Пирамидата в Чолула - едно от древните чудеса на Мезоамерика

Предколумбовата история продължава да удивлява учените от цял свят. Откритията постоянно допълват знанията за древните народи, обитавали Централна Америка. Сред най-интересните открия е Голямата пирамида в Чолула (наричана и Тлачиуалтепетъл – на езика нахуа означава “изкуствен хълм”). А Чолула буквално означава“място за убежище”. Вековете са забулили в естествена покривка размерите на пирамидата, нейната история и архитектура. Често тя е посочвана за най-голямата пирамида, създадена от хората, превишаваща мащабите на известните пирамиди в Гиза.

Разположена е на 12 km от гр. Пуебла де Сарагоса, столица на щат Пуебла в Мексико с население над 2,5 млн. души. Отдавна е било известно, че това огромно съоръжение е изкуствено и е дело на древни народи. Строена е на етапи и постепенно се е превърнала в най-големия строеж в историко-културния регион Мезоамерика. Предполага се, че строежът е започнал около III в. пр.н.е и е продължил до около VIII в. Основата ѝ е 450 х 450 m (в Гиза 230 х 230 m), а височината надвишава 66 m (значително по-ниска от пирамидата в Гиза с нейните 138,8 m). Но обемът ѝ се изчислява на 4,45 млн. m³, почти двойно по-голяма от египетската с 2,5 млн. m³. Счита се, че пирамидата в Чолула е посветена на пернатия змей, или още Кетцалко́атъл, известно мезоамериканско божество, култът към което е известен още от преди новата ера.  

Пирамидата е имала редица религиозни функции и е била важна част от живота на местните хора. Част от религиозните традиции се свързвали и с преклонение пред Бога на дъжда и се предавали през вековете. По време на разцвета си градът достигнал население около 100 хил. д. и е считан за втори по големина по това време след големия Теотиуакан, с който били свързани с транспортни и стопански връзки.

Както и другите големи градове, около VIII - IX в. Чолула запада и животът около него замира. През XII в. при идването на толтеките съоръжението било използвано и от тях. На върха построили свой храм, а наоколо се извършвали ритуални погребения. До идването на европейците почти цялата структура била обгърната от растителност и се развил мощен почвен слой.

През XVI в. испанците построили на върха своя църква Нуестра Сеньора де лос Ремедиос (“Пресвета Дева Лечителка”) в 1574 г. (по други данни 1594 г.). Тя имала важно значение за установяването на католицизма в този район и била средище на религиозни традиции. Това запазило района от проучвания и пирамидата от разкопаване. Чолула придобивал отново важно стопанско значение и се разраствал. 

В следколониалния период в западната и северната част на района са извършени сериозни строителни мероприятия – строеж на път и железопътна линия, които са повредили част от старите структури.

Първите проучвания в района са извършени от родения в Швейцария американски археолог Адолф Банделиер. Той пристига в Чолула през 1881 г. и прави първи изследвания и план на района, които публикува през 1884 г. Първите находки се пренесени в американски музеи.

Едва през ХХ в. археолозите започват по-мащабни разкопки на този уникален древен обект. През 1931 г. се прокопава първият тунел, навлизащ в дълбочина на структурата, от архитекта Игнасио Маркина и местния водач и пазач Марино Гомес. Постепенно мрежата от подземни проходи се разширява и в средата на века достига около 7 - 8 km. Основният материал, от който е изградена пирамидата, са кирпичени тухли, изпечени на слънце, в които се откриват парчета керамика, обсидиан (вулканско стъкло), чакъл с различна големина на късовете. 

Постепенно учените археолози се опитали да възстановят историята на този уникален исторически и културен обект. Той бил съставен от 6 вложени една в друга структури, които вероятно са изграждани от различни етнически групи в различни по продължителност периоди, оставили специфични културни черти. До наши дни са изучени три от тези структури и самата пирамида представлява само част от огромните строежи в района на Чолула.  

Открити са гробници от различни периоди, в които са намерени интересни артефакти, предимно керамични, но също и от кост, музикални инструменти, текстил, дървени изделия, церемониален скиптър и др. Разкрити са и няколко стенописни рисунки. На места има и специални олтари, а откритите кости показват места за ритуални жертвеници, където по всяка вероятност са принасяли и човешки жертви. Разкопките дават ценен научен материал за геологията, ботаниката и палеозоологията. Създаден е музей, в който са изложени множество артефакти и са възстановени част от откритите вътрешни стенописи. 

Възможно е да се влезе в част от тунелите на пирамидата (позволени за посещение са около 800 m и през тях може да се мине през центъра ѝ). На пирамидата, в извисяващия се храм и в околностите се провеждат религиозни процесии и фестивални събития, в които участват различни местни етноси. Тези събития привличат хиляди туристи.

Разгледайте района и вътрешността на пирамидата:

Изходни пунктове за посещение на пирамидата са близките градове Чолула и Пуебла, които имат запазен колониален стил се посещават от туристи през цялата година. Типично мексиканската атмосфера се дължи на разнообразния етнически състав и своеобразна култура, с колоритните фестивали, заведения и специфична кулинария.

Църквата, разположена на върха на пирамидата на фона на вулкана Попокатепетъл (5426 m), е сред най-красивите туристически реклами на Мексико. Вулканът е сред активните стратовулкани и най-красивите фотографии са именно по време на неговата дейност.

И до ден днешен все още пирамидата не е добре проучена и няма полагащото ѝ се научно и туристическо значение като редица други древни обекти в Мексико.

Проф. Румен Пенин е автор на книгата „Природна география на континентите“. Не пропускайте възможността да си я поръчате онлайн от нашия сайт.

Източници:

https://www.bbc.com/future/article/20160812-the-giant-pyramid-hidden-inside-a-mountain;https://en.wikipedia.org/wiki/Great_Pyramid_of_Cholula;

https://web.archive.org/web/20110722225136/;http://www.inafed.gob.mx/work/templates/enciclo/puebla/Mpios/21119a.htm;http://www.aztec-history.com/cholula-pyramid.html

Румен Пенин