Плувецът от Кавказ

Шаварш Карапетян

Плувецът от Кавказ

ШАВАРШ КАРАПЕТЯН!!!
 
Ако си чул веднъж за него, няма как да забравиш нито името му, нито човешкия му подвиг, възможен поради сякаш извънмерните му умения и личностни качества, за да успее да спаси живота на толкова души. И всичко това редом с невероятните му спортни постижения!
 
Шаварш Карапе­тян е роден във Ванадзор, Арме­ния на 19 май 1953 г. От малък е със спортни постижения в плуването (и другите му двама братя, впрочем, също са плувци с международни отличия). Карапетян става 17 пъти световен шампион, с 11 подобрени све­товни рекорда, 13 пъти е европе­йски шампион, 7 пъти шампион на СССР и е победител в още много състезания през спортната си кариера.
Дотук забележително, нали? Но още по-потресаващо от всичките му победи е онова, което се случва на 16 септември 1976 г. в Ереван и в което той участва по начин и до днес изумяващ с човечността и с невероятната сила, издържливост и смелост на Карапетян.
 
На 16 септември 1976 г. 23-годшният Шаварш и по-малкият му брат Камо тренират редовните си 20 km бягане около Ере­ван­ското водо­храни­лище. И след достатъчно умора от спортуването чуват необичаен грохот. Претъпкан с пътници тро­лей­бус пада отвъд язовирната стена и потъва. До дъното са 10 m. 92-ма души са заклещени в тролейбусния капан и започват да се давят. Шаварш на секундата решава: „Аз ще ги измъквам от дъното и ще ти ги подавам, ти ще ги поемаш!” Гмурка се в студената вода, чупи про­зо­реца на тролейбуса с крака и макар с ранени нозе и с доста загуба на кръв започва да вади хора от потъ­на­лия тро­лей­бус. Гмурка се 40 пъти и измъква хора на повърхно­стта, откъдето брат му ги изважда на брега. На всеки 20-25 секунди вади на повърхността човек от дъното. За да функционира нормално човешката дихателна система, на всеки задържан дъх, трябва да се вдишва минимум 5 пъти, тогава трениран организъм би могъл да издържи до 4 минути под вода. Ако не си осигури поне 5 вдишвания, човек получава хипревентилация. А Карапетян няма време за губене, вдишва по по-малко, за да се гмурка по-често. Прави го до тоталното си изтощение. Под водата е пълен мрак. Преди едно от потапянията си решава, че би могъл да издържи и ако само веднъж си вземе въздух, а не необходимите пет пъти – вдишва, гмурва се, но от липсата на достатъчно кислород почти губи съзнание, затова грабва най-близкото до него тяло от тролея (и без това нищо не се вижда в подводния мрак) и чак когато със сетни сили се извисява на повърхността и си поема въздух, вижда, че този път вместо човек е извадил кожена тапицирана възглавница от седалка на тро­лея. Шаварш и до днес спо­деля, че тази възглавница се е превърнала в кошмар в сънищата му. Към днешна дата някои от спасените вече са починали от старост, а Карапетян продължава да сънува кожената тапицирана седалка и изпитва вина: „Ако не бях тол­кова преумо­рен, щях да забе­лежа, че не е човек... Вместо това можех да спася още един живот…
 
Ереванското водохранилище. Снимка: Уикипедия
 
 
Плувци и инструктори днес обясняват, че в мътната, мръсна и ледена вода да задържиш въздуха си достатъчно дълго, за да се гмурнеш и изплуваш и то толкова много пъти, и то без миг почивка, е изключително сложно, изглежда направо невъзможно – сърдечният ритъм се учестява опасно и започва да пречи на собственото дишане на Карапетян. Чак не е за вярване, че всичко това се е случило и то без фатален изход и за спортиста. Вълнението от нулевата видимост също пречи на задържането на въздуха при гмуркане, защото повишава допълнително адреналина и ускорява сърдечната дейност. Лекарите в болницата изобщо не са повярвали, че това е дело не на екип обучени спасители-водолази с екипировка, а на един единствен човек и то без специални съоръжения!
 
Шаварш Карапетян се гмурка и спасява хора дотогава, докато самият той не губи съзнание, при­падайки от умора.
 
