Плувецът от Кавказ
ШАВАРШ КАРАПЕТЯН!!!
Ако си чул веднъж за него, няма как да забравиш нито името му, нито човешкия му подвиг, възможен поради сякаш извънмерните му умения и личностни качества, за да успее да спаси живота на толкова души. И всичко това редом с невероятните му спортни постижения!
Шаварш Карапетян е роден във Ванадзор, Армения на 19 май 1953 г. От малък е със спортни постижения в плуването (и другите му двама братя, впрочем, също са плувци с международни отличия). Карапетян става 17 пъти световен шампион, с 11 подобрени световни рекорда, 13 пъти е европейски шампион, 7 пъти шампион на СССР и е победител в още много състезания през спортната си кариера.
Дотук забележително, нали? Но още по-потресаващо от всичките му победи е онова, което се случва на 16 септември 1976 г. в Ереван и в което той участва по начин и до днес изумяващ с човечността и с невероятната сила, издържливост и смелост на Карапетян.
На 16 септември 1976 г. 23-годшният Шаварш и по-малкият му брат Камо тренират редовните си 20 km бягане около Ереванското водохранилище. И след достатъчно умора от спортуването чуват необичаен грохот. Претъпкан с пътници тролейбус пада отвъд язовирната стена и потъва. До дъното са 10 m. 92-ма души са заклещени в тролейбусния капан и започват да се давят. Шаварш на секундата решава: „Аз ще ги измъквам от дъното и ще ти ги подавам, ти ще ги поемаш!” Гмурка се в студената вода, чупи прозореца на тролейбуса с крака и макар с ранени нозе и с доста загуба на кръв започва да вади хора от потъналия тролейбус. Гмурка се 40 пъти и измъква хора на повърхността, откъдето брат му ги изважда на брега. На всеки 20-25 секунди вади на повърхността човек от дъното. За да функционира нормално човешката дихателна система, на всеки задържан дъх, трябва да се вдишва минимум 5 пъти, тогава трениран организъм би могъл да издържи до 4 минути под вода. Ако не си осигури поне 5 вдишвания, човек получава хипревентилация. А Карапетян няма време за губене, вдишва по по-малко, за да се гмурка по-често. Прави го до тоталното си изтощение. Под водата е пълен мрак. Преди едно от потапянията си решава, че би могъл да издържи и ако само веднъж си вземе въздух, а не необходимите пет пъти – вдишва, гмурва се, но от липсата на достатъчно кислород почти губи съзнание, затова грабва най-близкото до него тяло от тролея (и без това нищо не се вижда в подводния мрак) и чак когато със сетни сили се извисява на повърхността и си поема въздух, вижда, че този път вместо човек е извадил кожена тапицирана възглавница от седалка на тролея. Шаварш и до днес споделя, че тази възглавница се е превърнала в кошмар в сънищата му. Към днешна дата някои от спасените вече са починали от старост, а Карапетян продължава да сънува кожената тапицирана седалка и изпитва вина: „Ако не бях толкова преуморен, щях да забележа, че не е човек... Вместо това можех да спася още един живот…”
Ереванското водохранилище. Снимка: Уикипедия
Плувци и инструктори днес обясняват, че в мътната, мръсна и ледена вода да задържиш въздуха си достатъчно дълго, за да се гмурнеш и изплуваш и то толкова много пъти, и то без миг почивка, е изключително сложно, изглежда направо невъзможно – сърдечният ритъм се учестява опасно и започва да пречи на собственото дишане на Карапетян. Чак не е за вярване, че всичко това се е случило и то без фатален изход и за спортиста. Вълнението от нулевата видимост също пречи на задържането на въздуха при гмуркане, защото повишава допълнително адреналина и ускорява сърдечната дейност. Лекарите в болницата изобщо не са повярвали, че това е дело не на екип обучени спасители-водолази с екипировка, а на един единствен човек и то без специални съоръжения!
Шаварш Карапетян се гмурка и спасява хора дотогава, докато самият той не губи съзнание, припадайки от умора.
От ледената вода вади 37 души, 9 изплуват сами след като счупва стъклото и прави възможно излизането им. От извадените пострадали 20 оживяват. Общо 46 от пътниците умират при инцидента. Някакво добро стечение на обстоятелствата при тази трагедия е било все пак, че болницата се е намирала буквално на другия тротоар и 5 минути след катастрофата притичалите лекари и пристигналите линейки са давали вече първа помощ на подредените от брата на Шаварш пострадали хора на тротоара.
Самият Шаварш е приет по спешност в болница с пневмония, която преминава в двойна и се усложнява от инфекция на кръвта. Месец и половина лежи в болницата с температура 40 градуса, с много тежка кашлица и непоносими болки в гърдите при всяко вдишване. Освен всичко друго лекуват и раните от стъклата по тялото му, които се инфектират, защото точно на това място в язовира се изливат промишлени отпадни води, които заразяват откритите рани на спортиста.
