Остров Ниуе - малък рай, изгубен в Тихия океан

Остров Ниуе, известен в миналото и като остров Савидж (от англ. Savage – “дивият остров”, в някои преводи и “остров на диваците”), е разположен в Полинезия в южните части на Тихия океан върху Тихоокеанската тектонска плоча. Придвижва се с около 1 cm в година в посока северозапад. 

Карта на о-в Ниуе 
(Сн. Wikipedia)

Името му произхожда от niue, което се образува от съществителното  niu, и се превежда като “виж кокосова палма”. Официално се използва и по-дългото наименование Нуи фекаи (fekai означава ”канибал”, но няма никакви исторически достоверни сведения за канибализъм на острова).

По крайбрежието са оформени красиви и тихи заливи.
(Сн. Wikipedia)
Националният флаг на Ниуе
(Сн. Уикипедия)
Гербът на Ниуе 
(Сн. Уикипедия)

Островът е локализиран източно от островите Тонга (480 km). Той има интересен статут на самооуправляваща се държава, която е в свободна асоциация с Нова Зеландия (от острова на югозапад до Окланд разстоянието е около 2400 km). Териториалните му води граничат с тези на Тонга, острови Кук и Американска Самоа. Площта му е 261,5  km². Островът има двоен произход - първоначално вулкански, след това дооформен от коралите - около който се разполагат и  три подводни коралови рифа. Най-високата му точка е едва 68 m н.в. Населението е едва около 2050 жители, а столица е малкото селище Алофи (около 600 жители).

Ниуе е открит през 1774 г. от английския мореплавател Джеймс Кук. Значително по-късно (през 1900 г.) става протекторат на Британската империя, но през 1901 г. е анексиран от Нова Зеландия. През 1974 г. островът се обявява за самоуправляващо се държавно образувание, но в съдружие с Нова Зеландия. Управлението на Ниуе участва самостоятелно в различни международни и регионални форуми, образувания и отношения. Член е например на Форума на тихоокеанските острови и на Южнотихоокеанската общност.

Сградата на правителството на Ниуе
(Сн. https://www.flickr.com)

Според историците Ниуе е бил населен още през първите  столетия на първото хилядолетие пр. н.е., заедно със съседни острови в тази част на океана. Счита се, че две са първите племена, населили острова – първоначално се заселили моту, а по-късно племето тафити. Първите попаднали на острова европейци начело с капитан Кук били посрещнати враждебно от местните хора. През 1830 г. започва мисионерският период за населението на острова. Тук пристига мисионерът Джон Уилямс и в края на XIX в. населението е християнизирано.

Министър-председателят на Нова Зеландия Ричард Седън и кралят на Ниуе – 1900 г.
(Сн. Wikipedia)

До 1974 г. Ниуе се управлява от упълномощен представител на Нова Зеландия. През октомври същата година е приета Конституция, която установява нова форма на връзка с Нова Зеландия – островът става самоуправляващо се държавно образувание. Всички жители на острова имат и новозеландско  гражданство. Нова Зеландия отговаря за отбраната и външната политика на острова, а също оказва икономическа и административна помощ на Ниуе (около 3 - 4 млн. долара годишно). Висшият законодателен държавен орган на Ниуе е Законодателната Асамблея, състояща се от 20 депутати, която се избира за период от три години. Изпълнителната власт е представена от един премиер и трима министри, избирани за 3 години. Избирателни права имат всички граждани над 18 г.  На острова има една партия – Народна партия на Ниуе. Островът има правото самостоятелно да подписва международни конвенции. Участва в Общността на нациите, Световната здравна организация, Организацията по прехраната и земеделието (ФАО), ЮНЕСКО и др. Държавното образувание Ниуе не влиза в състава на ООН. Ниуе поддържа дипломатически отношения с около 20 държави, както и с Европейския съюз.

