Остров Окинава – между миналото и бъдещето

След дълги години очакване за удобен момент най-накрая се озовах в Япония с надеждата за около месец да се докосна до далечната и загадъчна страна. Предварителният ми маршрут включваше и опит да се добера до по-малко посещавани кътчета от тази морска държава с над 6800 острова. В Киото се срещнах с Адриан, мой приятел, който бе в града за една година, за да усъвършенства чаената церемония – негово любимо занимание. Описах му маршрута си и той с почуда видя десетки места, заложени за посещение, като най-отдалеченото от основните 4 острова бе архипелагът Рюкю, южно владение на Страната на изгряващото слънце. Познанията на Адриан по японски ни помогнаха да се оправим добре в иначе нелекия езиков и технически свят на Япония и да контактуваме с обикновени японци на различни теми.

Архипелагът Рюкю се простира на 1200 km от остров Кюшу до о-в Тайван и се състои от 98 острова, като 47 от тях са населени. Окинава е най-големият остров от архипелага Рюкю с площ от 1207 km². Дълъг е над 100 km, и широк около 10 – 12 km. Населението му е около 1,4 млн. души. В югозападната му част е главният град Наха, чието население е около 350 хил.д. След като прекосихме на югозапад Хоншу и попаднахме на остров Кюшу, намерихме възможност за пътуване до Окинава с ферибот от гр. Нагасаки. Открихме мястото, откъдето тръгва фериботът, и вечерта по залез слънце потеглихме по водите на Източнокитайско море към Окинава. Желаещите да пътуват по този начин бяха малко, обикновено такива разстояния в Япония се преодоляват със самолет, особено когато става въпрос за придвижване между отдалечените острови. Пътуването бе около 12 часа, достатъчно, за да почувствам неприятните симптоми на морската болест. Почти не спали, се озовахме на пристанището на Наха, откъдето се отправихме към типичен малък японски пансион, където отседнахме за четирите дни, отделени за опознаване на острова.

Всичко ни бе интересно в този свят на спокойствие и подреденост. Окинава е известна с многото дълголетници – едно от първите места в света. Разглеждайки града, попаднахме на стар квартал, чиито къщи наподобяваха нашите стари домове в старопланинските градчета. Открихме музея на острова в Наха и в изключително добре подредените зали придобихме представа за миналото му. Тук са намерени останки от общност, обитавала острова преди повече от 30 хил. г. През средните векове Окинава е представлявала самостоятелно кралство, което през 1879 г. е подчинено от японците.

През Втората световна война в 1945 г. тук се разиграва една от най-ожесточените битки – 82-дневната битка за Окинава, в която са убити почти 100 хил. японски войници и цивилни и около 12 хил. американски и британски войници. Впоследствие тук се разполагат 32 американски бази, пръснати по острова, които заемат около 20% от площта му. В тях служат около 25 хил. военнослужещи и техните семейства (още около 20 хил. души). Те са посещавани от роднини и затова в града и по острова често се чува английска реч. Това са и основните чуждестранни туристи, тъй като островът не е сред най-известните туристически дестинации в Япония.

В града има много приятни градини за разходка и почивка, по-малки и по-големи храмове, добре подредени улици с чайни, магазини и заведения за хранене. Посетихме няколко интересни обекта сред които и известния замък Сюри, построен през XIV в. и бил във владение на кралство Рюкю до идването на японцинте през 1879 г. През 2019 г. замъка силно пострада от голям пожар. Дълбокото уважение на японците към историята със сигурнаст ще доведе до неговото бързо възстановяване. Добре поддържаната ботаническа градина с типично оформление в японски стил е с множество езерца, мостове, каменни фигури, места за почивка и съзерцание. Придвижвахме се из града с „небесната кола“ – монорелсово градско превозно средство, преминаващо високо над старите къщи и между съвременните многоетажни жилища и бизнес сгради.

Влизахме в разнообразни магазини за сувенири и бях изненадан от множеството препарирани животни от сушата и океана. От една страна, в Япония екологичното движение и отношение е на високо равнище, но от друга, са традициите, с които японците обясняват много от необяснимите за чужденците неща. В магазините се продаваха тениски за кучета, а до тях - препарирани костенурки и други морски обитатели, както и стъкленици с навити змии в алкохол, превърнал се в лекарство от разтворената в него змийска отрова.

В града често се организират празници, на които изнасят представления местни театрални и музикални трупи. По улиците се разхождат жители, облечени в традиционни японски дрехи, както впрочем и в другите японски градове. С часове гледахме изпълненията на актьорите и танцьорите, които изобразяваха различни герои от местните митове и легенди, като например популярния в местния фолклор дървесен дух Кидзимуна (понякога те са много духчета), живеещи в големите дървета на острова, и особено в дървото банян или бенгалски фикус (Fícus benghalénsis). Духът е изобразяван като 3 – 4-годишно дете с рижи или червени коси и едро тяло, свързва се с успешния риболов и на острова има фестивал, посветен специално на него.

