По следите на теснолинейката...
Теснолинейна жп линия Септември - Добринище определено може да се приеме за едно от богатствата на съвременния български свят, както поради своята история и технически параметри, така и поради приказните гледки, които разкрива маршрутът. Теснолинейката е пусната в движение през август 1926 г. и съвсем скоро отбеляза 90 години от своето съществуване. Има междурелсие 760 mm, което е два пъти по-тясно от междурелсието на останалите държавни линии - 1435 mm. След 2002 г., когато се поставя краят на съществуването на теснолинеен път Червен бряг - Оряхово, линия Септември - Добринище се превръща в единствената от подобен тип у нас. Тя има обща дължина от 130 km, които се изминават за около 4 h.
Началото на линията започва от гара Септември, където се осъществява контактът с останалата железопътна мрежа на България и по-конкретно с вътрешната линия София - Бургас и с международната линия от Централна Европа към Истанбул, която следва трасето на паневропейски транспортен коридор № 10. Тръгвайки от гарата в Септември, теснолинейката се отправя на юг и постепенно напуска пределите на Горнотракийската низина.
Вече прегорелите слънчогледови полета на Горнотракийската низина в района на гр. Септември и първите западнородопски възвишения
Бавно маршрутът на теснолинейката навлиза в крайните северозападни разклонения на Западни Родопи. Тук се намира и първото населено място със самостоятелна спирка по линията - Варвара (Варварски бани) - в селището се намират едни от най-горещите минерални извори в България с температура на изворите 85 - 90˚С. До 2002 г. това е своеобразен железопътен възел, тъй като именно във Варвара се събират линиите от Септември и от Пазарджик, но през посочената година, връзката от и към областния град се закрива, а по-късно се и демонтира.
Преминавайки през тази част, теснолинейката се отправя към Чепинското дефиле и се движи паралелно по долинното разширение на р. Чепинска и на построения шосеен път. Особеностите на релефа са наложили изграждането на многобройни тунели, вкопани в скалите.
Чепинското дефиле служи като своеобразен транспортен коридор - и на шосейната , и на железопътната линия. В най-тясната му част се е образувала клисура, която разделя западнородопските ридове Къркария (от изток) и Алабак (от запад).
В тази част на трасето, влакът се придвижва под надвисналите от склоновете скали, което прави преминаването под тях изключително красиво, но и екстремно.
Над теснолинейката в района на Чепинския пролом са надвиснали магмени (предимно гранити) и метаморфни (мрамори и гнайси) скали. В резултат от големите наклони, тук са силно развити сипейно-срутищните процеси.
Наблюдават се причудливи скални форми.
След като напуска пределите на Чепинския пролом, теснолинейката продължава да следи поречието на едноименната река и навлиза в обширната Чепинска котловина.
Изглед от Чепинската котловина. На среден план се виждат насаждения с хмел - това е единственото място в България, където се отглежда ценната земеделска култура, даваща суровина за пивоварната промишленост.
Тук се намира спирка Цепина, край която е разположена известната крепост. Следва най-голямото селище по трасето на теснолинейния път - гр. Велинград.
С население от 22 000 души, Велинград е най-голямото населено място по пътя на теснолинейката. Спа-столицата на Балканите притежава ремонтирана и осъвременена гара.
Преминавайки през Велинград, теснолинейката постепенно се отправя към малки, закътани селца, които са пръснати по склоновете на Западни Родопи. До края на ХХ век те нямат статут на села, а се определят като махали и колиби. Част от тези селища са: Абланица, Пашови, Цветино и Света Петка. Близо до тях е летовище Юндола.
Ролята на линията в тази част е с огромно, дори жизненоважно значение за оцеляването на местните жители, които пътуват до близките градове, където учат, работят и търгуват с произведената селскостопанска продукция, която е тяхното основно препитание. В допълнение, планинските условия и мразовитите зими, често правят невъзможен досегът на шосеен транспорт, поради което теснолинейката много често е единствената им връзка към света.
Спирката при с. Цветино
В трасето на теснолинейката следва изключителната гара Аврамово (Аврамови колиби). Това е най-високата железопътна гара на Балканския полуостров (1267 m.н.в). По този начин се получава относително превишение между най-високата и най-ниската (гара Септември, 240 m.н.в.) част от теснолинейката - над 1000 m, което също е уникално само по себе си. Освен тези впечатляващи факти, тук се намира Аврамова седловина, през която преминава границата между Източна Рила и Западни Родопи.