От леде­ната вода вади 37 души, 9 изплуват сами след като счупва стъклото и прави възможно излизането им. От извадените пострадали 20 оживяват. Общо 46 от пътниците умират при инцидента. Някакво добро стечение на обстоятелствата при тази трагедия е било все пак, че болницата се е намирала буквално на другия тротоар и 5 минути след катастрофата притичалите лекари и пристигналите линейки са давали вече първа помощ на подредените от брата на Шаварш пострадали хора на тротоара. 
 
Самият Шаварш е приет по спеш­ност в болница с пневмо­ния, която преминава в двойна и се усложнява от инфекция на кръвта. Месец и половина лежи в болницата с темпе­ра­тура 40 гра­дуса, с много тежка кашлица и непоносими болки в гър­дите при всяко вдишване. Освен всичко друго лекуват и раните от стъклата по тялото му, които се инфектират, защото точно на това място в язовира се изли­ват промишлени отпадни води, които заразяват откритите рани на спортиста.
 
Световните експерти по-късно са на мнение, че Карапетян е един от немногото хора на земята, които физически са способни на такъв изумителен по издържливост подвиг, дори само продължителният му престой – 20 минути в ледената вода (която е била само 12 градуса! ), е извън човешките възможности, а той се е и гмуркал 40 пъти в нея, при това губейки кръв от раните си.
 
Дотук е достатъчно впечатляващо, за да не забравиш това име, мисля си.
 
Но това не е един­стве­ният път, в който шампионът на Русия спа­сява хора. Две години преди катастрофата в Ереван, на 8 януари 1974 г., 20-годишният Шаварш се връща от спортната база Цахкадзор към столицата с авто­бус, пълен с пътници. (Впрочем той, многократният шампион на страната, пътува редом с всички в междуградски автобус – забележителна е скромността на истински големите хора!!) Шофьорът, усъмнил се в неизправ­ност на двига­теля, слиза от автобуса за проверка, без обаче да го обезопаси добре, и авто­бусът тръгва по наклона. Шаварш Карапе­тян, забелязал липсата на шофьора, реагира мигновено и решително – чупи с лакът стъкле­ната врата на шофьорската кабина, за да седне зад волана и рязко прави завой към планината, за да избегне пропадането на авто­буса в дефилето. По-късно анализиралите събитието експерти ще обяснят, че това е било единственото пра­вилно решение за предотвра­тя­ва­нето на траге­дията. На въпроса как е успял да избегне ката­строфата, Шаварш скромно отговаря: „Про­сто аз се случих най-близо…
 
И още веднъж съдбата изправя Карапетян пред изпитанието да е случаен свидетел на бедствие, девет години по-късно. На 19 фев­руари 1985 г. се оказва близо до горящата сграда на Културно-спортния комплекс в Ереван. Без да се двоуми, се хвърля в огъня редом с пожарникарите и помага за потушаването на пожара и за търсене на заклещени от огнената стихия хора. Точно тогава за щастие в сгра­дата е нямало посетители. Карапетян получава изгаряния, които дълго лекува, но най-вече дробовете му са пострадали, замърсени от дима и саждите – за състезател като него това значи край с гмуркането.
 
Още след спасяването на давещите се от катастрофата с тролейбуса, Карапетян получава травми, които го извеждат от спортната му кариера. След усилени тренировки (дори нощем!) успява въпреки всичко да постави още един рекорд – 11-я си световен рекорд, който остава последен за него – по подводно плуване с акваланг на дистанция 400 метра – 3 минути 6,2 секунди. Това му коства изключително изтощение: стигайки финала едва си взима въздух, трудно издържа болките в гърдите и само прошепва на брат си: „Лекичко и бавничко ме заведи сега направо при лекаря, защото ми е ама много зле...“ След това не му позволяват да се състезава професионално.
 
.......
 