Министър-председателят на Ниуе Дантон Тагелаги (от 2020 г.)
(Сн. Wikimedia)

Интересна е демографската ситуация в страната. Поради засилилата се емиграция (предимно към Нова Зеландия) от острова, населението от 5194 души (1966 г.), постепенно спада до около 2 хил. д.  През 1994 г. бележи лек прираст, но след това отново населението намалява. През 1971 г. на острова е открито международно летище, което също допринася за емиграция на местното население, но същевременно улеснява достъпа на туристи. Най-голямата диаспора е в Нова Зеландия - над 20 хил.  ниуеанци. 

Танц на ниуеански девойки в столицата Алофи
(Сн. https://www.flickr.com)

Етническият състав е интересен - населението на острова се наричат ниуеанци (около 80% от населението) и се явяват представители на коренния полинезийски народ, предците на който се счита, че са пристигнали от островите Тонга, Самоа, Тувалу, Фиджи. В момента има малка общност от европейци и азиатци. Заедно с английския език официален е и ниуеанският език от полинезийската група езици. Интересно е, че езикът ниуе използва модифицирана латинска азбука от 17 букви. В острова освен християнство (преобладават протестантите), се изповядва бахайство, индуизъм и др., а около 3% са атеисти. 

Млади ниуанци по време на тържество
(Сн. https://www.flickr.com)

Благодарение на икономическата помощ на Нова Зеландия стандартът на жителите на острова е по-висок от този в съседните тихоокеански острови. Доходите на Ниуе се определят от развитието на туризма и особено екотуризма, който бележи неголям ръст през последните десетилетия. Годишно се посещава от няколко хиляди души. Отглеждат се маниока, банани, батати, ямс, кокосова палма, лайм (зелен лимон) и др. Правени са опити за отглеждане на ванилия. Изнася се предимно кореноплодното растение таро. Отглеждат се свине, кокошки и малко говеда. Риболовът  е слабо развит.

Един от малкото плажове на Ниуе
 (Сн. Wikimedia)
Улов на риба край бреговете на Ниуе
(Сн. Wikimedia)
Една от екопътеките на острова   
(Сн. https://www.flickr.com)

Транспортът е представен от 64-километрово крайбрежно шосе и заедно с вътрешните пътища общата дължина на пътната мрежа достига 230 km. Столицата Алофа има сравнително малко пристанище, а другите са съвсем малки поради стръмните и почти недостъпни брегове. Поддържа постоянни въздушни връзки с Нова Зеландия от летището Ханнан, построено през 1970 г.  Обществен транспорт на острова практически няма, местните се придвижват със собствени автомобили. На острова има достъп до интеренет от 1997 г. и се предоставят безплатни услуги WiFi. Веднъж на две седмици излиза и частен вестник. Има една обща радиотелевизионна станция.

Голяма част от пътищата на острова са с твърдо покритие.
 (Сн. https://niuepocketguide.com)
Летището в Алофи – Ханнан, посреща туристи.
(Сн. https://niuepocketguide.com)

Официалната валута е новозеландският долар, но за колекционери се емитират и долари на Ниуе, както и колекционерски пощенски марки. По време на празници хората от острова се събират, пеят  и танцуват танц, наречен тама, като единственият използван инструмент е вид барабан, наречен палау или нафа.

Пощенските марки, издавани на острова, са редки и  ценни попълнения за колекционерите.
Ниуански танц по време на фестивал
(Сн. Wikipedia)

Интересно е, че Ниуе има свой национален футболен отбор.  Страната е асоцииран член на футболната конфедерация на Океания, но не е член на ФИФА и затова не участва в квалификации за световно първенство. Най-популярната игра на Ниуе е ръгби и островът има свой национален отбор. Ниуе не участва в олимпийските игри, но през 2002 г. взема участие в игрите на Общността на нациите (Британската общност). 

