По пътя към Карталските водопади – град Велико Търново

Фотописът е на гл. Ас. Мария Петрова, преподавател в Историческия факултет, катедра “География” на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Град Велико Търново и проломът на река Янтра – два неразривно свързани географски обекта, които в своята съвкупност придобиват значението на собствено географско име – Търновският пролом на р. Янтра – Дервент. Известният български географ проф. Ангел Велчев още в първите изречения от своя публикация от 2008 г описва тази част от страната така: „Търновският пролом на р. Янтра е един от най-известните и привлекателни проломи в нашата страна. Неговите стръмни склонове, скални откоси и всечени меандри са били важна предпоставка за развитие на средновековното укрепено селище Търновград, изпълнявало и функцията на столица на Второто българско царство и за построяване на манастирски комплекси с важно културно и просветно значение“. (Велчев, 2008, с. 93)

По-голямата част от град Велико Търново е ситуирана в южното подножие на Беляковско плато, простиращо се западнo от река Янтра. Осеянoто с пътеки плато (някои от които маркирани, други - не) предлага редица възможности за пешеходен туризъм до повече или по-малко познати местности от крайградската част на Велико Търново и се превръща в любимо място за отдих на жителите на града, а все по-често и на природолюбители от различни населени места.

Особено привлекателни и предпочитано място за отдих от великотърновци са трите водни пада, известни като Карталските водопади, формирани на две много малки реки, леви притоци на р. Янтра, протичащи в южната част на платото в подножието на връх Картала (359,8 м). Изходни пунктове за достигането им предлага северната периферия в тази част на града и по-точно кварталите „Варуша“ и „Картала“. 

Карта на град Велико Търново. В северната част – ж.к. „Картала“ и кв. „Варуша“. (Източник: bgmaps.com)

Тук ще представя по-подробно на вашето внимание туристическата пътека от търновския квартал „Картала“ до Карталските водопади. Този маршрут е част от по-дълъг преход до Преображенски манастир и двете защитени местности – Дервента и Преображенски манастир, чиито граници съвпадат. Същевременно голяма част от маршрута се проследява на територията на две защитени зони от НАТУРА 2000 – защитена зона „р. Янтра“ и защитена зона „Търновски височини“, чиито ареали се припокриват. 

Карта на Защитените зони „Река Янтра“ и „Търновски височини“, през които преминава маршрутът (с червена линия) от ж.к. „Картала“ до Карталските водопади. (Източник: авторска карта)

Началото на пътеката представлява своеобразна периферия на градската част с няколко стопански двора на жители от квартала. 

Начало на пътеката от ж.к. „Картала“ към Карталските водопади

За естествения произход на растителността напомня самотният вековен дъб, намиращ се след последния стопански двор. 

Първият от няколкото вековни дъба, които човек може да види по пътя към Карталските водопади

По протежението на пътеката до водопадите са останали едва няколко вековни дъба, разположени единично и извисяващи се над смесената широколистна издънкова растителност, представена от полски клен (Acer campestre L.), обикновен явор (Acer pseudoplatanus L.), обикновен дрян (Cornus mas L.), ясенолистен явор (Acer negundo), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.) и др. 

И някои от следващите вековни дъбове…

Маршрутът е еднакво привлекателен през четирите сезона, но най-впечатляващи и приканващи към приключения са неутъпканият пресен сух сняг през зимата и ярко зелената премяна през пролетта. Надвисналите от тежестта на снега, или листата, едни към други клони на дърветата наподобяват тунел, който ни отвежда към прелестите на водопадите. 

„Тунелът“, отвеждащ към водопадите

От двете страни на пътя неизменно личат белези на антропогенизация – като храстова растителност от обикновен глог (Crataegus monogyna Jacq.), шипка (Rosa canina L.), обикновена драка (Paliurus spina-christi) на мястото на широколистни гори придружаващият я инвазивен антропофитен вид – див орех-айлант (Ailanthus altissima). Постепенно пред погледите ни се откриват скалните венци на Беляковското плато, които през лятото остават по-дълго време прикрити от по-високите дървета див орех. 

Зимната премяна на пътеката към първия от Карталските водопади

След известно време видими стават и скалните откоси на Арбанашкото плато. Достигаме кръстовището, което ни приближава все повече до първия малък приток на Янтра и първите два от Карталските водопади. Следим упътващия ни знак с надпис „водопади“ и се отправяме към възвишението, което този приток проломява от юг. 

Лятната премяна на пътеката към първия от Карталските водопади. На втората снимка – изглед към Арбанашко плато и пролома на р. Янтра

Пътеката се вие между храстова и дървесна смесена широколистна растителност, а когато стигнем нейния край, пред нас се открива красиво изрисуван къс дървен мост. 

Финал на пътеката към първия мост

Преди да преминем по моста, погледът ни е привлечен от цветните мотиви по дървените греди, а заснеженият му вариант го прави още по-любопитен. 

Първият и най-малък мост над първия и най-малък водопад

В дясно има обособени дървена маса и пейки, които приканват за кратка почивка.  Продължаваме по изрисувания мост над първия от янтренските притоци и постепенно се отправяме към мястото, от което можем да се полюбуваме на първия от Карталските водопади. 