Нарича себе си обикновен човек, който цял живот прави грешки, и като доказателство разказва следната история от ученическите си години в отговор на въпроса на журналист дали заради спортните му успехи като дете не са му пишели по-лесно високи оценки в училище:
Не съм давал повод за снизхо­ди­телно отноше­ние, та аз се държах хулигански понякога. Спом­ням си веднъж една учи­тел­ка поиска да ме изпита на материала от предишния час. „Не съм готов за днес, може ли да ме изпи­тате утре и ще ви отго­воря и за вчера, и за днес”. „Утре си е за утре, днес ще ти пиша двойка, щом не си учил.” А аз казах, дори не знам защо ми хрумна: „Ако ми пишете двойка, ще скоча през про­зореца!” Естествено тя не повярва на момчешкия ми шантаж и ми писа двойка. Бях дал дума и съответно се изправих на пер­ваза. Стаята бе на третия етаж, но... скочих. Никой не очакваше това, и аз самият. Като съм скочил, учителката припаднала след мен. Настана всеобща врява, всички, включително и директорът, се залепиха със страх по про­зорците, а аз – наистина хулиганска детинска проява... – нарочно легнах по лице без да мърдам, за да си помислят, че съм умрял. Докато слязат долу, мен вече ме нямаше. Просто станах и се при­брах вкъщи. Бях оживял след този скок от третия етаж. Последва голям скандал! И с право. Никой обаче не искаше да се раздухва тази исто­рия, затова се наложи да сменя училището.“
 
И има още много интересни случки около личността на Шаварш Карапетян – непримирим, смел, изключително трудолюбив и талантлив спортист, но и скромен и земен като човек. Мога още да разказвам за това, което съм научила за него, но друг път, че стана твърде дълга публикацията. Искам обаче специално да отбележа факта, че дори и изключен от Спортната федерация на СССР и то след като вече е бил шампион на Армения сред юношите, са го махнали (поради странни причини, но наистина друг път ще отделя време за това), та дори и тогава той не се отказва да спортува и да печели победи. По-късно е бил възпрепятстван в спортната си кариера лично от председателя на Федерацията, който написва в доклада си: „Как така в без­водна пла­нин­ска Арме­ния изведнъж се появи гмур­кач?!” и не го допуска до световния шампионат в годината, когато спасява 20-те души от потъналия тролейбус...
Впрочем, потресаващо е стечението на обстоятелствата. Цитирам интервю с Карапетян:
Точно защото не бях на световния шампио­нат в Хановър на 16 септем­ври 1976 г., аз се оказах на тре­ни­ровка край Ере­ванското водо­хра­ни­лище. И когато се случи траге­дията, аз просто се оказах на подходящото място... и ско­чих във водата, без да се замисля.
– Беше ли ви страх в онзи момент?
– В началото беше страшно. Няма без­страшни хора. А и аз не съм се усещал герой – какво геро­ично има в това да се хвър­лиш да спа­ся­ваш давещи се, при положе­ние че си най-добрият плу­вец в света? Опасността беше конкретна и нямаше време. Само си го пред­ста­вете: един си – за цял тролейбус потънали хора. Това ми даде сили. Аз самият съм се давил няколко пъти, виждал съм давещи се, умрели и знам какво е това, как се случва. Когато човек потъва, или по-лошо – когато няколко души се давят, се хващат за теб, като неволно, неосъзнато в паниката си, те дърпат към дъното. В такъв момент трябва да се отпуснеш и да си позволиш да потъ­неш малко с тях (все пак имаш запас от въздух в дро­бо­вете си), тогава хората инстинктивно те пускат, защото рефлексът им е да изплу­ват нагоре. След като те осво­бо­дят, имаш вече възможност да ги захванеш по-удобно и да ги спа­сиш. Разчитах на това, че ще се държат един за друг и ще изтеглям наведнъж по повече хора. Беше важно да извадя пър­вия човек, с надежда всички останали верижно да поемат с него нагоре, но това не се случи в паниката им. Така че при едно гмур­кане можех да изваждам не повече от двама души. Когато спасих първия човек, се почувствах по-уверен. Измъкнах 37 от водата, брат ми ги отнасяше на брега. Девет изплуваха сами. Но от всички само 20 успяха да си вър­нат обратно дишането.
– Тази исто­рия се потули за 6 години, никъде не споменаваха за Вас, защо?
– За тога­ваш­ното пра­ви­тел­ство не беше изгодно да се раз­чуват новини за катастрофи с масова загуба на човешки живот. Пър­вият човек, който писа за случая, беше Сергей Лесков от „Ком­со­молская правда”, но чак през 1982 година това бе възможно. След него пи­саха и други хора, започнаха да валят хиляди писма с благодарности у дома... Хора от всякакви възрасти, дори не знаеха адреса ми и просто пишеха на плика: "гр. Ереван, за Шаварш Карапетян.
– Не ви ли обиди това мълча­ние на правителството?
– Не, няма причина. Каквото е тряб­вало да направя, съм го напра­вил, останалото наистина няма ника­кво значение за мен.
 
