколога в Уикипедия.

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Спокойните води на язовир Въча

ггф