Световните експерти по-късно са на мнение, че Карапетян е един от немногото хора на земята, които физически са способни на такъв изумителен по издържливост подвиг, дори само продължителният му престой – 20 минути в ледената вода (която е била само 12 градуса! ), е извън човешките възможности, а той се е и гмуркал 40 пъти в нея, при това губейки кръв от раните си.
Дотук е достатъчно впечатляващо, за да не забравиш това име, мисля си.
Но това не е единственият път, в който шампионът на Русия спасява хора. Две години преди катастрофата в Ереван, на 8 януари 1974 г., 20-годишният Шаварш се връща от спортната база Цахкадзор към столицата с автобус, пълен с пътници. (Впрочем той, многократният шампион на страната, пътува редом с всички в междуградски автобус – забележителна е скромността на истински големите хора!!) Шофьорът, усъмнил се в неизправност на двигателя, слиза от автобуса за проверка, без обаче да го обезопаси добре, и автобусът тръгва по наклона. Шаварш Карапетян, забелязал липсата на шофьора, реагира мигновено и решително – чупи с лакът стъклената врата на шофьорската кабина, за да седне зад волана и рязко прави завой към планината, за да избегне пропадането на автобуса в дефилето. По-късно анализиралите събитието експерти ще обяснят, че това е било единственото правилно решение за предотвратяването на трагедията. На въпроса как е успял да избегне катастрофата, Шаварш скромно отговаря: „Просто аз се случих най-близо…”
И още веднъж съдбата изправя Карапетян пред изпитанието да е случаен свидетел на бедствие, девет години по-късно. На 19 февруари 1985 г. се оказва близо до горящата сграда на Културно-спортния комплекс в Ереван. Без да се двоуми, се хвърля в огъня редом с пожарникарите и помага за потушаването на пожара и за търсене на заклещени от огнената стихия хора. Точно тогава за щастие в сградата е нямало посетители. Карапетян получава изгаряния, които дълго лекува, но най-вече дробовете му са пострадали, замърсени от дима и саждите – за състезател като него това значи край с гмуркането.
Още след спасяването на давещите се от катастрофата с тролейбуса, Карапетян получава травми, които го извеждат от спортната му кариера. След усилени тренировки (дори нощем!) успява въпреки всичко да постави още един рекорд – 11-я си световен рекорд, който остава последен за него – по подводно плуване с акваланг на дистанция 400 метра – 3 минути 6,2 секунди. Това му коства изключително изтощение: стигайки финала едва си взима въздух, трудно издържа болките в гърдите и само прошепва на брат си: „Лекичко и бавничко ме заведи сега направо при лекаря, защото ми е ама много зле...“ След това не му позволяват да се състезава професионално.
.......
Нарича себе си обикновен човек, който цял живот прави грешки, и като доказателство разказва следната история от ученическите си години в отговор на въпроса на журналист дали заради спортните му успехи като дете не са му пишели по-лесно високи оценки в училище:
„Не съм давал повод за снизходително отношение, та аз се държах хулигански понякога. Спомням си веднъж една учителка поиска да ме изпита на материала от предишния час. „Не съм готов за днес, може ли да ме изпитате утре и ще ви отговоря и за вчера, и за днес”. „Утре си е за утре, днес ще ти пиша двойка, щом не си учил.” А аз казах, дори не знам защо ми хрумна: „Ако ми пишете двойка, ще скоча през прозореца!” Естествено тя не повярва на момчешкия ми шантаж и ми писа двойка. Бях дал дума и съответно се изправих на перваза. Стаята бе на третия етаж, но... скочих. Никой не очакваше това, и аз самият. Като съм скочил, учителката припаднала след мен. Настана всеобща врява, всички, включително и директорът, се залепиха със страх по прозорците, а аз – наистина хулиганска детинска проява... – нарочно легнах по лице без да мърдам, за да си помислят, че съм умрял. Докато слязат долу, мен вече ме нямаше. Просто станах и се прибрах вкъщи. Бях оживял след този скок от третия етаж. Последва голям скандал! И с право. Никой обаче не искаше да се раздухва тази история, затова се наложи да сменя училището.“
И има още много интересни случки около личността на Шаварш Карапетян – непримирим, смел, изключително трудолюбив и талантлив спортист, но и скромен и земен като човек. Мога още да разказвам за това, което съм научила за него, но друг път, че стана твърде дълга публикацията. Искам обаче специално да отбележа факта, че дори и изключен от Спортната федерация на СССР и то след като вече е бил шампион на Армения сред юношите, са го махнали (поради странни причини, но наистина друг път ще отделя време за това), та дори и тогава той не се отказва да спортува и да печели победи. По-късно е бил възпрепятстван в спортната си кариера лично от председателя на Федерацията, който написва в доклада си: „Как така в безводна планинска Армения изведнъж се появи гмуркач?!” и не го допуска до световния шампионат в годината, когато спасява 20-те души от потъналия тролейбус...