Преминаване по първия мост над първия от Карталските водопади. Студенти към Катедра „География“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ на туристически поход

Тук започват териториите на двете защитени зони. Първият от Карталските водопади може да се определи като най-малкия, но най-буен и постоянно течащ водопад. 

Първият от Карталските водопади

Отправяме се на по-ниско ниво по дървени стъпала към следващия и по-дълъг мост, който постепенно ни отвежда до втория водопад, формиран на същата река – едноструен водопад, чието пълноводие варира според валежния режим. 

Към моста и течението на реката при втория водопад
Вторият от Карталските водопади

Изкачваме се отново на главната пътека и се отправяме към т.нар. „големи водопади“, както става ясно от поредната указателна табела, поставена от местни доброволци. Първоначално минаваме през гора, следвана от обезлесен участък, от който през цялото време можем да се любуваме и на Арбанашкото плато.

 

На път към третия водопад…

Следва още около половин км преход през смесена широколистна гора с доминиращо участие на липата (Tillia), примесена с келяв габър (Carpinus orientalis Mill.) и мъждрян (Fraxinus ornus L.), както и вечнозелен подлес от подезичен залист (Ruscus hypoglossum) и бодлив залист (Ruscus aculeatus).

Достигаме третия мост – най-дългият и най-масивният, който минава над втория приток, проломяващ от север възвишението, по което се движим. 

Третият и най-голям мост, отвеждащ към третия и най-голям водопад

Внушителна и наподобяваща ледени кули е зимната премяна на третия и най-голям водопад от поредицата Карталски водопади. При този скален праг през пролетта той се проявява като двуструен стъпаловиден водопад. На фона на водния пад, във варовиковите скали се разкриват скални ниши. 

Третият от Карталските водопади през зимата
Третият от Карталските водопади през пролетта
И реката, на която се формира – след водопада…
Скални ниши във варовиковия скален откос

Пътека от оформени в почвата с дървени летви стъпала води към стръмен скален откос, по който с помощта на метално въже и своеобразни метални стъпала, вклинени в скалата, се изкачваме на по-високата част на платото. Тук можем да видим отгоре двете струи на водопада, а срещу нас той блесва с цялата си прелест – от самото му начало с неговия стъпаловиден характер. 

Изкачване по скалния откос над водния пад – през лятото и през зимата
И отново реката – преди водопада…

Туристическият ни поход би могъл да приключи дотук и после по същия маршрут да се върнем. Би могъл обаче и да продължи, ако времето (астрономическо и метеорологично) позволява – по някоя от много пътеки, които предлага Беляковското карстово плато. Една от тях би могла да ни отведе на север в посока към Преображенски манастир – считан за един от най-големите български манастири. Участието в изграждането на манастирския му комплекс на едни от най-известните ни възрожденски майстори – Захари Зограф и Уста Кольо Фичето, прави манастира и един от най-ценните в страната. Правим кратка почивка и обмисляме вариантите… 

Кратка почивка при третия водопад

Близостта на тази част от Предбалкана до университетски град като Велико Търново позволява съчетаването на приятното с полезното. Пред очите на обучаващите се оживява важна част от теорията по редица учебни дисциплини – Геология, Геоморфология, География на почвите, Биогеография, Климатология, Хидрология, Ландшафтознание и опазване на природната среда. Освен за туристически походи, предложеният маршрут, както и всички други възможни маршрути в тази част от Търновските височини, е подходящ и за теренни практики.

Като потвърждение на всичко казано дотук, ще завърша с думите на проф. А. Велчев: „Ландшафтното разнообразие тук се дължи преди всичко на карбонатни скали с баремска възраст и наличието на глинести, аргилитни и песъчливи прослойки между тях. Варовиците, коронясващи билните части на платата и образуващи скалните откоси  както в пролома, така и по северните периферии на платата, формират типични открити азонални карстови ландшафти. … За формиране на съвременната ландшафтна структура, твърде важни фактори са релефните особености в пределите на пролома и териториите, разположени южно от него, както и специфичните микроклиматични условия. … Като добре оформен клюз със стръмни склонове, коронясани със скални корнизи, проломът оформя, независимо от неголемите относителни височини една вертикална ландшафтна диференциация. Тази особености се обуславя преди всичко от различните видове седименти, формирани през неогена, а също така и от специфичната микроклиматична систуация, която се създава в зоната на пролома и в пределите на гр. Велико Търново. Твърде чести са припечните температурни инверсии, формиращи условия за развитие на зонална средноевропейска растителност в ниските части, а в по-високите части  непосредствено под скалните откоси  - на по-топлолюбива  растителност с наличие на много южни елементи като турска леска, махалебка, мъждрян, а от храстовите – смрадликата.“ (Велчев, 2008, с. 97)

Текст: Мария Петрова

Снимки: Личен архив. Автори на снимките: Борислав Сапунджиев, Виктор Василев, Даниел Пандурски, Даниел Пеев, Донислав Вълков, Есра Даудова, Мария Петрова, Мирослав Димитров

Цитирана публикация: Велчев, А. Съвременни ландшафтни проблеми на Търновския пролом на река Янтра. – В: Годишник на Софийски университет. Геолого-географски факултет. Книга 2 – География. Том 100. 2008. с. 93 – 101.

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Поглед към най-високият връх на Тасос - Ипасрио

ггф