И още откъси от интервюта:
 
По всичко личи, че амбиция не ви е лип­свала и вероятно спорната Ви кариера от дете е била устремна и успешна – всеки обича да работи с надеждни млади състезатели.
– Не е точно така при мен, не бе гладко. Занима­вах се с кла­сиче­ско плуване. Бях шампион на Арме­ния сред юношите – свободен стил и плуване на гръб, но тре­ньорът ми стана директор на басейна и пре­стана да се занимава с мен. Започ­нах да сме­ням тре­ньорите, поради което не се задържах никъде. Макар че продължа­вах да печеля състе­за­ния, пре­зидентът на Феде­рацията по плу­ване повдигна въпроса за бъдещето ми и ме изклю­чиха от феде­раци­ята под предлог, че не съм пер­спективен. И всичко това само защото нямах посто­янен треньор.
– Защо останахте в спорта?
– За да докажа на какво съм спо­со­бен. Бях на 17 години, когато започ­нах да тре­ни­рам под­водно плуване – тежки тре­ни­ровки, пълно отдаване на спорта. Държах да докажа на онези, които ме изключиха, че несправедливо и твърде рано ме отписват. Пър­во­на­чал­но целта ми бе да стана майстор на спорта, но както се казва – апе­титът идва с яде­нето. И започнах да си поставям нови и нови, все по-високи цели, така в един момент победите заваляха. Но аз се бях посветил на плуването и се раздавах без остатък. Ста­нах междуна­роден майстор на спорта, европе­йски и световен рекордьор.
 
Всяка про­фе­сия оставя отпе­чатък върху характера на човека. Когато напуснахте спорта през 1980 г., това отрази ли се на живота Ви?
– Почув­ствах го през 1985 г., когато спа­сявах от пожар най-красивата сграда в Ере­ван. Бях на работа, а секре­тар­ката ми изведнъж се втурна в кабинета с думите: „Другарю Карапе­тян, КСК гори!” Аз веднага се затичах натам – беше на 300 m от службата. Когато пристигнах, видях пожар­ни­кари, които сто­яха с мар­кучи, но ми изглеждаше, че не полагат всички необ­ходими усилия, за да загасят пожара. Помолих да ми дадат мар­куч, за да вляза вътре, защото забелязах, че в самата сграда няма пламъци, а само дим. Попитах готов ли е някой да ми помогне, но никой не се съгласи да влезе с мен, освен едно младо пожар­ни­карче. Беше твърде опасно за живота и дори опитни огнеборци не искаха да ме последват в сградата. След като направихме необхо­димото във вътрешността за пълното потуша­ване на пожара, се вклю­чиха и оста­налите. Сгра­дата оцеля. Благо­да­рен съм на това момче, което ми помогна тогава, и ако можех да го намеря, сам щях да го наградя. След случая се озо­вах в болницата, докара ме един млад човек с жигулата си, понеже в стихията на случващото се, ме бяха взели за мъртъв и ме били оставили да лежа в безсъзна­ние. Известно време се въз­ста­но­вявах от изгарянията, после с плу­ване – трудно, но постепенно изчистих дро­бо­вете си и ми стана мъчно, когато един ден получих анонимна предупредителна бележка: „Нави­рате си носа нав­ся­къде!” Сякаш ако комплексът бе изго­рял до основи, това щеше да е по-добрият вариант?!
– Пове­чето спор­ти­сти стават тре­ньори, а Вие?
– Опи­тах, но не се получи – не ми е на сърце, за това се иска друг талант.
– Какво ви предостави съдбата след спорта?
– Женитба. Имам три деца – две момичета и син. Работил съм като инже­нер в електронната промишле­ност, имал съм ръководни функции във филиал на предприятието. След това разни кооперативи, революцио­нен период в Сумгаит, в Нагорни Карабах, занимавах се с политика известно време, после, в 1993 г. се преме­стих в Москва със семейството си и отворих малка обувна фабрика. Предлагаме и дамски обувки 28-ми номер. Предста­вяте ли си? Това са обувки като за Пепеляшка!
 