Впрочем, потресаващо е стечението на обстоятелствата. Цитирам интервю с Карапетян:
– Точно защото не бях на световния шампионат в Хановър на 16 септември 1976 г., аз се оказах на тренировка край Ереванското водохранилище. И когато се случи трагедията, аз просто се оказах на подходящото място... и скочих във водата, без да се замисля.
– Беше ли ви страх в онзи момент?
– В началото беше страшно. Няма безстрашни хора. А и аз не съм се усещал герой – какво героично има в това да се хвърлиш да спасяваш давещи се, при положение че си най-добрият плувец в света? Опасността беше конкретна и нямаше време. Само си го представете: един си – за цял тролейбус потънали хора. Това ми даде сили. Аз самият съм се давил няколко пъти, виждал съм давещи се, умрели и знам какво е това, как се случва. Когато човек потъва, или по-лошо – когато няколко души се давят, се хващат за теб, като неволно, неосъзнато в паниката си, те дърпат към дъното. В такъв момент трябва да се отпуснеш и да си позволиш да потънеш малко с тях (все пак имаш запас от въздух в дробовете си), тогава хората инстинктивно те пускат, защото рефлексът им е да изплуват нагоре. След като те освободят, имаш вече възможност да ги захванеш по-удобно и да ги спасиш. Разчитах на това, че ще се държат един за друг и ще изтеглям наведнъж по повече хора. Беше важно да извадя първия човек, с надежда всички останали верижно да поемат с него нагоре, но това не се случи в паниката им. Така че при едно гмуркане можех да изваждам не повече от двама души. Когато спасих първия човек, се почувствах по-уверен. Измъкнах 37 от водата, брат ми ги отнасяше на брега. Девет изплуваха сами. Но от всички само 20 успяха да си върнат обратно дишането.
– Тази история се потули за 6 години, никъде не споменаваха за Вас, защо?
– За тогавашното правителство не беше изгодно да се разчуват новини за катастрофи с масова загуба на човешки живот. Първият човек, който писа за случая, беше Сергей Лесков от „Комсомолская правда”, но чак през 1982 година това бе възможно. След него писаха и други хора, започнаха да валят хиляди писма с благодарности у дома... Хора от всякакви възрасти, дори не знаеха адреса ми и просто пишеха на плика: "гр. Ереван, за Шаварш Карапетян.
– Не ви ли обиди това мълчание на правителството?
– Не, няма причина. Каквото е трябвало да направя, съм го направил, останалото наистина няма никакво значение за мен.
И още откъси от интервюта:
– По всичко личи, че амбиция не ви е липсвала и вероятно спорната Ви кариера от дете е била устремна и успешна – всеки обича да работи с надеждни млади състезатели.
– Не е точно така при мен, не бе гладко. Занимавах се с класическо плуване. Бях шампион на Армения сред юношите – свободен стил и плуване на гръб, но треньорът ми стана директор на басейна и престана да се занимава с мен. Започнах да сменям треньорите, поради което не се задържах никъде. Макар че продължавах да печеля състезания, президентът на Федерацията по плуване повдигна въпроса за бъдещето ми и ме изключиха от федерацията под предлог, че не съм перспективен. И всичко това само защото нямах постоянен треньор.
– Защо останахте в спорта?
– За да докажа на какво съм способен. Бях на 17 години, когато започнах да тренирам подводно плуване – тежки тренировки, пълно отдаване на спорта. Държах да докажа на онези, които ме изключиха, че несправедливо и твърде рано ме отписват. Първоначално целта ми бе да стана майстор на спорта, но както се казва – апетитът идва с яденето. И започнах да си поставям нови и нови, все по-високи цели, така в един момент победите заваляха. Но аз се бях посветил на плуването и се раздавах без остатък. Станах международен майстор на спорта, европейски и световен рекордьор.
– Всяка професия оставя отпечатък върху характера на човека. Когато напуснахте спорта през 1980 г., това отрази ли се на живота Ви?
