Пирамидата на Бол - вулканична скала в Тасманово море

Тасманово море, с площ 3,34 млн. km², е разположено между Австралия и Нова Зеландия. В тази безбрежна водна шир се намира архипелагът Лорд Хоу (част от австралийския щат Нов Южен Уелс) със своите 27 малки островчета, отдалечен на около 700 km североизточно от Сидни. Но едно от тях е уникално и с най-голяма известност – Пирамидата на Бол.

Тя представлява надводната част от нек (стълбовидно магмено тяло,  вертикално удължено, запълващо гърлото на вулкан и застинало в него).  Разположен е в калдерата на стар щитовиден подводен вулкан, образувал се преди около 7 млн.г. Счита се, че тук е част от западния край на откъсналата се от Австралия континентална земна кора преди около 60 - 85 млн. г., която е почти изцяло потънала под водата (около 93% от нея) и е известна още като микроконтинент или континент Зеландия. 

Пирамидата на Бол, с площ около 0,2 km², е необитаема, достига на височина 562 m и е на около 20 km от о-в Лорд Хоу. Отдалече островът наподобява платноход или пирамида. Дължината му е около 1,1 km, а широчината - до 300 m. Според някои изследователи това е най-високата единична вулканска скала на Земята. Недалече от него има и още няколко малки островчета, стърчащи над водата. От 21 юни 2000 г. е част от Морския парк на о-в Лорд Хау. 

Пирамидата е открита през 1788 г. и е кръстена на лейтенанта от Кралския флот Хенри Лиджбърд Бол, капитан на британския кораб „Съплай“, който първи съобщава за откриването ѝ. По време на същото пътуване Бол открива и остров Лорд Хау, който наименова на тогавашния министър на британската флота.

Година по-късно капитан, по-късно адмирал Артър Филип (първият губернатор на Нов Южен Уелс и основател на селището, станало град Сидни), дава това описание на района около Пирамидата на Бол и прави рисунка на скалата, без да слиза от кораба. 

Смята се, че първият човек, който е слязъл на брега, е бил Хенри Уилкинсън, геолог от Министерството на мините в Нов Южен Уелс, през 1882 г. Пирамидата на Бол е изкачена за първи път на 14 февруари 1965 г. от четирима алпинисти от Клуба по скално катерене в Сидни.

Катеренето е забранено през 1982 г. съгласно Закона за остров Лорд Хау, а през 1986 г. целият достъп до острова е забранен. През 1990 г. катеренето става само със специално разрешение. 

Направете една екстремна разходка над Пирамидата на Бол на фона на българска народна песен: 

Растителността на острова е оскъдна. Тук расте храстът  Melaleuca howeana от сем. Миртови, който се явява ендемит за архипелага Лорд Хау. Захваща се в скални пукнатини, където се събира повече влага. На скалата се среща и трева - вид острица от сем. Острицови (Cyperaceae). 

По време на експедиция през 2001 г. група ентомолози преоткриват считаното за изчезнало насекомо Пръчица от остров Лорд Хау, наричано още дървесен омар (Dryococelus australis ).  Първоначално била установена популация от 24 индивида, но при по-късни проучвания се оказало, че популацията е по-голяма и се среща в храсталаците над 100 m н.в. Впоследствие видът попада в няколко специализирани лаборатории по света, където се отглежда при подходящи условия, а някои индивиди са върнати на островите. 

Тук се срещат застрашените от изчезване птици Pterodroma solandri  сем. Буревестникови (Procellariidae) и червеноопашат фетон (Phaethon rubricauda). През 1972 г. на островчето е открит местен вид гущер (Liolopisma lichengigera). 

Като част от островната група Лорд Хау, Пирамидата на Бол през 1982 г. е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Румен Пенин

Проф. Румен Пенин е автор на книгата „Природна география на континентите“. Не пропускайте възможността да си я поръчате онлайн от нашия сайт.

Източници

https://www.smh.com.au/interactive/2017/Riddle-in-the-Pacific/ 

https://www.peakbagger.com/peak.aspx?pid=11769

https://serc.carleton.edu/vignettes/collection/35376.html

https://lordhoweisland.info/natural-attractions/points-of-interest/balls...

https://www.nsw.gov.au/visiting-and-exploring-nsw/locations-and-attracti...

https://www.abc.net.au/science/news/stories/s245820.htm

Smith, Jim (2016). South Pacific Pinnacle, The exploration of Ball's Pyramid. Den Fenella press. ISBN 978-0-9943872-0-2.