Наскоро бившият състезател отвори и магазин за ортопедични изделия, облекчаващи възстановяването на хора с контузии.
 
– Съжалявате ли за нещо?
– Няма за какво да съжа­ля­вам, в живота съм имал всичко, за което може да мечтае един мъж. И не смятам, че съм се държал като герой – държал съм се като човек.
 
Неотдавна Шаварш Карапетян разказа и случай, в който върнал към живота съседско дете. Глълтнало си езика, а майката от уплах припаднала, след нея и бащата загубил съзнание и се свлякъл на пода. Но наистина като във филм: Шаварш бил наоколо, сръчно и умело отворил челюстта на издъхващото дете и освободил езика му, а после свестил с кофа студена вода и родителите.
Един, 20 или 50 спасени души – това е все забележително! А той винаги казва: „Просто се е случих наблизо...“ Но едва ли само това е нужно – да си в точния момент на точното място е добре, но и да си точният човек трябва!
 
Последното „инцидентно“ припомняне на света кой е Шаварш Карапетян се случи по време на пренасянето на олимпийския огън на 22-те Зимни олипийски игри в Сочи 2014, когато Карапетян бе поканен да бъде един от факлоносците, в знак на признание за спортните му заслуги. И не след дълго като му подадоха щафетата, докато бягаше с нея, огънят изгасна в ръцете му, поради нечий технически пропуск – недобре отворена клапа на факлата. По-късно Шаварш Карапетян каза, че в първия момент се почувствал огорчен, че се случва с него, но съвсем разумно я поднесъл пред очите на целия свят за повторно запалване. После се успокоил, че нищо фатално няма в това – не бил суеверен, а християнин и не вярвал в поличбите: самият той бил имал фалстартове и грешки като състезател, без да се плаши, че това му вещае предстоящ провал. Тази случайност обаче стана повод да се припомни на света отново, че шампионът, освен спортните си постижения, е запалил огъня на живота в десетките спасени души. 
И една шега-метафора с „огъня на живота“ ще си позволя, защото току-що го забелязах и съвпадението ме усмихна: обувната работилница на семейството му се нарича: „Второе дыхание“. 
 
 
ШАВАРШ КАРАПЕТЯН!!!
 
 
(Разказах и преведох по материали от MIRTV.ru, „Русия днес“ и документални филми за Шаварш Карапетян, Ангелина Славова)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
                                                                                                
 
 

Публикувано от Анонимен (непроверено)

8 Коментара - Плувецът от Кавказ

Руска (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Спираща дъха история! Не мигнах, докато не я прочетох! Поздравления за автора, много увлекателно и интересно е пресъздала интересната съдба на този велик човек.

Р.П. (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Не знаях за този подвиг. Трогна ме скромността и решителността на този човек! Трудно е да бъдем адекватни в подобни ситуации, явно трябва повече от това да имаш добри намерения. В уикипедия (но не и на български, впрочем само на 9 езика) го има не само, като велик спортист, но и като велик Човек! Време е ЮНЕСКО да обявява такива хора за забележителности (глупаво звучи), може би хора на своето време:-))))) Бил съм в Армения, имам приятели арменци, един малък, но много достоен народ!!!

Петър (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Наистина неповторима история! ЧУдесно разказана! Поздравления за сайта, изключително информативен и полезен!

Ангелина (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Страхотна история.... онемях

Географ (непроверено) February 08, 2017

Отговори
ВИЕ СТЕ НАЙ-ДОБРИТЕ

кабардинец (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Велик човек! Нямам думи...

Vessela (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Тази история трябва да бъде популяризирана! Това е велико!

Кристина Илиева (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Поклон пред такъв героизъм!

Сподели

Снимка на деня

Над магистрала "Струма" в района на Бобошевската котловина

ггф