– Почувствах го през 1985 г., когато спасявах от пожар най-красивата сграда в Ереван. Бях на работа, а секретарката ми изведнъж се втурна в кабинета с думите: „Другарю Карапетян, КСК гори!” Аз веднага се затичах натам – беше на 300 m от службата. Когато пристигнах, видях пожарникари, които стояха с маркучи, но ми изглеждаше, че не полагат всички необходими усилия, за да загасят пожара. Помолих да ми дадат маркуч, за да вляза вътре, защото забелязах, че в самата сграда няма пламъци, а само дим. Попитах готов ли е някой да ми помогне, но никой не се съгласи да влезе с мен, освен едно младо пожарникарче. Беше твърде опасно за живота и дори опитни огнеборци не искаха да ме последват в сградата. След като направихме необходимото във вътрешността за пълното потушаване на пожара, се включиха и останалите. Сградата оцеля. Благодарен съм на това момче, което ми помогна тогава, и ако можех да го намеря, сам щях да го наградя. След случая се озовах в болницата, докара ме един млад човек с жигулата си, понеже в стихията на случващото се, ме бяха взели за мъртъв и ме били оставили да лежа в безсъзнание. Известно време се възстановявах от изгарянията, после с плуване – трудно, но постепенно изчистих дробовете си и ми стана мъчно, когато един ден получих анонимна предупредителна бележка: „Навирате си носа навсякъде!” Сякаш ако комплексът бе изгорял до основи, това щеше да е по-добрият вариант?!
– Повечето спортисти стават треньори, а Вие?
– Опитах, но не се получи – не ми е на сърце, за това се иска друг талант.
– Какво ви предостави съдбата след спорта?
– Женитба. Имам три деца – две момичета и син. Работил съм като инженер в електронната промишленост, имал съм ръководни функции във филиал на предприятието. След това разни кооперативи, революционен период в Сумгаит, в Нагорни Карабах, занимавах се с политика известно време, после, в 1993 г. се преместих в Москва със семейството си и отворих малка обувна фабрика. Предлагаме и дамски обувки 28-ми номер. Представяте ли си? Това са обувки като за Пепеляшка!
Наскоро бившият състезател отвори и магазин за ортопедични изделия, облекчаващи възстановяването на хора с контузии.
– Съжалявате ли за нещо?
– Няма за какво да съжалявам, в живота съм имал всичко, за което може да мечтае един мъж. И не смятам, че съм се държал като герой – държал съм се като човек.
Неотдавна Шаварш Карапетян разказа и случай, в който върнал към живота съседско дете. Глълтнало си езика, а майката от уплах припаднала, след нея и бащата загубил съзнание и се свлякъл на пода. Но наистина като във филм: Шаварш бил наоколо, сръчно и умело отворил челюстта на издъхващото дете и освободил езика му, а после свестил с кофа студена вода и родителите.
Един, 20 или 50 спасени души – това е все забележително! А той винаги казва: „Просто се е случих наблизо...“ Но едва ли само това е нужно – да си в точния момент на точното място е добре, но и да си точният човек трябва!
Последното „инцидентно“ припомняне на света кой е Шаварш Карапетян се случи по време на пренасянето на олимпийския огън на 22-те Зимни олипийски игри в Сочи 2014, когато Карапетян бе поканен да бъде един от факлоносците, в знак на признание за спортните му заслуги. И не след дълго като му подадоха щафетата, докато бягаше с нея, огънят изгасна в ръцете му, поради нечий технически пропуск – недобре отворена клапа на факлата. По-късно Шаварш Карапетян каза, че в първия момент се почувствал огорчен, че се случва с него, но съвсем разумно я поднесъл пред очите на целия свят за повторно запалване. После се успокоил, че нищо фатално няма в това – не бил суеверен, а християнин и не вярвал в поличбите: самият той бил имал фалстартове и грешки като състезател, без да се плаши, че това му вещае предстоящ провал. Тази случайност обаче стана повод да се припомни на света отново, че шампионът, освен спортните си постижения, е запалил огъня на живота в десетките спасени души.
И една шега-метафора с „огъня на живота“ ще си позволя, защото току-що го забелязах и съвпадението ме усмихна: обувната работилница на семейството му се нарича: „Второе дыхание“.
ШАВАРШ КАРАПЕТЯН!!!
(Разказах и преведох по материали от MIRTV.ru, „Русия днес“ и документални филми за Шаварш Карапетян, Ангелина Славова)
-
03 Окт. 24 -
30 Септ. 24 -
26 Септ. 24
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
8 Коментара - Плувецът от Кавказ
Руска (непроверено) February 08, 2017
ОтговориР.П. (непроверено) February 08, 2017
ОтговориПетър (непроверено) February 08, 2017
ОтговориАнгелина (непроверено) February 08, 2017
ОтговориГеограф (непроверено) February 08, 2017
Отговорикабардинец (непроверено) February 08, 2017
ОтговориVessela (непроверено) February 08, 2017
ОтговориКристина Илиева (непроверено) February 08, 2017
Отговори