От България до Аляска за едно лято…
Естественият въпрос, който ние му зададохме беше: Кои места по света те грабнаха истински и са най-красиви според теб? Отговорът му беше кратък : Аляска и Големият бариерен риф. Тогава още не предполагахме, че ни предстои пътуване до Аляска… Но аз съм сигурна, че вътрешно го знаехме… И така дойде втори курс и началото на учебната година, но в мен още звучаха думите на нашия приятел от лятото. Решението не беше трудно, казахме си отиваме в Аляска и това е. Първоначално бяхме две. И двете не бяхме фенки на Източното крайбрежие, великите небостъргачи и мръсния въздух. Аляска беше различна, непозната, дива, с по-малко хора и повече животни, това беше и нещото, което искахме. Мечтата ми беше да отидем до Национален парк “Денали” и да видим най-високия връх на Северна Америка - Маккинли (6168 m). След известно време още една колежка и приятелка реши да дойде с нас. Станахме три. Когато окончателно разбрахме, че имаме работни оферти за Аляска и особено, когато взехме визите, знаехме, че вече връщане назад няма. Уви работната оферта не беше за Денали, а за град Суърд на полуостров Кенай...
Първата ми снимка, след 21 часовият полет. Пред хостела в Анкоридж, Аляска. Както вече казах повече животни, отколкото хора… Така ни посрещна Аляска. :)
Изглед от Анкоридж, по път за зоопарка в града. Въпреки, че градът не е столицата на Аляска (Джуно е столица на щата), той е най-големият град. Тук прекарахме два дни, докато си оправим документите.
Среща с местните алеути, които са защитавани от правителството на САЩ, но за съжаление с големи проблеми, най-вече необразованост и проблем с алкохола. На снимката е един типичен представител, който срещнахме в градския транспорт в Анкоридж.
Изглед от пристанището на град Суърд, в който прекарахме 4 месеца. На заден план е планината Алис. Градът е туристическа дестинация и е един от най-известните в Аляска. По-късно ще разберете защо… Населението е неповече от 2600 души, освен през лятото, когато се увеличава драстично. :)
Река Резорекшън в близост до градчето, в един от малкото хубави и слънчеви дни…
Най-невероятното изживяване за целият ми престой там беше круизът… Там разбрах защо съм избрала Аляска и какво е Аляска в действителност… Видях дивото, видях природата, всичко, за което бях чела… На снимката са изключително дружелюбните видрички, както и не толкова дружелюбната косатка.
Видях и два кита, които малко се скриха за снимката, също и тюлени, както и куп други животни, които не предполагах, че мога да видя от кораба.
Всъщност славата на град Суърд е именно в това, че поради географското си положение и наличието на характерен фиордов релеф, тук се организират тези круизи, с които човек става съпричастен както с природата така и с живота в и около нея.
Снимка от „Aialik Glacier” в Национален парк “Кенай”, на едноименния полуостров.
За щастие имах и възможността да летя със самолет над градчето, това отново е “Aialik Glacier”, но от птичи поглед.
Снимка от „Bear Glacier”, отново в Национален парк “Кенай”.
Изглед от самолета към Тихия океан.
Друг изглед от самолета, но този път към “Exit Glacier”.
Последната снимка е от самия град Суърд, а планината зад него е Маратон, където на всеки 4 юли се провежда маратон за най-бързо изкачване до върха.
Снимки и текст,
Марина Сирачка
---
Този фотопис участва в конкурса "Човекът е човек, когато е на път". Ако ви допада, можете да подкрепите автора, като натиснете синия бутон "Харесва ми" / "Like", който се намира в горната дясна част на статията.
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
2 Коментара - От България до Аляска за едно лято…
Светлана (непроверено) February 08, 2017
ОтговориСветлана (непроверено) February 08, 2017
Отговори