Аврамово - най-високата гара на Балканския полуостров (1267 m.н.в.)
Районът около Аврамово запленява с чистия си въздух, ухаещ на борови шишарки, и красивите среднопланински ландшафти, в които доминират гори от бял бор (Pinus sylvestris) и обикновен смърч (Picea abies) с подлес от синя хвойна (Juniperus communis) и боровинки (Vaccinium sp.). Това са едни от най-обширните иглолистни гори в България, голяма част от които имат първичен характер и са незасегнати от антропогенизацията.
Оттук нататък, теснолинейката напуска Пазарджишка област и се отправя през западната периферия на Благоевградска област. Следват някои спирки като Смолево, Юруково и Дагоново. Постепенно теснолинейката започва да следи горното течение на р. Черна Места (начален приток на р. Места) и да се движи паралелно на него.
Едрите валуни (камъни) и чакъли са присъщи за горното течение на р. Места.
Следващият град, през който преминава маршрутът на теснолинейката, е Якоруда. От това място сочат множество табели за близката хижа Трещеник в Рила планина.
Гара Якоруда
Изглед от гр. Якоруда. Впечатление прави интензивният дърводобив и последващата дървопреработка, с които дейности се изхранва местното население. Дърводобивът подлага на заплаха естествените гори, част от които са вековни.
Населението има смесен етнически и религиозен състав, но преобладават българи - мохамедани и турци, изповядащи ислям, което се проследява и от религиозните сгради, намиращи се по протежението на теснолинейката. Повечето от тях са обсипани със златни орнаменти.
Религиозните сгради (джамии) на местното население
Скоро след Якоруда, теснолинейката навлиза в широката Разложка котловина. От географска гледна точка, това място също е впечатляващо, тъй като тук се събират крайните дялове на двете най-високи (Рила; Пирин) и на най-обширната (Родопи) български планини. Това е и една от двете големи котловини по поречието на р. Места, която се отделя посредством пролома Момина клисура от южно лежащата Гоцеделчевска котловина. Споменатият пролом има ключова роля и е лимитиращ (ограничаващ) фактор в навлизането на средиземноморско климатично влияние от юг.
Гара Разлог
Острите карлинги на Пирин, покрити с мраморни шапки, ярко контрастират на фона на Разложката котловина.
Вътрешнокотловинни възвишения в Разложката котловина (на среден план) и Югозападна Рила (на заден план)
Предпоследната спирка от незабравимото пътуване, е един град, който силно респектира със своята неподправена архитектура, запазена още от Възраждането - това е Банско! Градът е „роден дом" на редица видни българи, измежду които Никола Вапцаров и Паисий Хилендарски. Освен това е от водещите зимни курорти в страната.
Гара Банско
Възрожденска архитектура в Банско
Напускайки Банско, вече сме към края на нашето пътешествие. Само на броени километри южно се намира крайната точка - Добринище.
Гара Добринище - крайната точка по трасето на теснолинейката, сн.: wikimapia.org
Теснолинейката е един достъпен, евтин и удобен начин за опознаване на красивите планински кътчета от българската природа и прилежащите на линията селища. Фактът, че тази линия вече е единствената действаща по рода си в България, е показателен за това, че всички ние, любители на географията, трябва поне веднъж в живота си да изминем с нея разстоянието от Септември до Добринище. Освен със смайващите си гледки, линията е с решаваща роля за живота на местните жители, чието оцеляване е зависимо от нейното присъствие и функциониране. Позитивни са тенденциите от последните няколко години, свързани с посещенията на многобройни български и чуждестранни туристи, решили да прекарат ваканцията си именно „по следите на теснолинейката"... Едно пътешествие, което със сигурност ще помнят дълго!
Автор: Калин Сейменов,
студент по География, СУ „Св. Климент Охридски"
-
03 Окт. 24 -
30 Септ. 24 -
26 Септ. 24
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
4 Коментара - По следите на теснолинейката...
СГ (непроверено) February 08, 2017
ОтговориМишо (непроверено) February 08, 2017
ОтговориМариана Сулеменко (непроверено) February 08, 2017
ОтговориАнонимен (непроверено) February 08, 2017
Отговори