Успяхме да се доберем и до други селища и интересни природни и културни обекти на острова. Пътувахме с междуградски транспорт, както и с организирани екскурзии до позволените за чужденци места на острова, които са сред пръснатите военни бази на американците.

Отделихме и време за среща с морските обитатели на Световния океан, като посетихме един от най-големите океанариуми в света, който е разположен на полуостров Мотобу и е на четири етажа. Известен е като Чурауми (а също Турауми) и е открит през 2002 г. На местния окинавски език думата „Tyura“ означава „красив“, но и „грациозен“, а „umi“ означава „море“. Той разполага с повече от 70 огромни резервоара, в които водата се подменя денонощно от специална система, доставяща я от вътрешността на морето.

Разходката из вътрешните басейни и водните тунели между тях доставя несравнимо удоволствие от съприкосновението с природата на Световния океан. Навсякъде има изчерпателна информация за всички водни обекти. Този воден свят се обитава от почти 30 хил. морски обитатели от над 800 вида. Най-голям е водният резервоар Море Курошио, през чиито стъклени стени попадаш във феерията на живота в океана. В големите аквариуми могат да се наблюдават и заснемат акули, китоподобни, огромни манти, различни видове скатове и много други. Изключително красиви са коралите, които са над 80 вида и придават екзотичен и красив вид на някои от резервоарите.

На определено място човек може да бъде в непосредствена близост до морските обитатели, да ги докосне и разгледа. В някои от залите има достъп на естествена светлина, което прави още по-загадъчен света наоколо – водата и светлината се срещат в много нюанси на синьото и тюркоазеното. Програмата на делфинариума включва разнообразни и весели изпълнения, съпроводени с викове на възхищение и радост, особено от децата.

По отношение на растителния и животинския свят Окинава се отличава с т.нар. островен тип ендемизъм, поради дългия период на самостоятелно развитие и отдалечеността ѝ от континента Азия. Окинава попада в зоната на вечнозелените твърдолистни гори на субтропичния пояс. Средногодишната температура на климатична станция Наха е 22,7°С , годишните валежи са над 2000 mm. Най-известното растение на острова е японската камелия, разпространени са и вид дърво и храст, близки до кестените (род. Castanopsis), както и дървовидна папрат (Cyathea lepifera), достигаща няколко метра височина. Около острова има множество коралови рифове, а по крайбрежието – типични мангрови гори. Популацията на застрашената от изчезване птица (Gallirallus okinawae) е намаляла преди всичко заради внесения вид мангуста, който трябвало да се пребори с опасните змии на острова. Вместо това тя ловувала именно рядката птица. Така човешката намеса може да доведе до изчезването на този вид птица. Островът е обитаван и от редки животни, като лазещ заек, редица ендемични жаби и прилепи, отровната змия хаду, а във водите се срещат гърбат кит и големият морски бозайник дюгон.

Продължихме обиколката на острова и попаднахме на едно от най-красивите места на Окинава – нос Мандзамо, който се намира до селището Она на западното крайбрежие. Впечатляващите гледки от него трудно се описват, а казват, че вечер тук е най-красивият залез в Япония.

В южните части на острова има и много пещери, образувани в кораловите варовици. В някои от тях се провеждат малки музикални концерти, медитации и занимания с японски бойни техники, изучаване на изкуството на икебана и умения за правене на оригами и др. Окинава е мястото, където се развива едно от бойните изкуства – окинава-те (или още то-те, тоде), което по-късно става основа за развитието на някои от стиловете в каратето.

Кулинарната география изисква да се опитат и някои типични местни блюда. Поради старите търговски връзки тук е проникнало влиянието на китайската, корейската и други кухни от региона. От подправките се използват най-много куркума, листа от специален вид пелин, лютиви явански чушки и др. От месото най-много се консумира свинско. Странно е, но Окинава е едно от местата в Япония, където се консумират най-малко морски дарове.

Най-известното ястие е темпура, като при поднасянето му подчертават, че е най-добрият вариант – окинавски, за разлика от други места в страната. Приготвя се като се запържват в масло зеленчуци, добавя се тофу, месни късове или рибни парчета, яйца и различни подправки. Особено вкусна е и окинавската супа със спагети и парчета месо и зеленчуци. Овкусява се и с леко местно алкохолно питие – авамори, приготвяно от ориз.

Дните ни на острова минаха бързо, докоснахме се до природата и живота на хората и продължихме нататък, но вече със самолет. Така избягнахме възможността морската болест да ни хване втори път. Очакваха ни приключения по островите Кюшу, Шикоку и Хоншу.

Автор: проф. Румен Пенин