Тренировка на националния отбор по ръгби на Ниуе
(Сн. Уикимедия)

Здравеопазването за гражданите на острова е безплатно, а за чужденците е платено. Грамотността на населението на Ниуе е 99%, сред от най-високите в света. Всеки ученик разполага с лаптоп и таблет. На острова действа филиал на Тихоокеанския университет, където желаещите ученици могат да продължат образованието си, но могат да учат и в Нова Зеландия или в други страни.

Ниуанско училище
 (Сн. Wikipedia)

За острова са характерни коралови тераси с по 100 - 200 m широчина, а бреговете са стръмни, като има много пещери, образувани от абразията (въздействието на океанската вода върху бреговете). На острова практически остсъстват полезни изкопаеми. Дължината на бреговата линия е 78 km.

Направете кратка разходка из остров Ниуе:

Крайбрежието на Ниуе предлага добри възможности за подводни приключения.
  (Сн. https://www.flickr.com)
Абразията е оформила красивите бреговe на острова.
(Сн. Wikipedia)
Сн. https://www.flickr.com

Неголямата площ на острова определя почти еднакъв климат – горещ и умерено влажен. От ноември до март е горещият влажен сезон и тогава често се проявяват силни циклони, като понякога те са особено разрушителни. По-прохладен е сезонът от април до октомври, когато дните са слънчеви, нощите - прохладни, а на крайбрежието се проявяват бризите. Средногодишните температури имат малка амплитуда. През юли средната дневна температура е 22°C, а през февруари е 27°C. Средногодишните валежи са над 2000 mm, но в отделни години са надвишавали 3000 mm.

Крайбрежната пещера Аваики
(Сн. https://www.flickr.com)

Почвите на острова са формирани върху коралови варовици и са слабоплодородни, а това определя ограниченото развитие на земеделието. Почвите и скалната основа са порести и затова практически отсъстват повърхностни води, а в централните части в дълбочина са открити пресни води, които се добиват от кладенци.

На острова са установени 629 вида висши растения, като 175 от тях са определени като ендемити. Във вътрешните райони на острова има ландшафти с тропични гори (на няколко хектара са запазени девствени гори – наречени хувалу, които се опазват), а около тях се разполагат територии с храстова и тревна растителност. На места край обработваемите участъци се образуват вторични гъсталаци.

Вътрешните гори са представени от рода Сизигиум (Syzýgium), отнасящ се към семейство Миртови, а също и от дървета от рода Dysoxylum от семейство Мелиеви, срещат се и няколко вида папрати. По крайбрежието се срещат същите растения като и във вътрешността, но те са ниски и значително по-слабо развити. Сред тях например е храстовият вид с интересни цветове Barringtonia asiatica.

Цветове и плодове на покритосеменното растение
от рода Сизигиум
(Сн. Wikimedia)
На острова са разпространени и дървета от рода Dysoxylum от семейство Мелиеви.
(Сн. Wikimedia)
Цветовете на храстовия вид Barringtonia asiatica
(Сн. Wikimedia)

За крайбрежните води са характерни актинии, сред които плува голямо разнообразие от дребни красиви риби.

Актинии, наричани и морски анемони (Actiniaria) 
(Сн. Wikipedia)

Животинският свят е представен предимно от донесени (интродуцирани) видове – кучета, котки, свине  и др. Единственият наземен бозайник е тонганската летяща лисица – вид плодояден прилеп (Pteropus tonganus). Той има много важна роля в опрашването на растенията. Антропогенното посегателство е намалило популацията.

Тонганската летяща лисица  
(Сн. Wikipedia)

Установени са и 31 вида птици, които се срещат и на други тихоокеански острови, но сред тях няма ендемити. За ендемични се считат два подвида - петнист личинкоядов свирец  (Lalage maculosa whitmeei) и полинезийски скорец (Aplonis tabuensis brunnescen)

Петнист свирец 
(Сн. Wikipedia)
Полинезийски скорец (Aplonis tabuensis brunnescen)
(Сн. Wikipedia)

Крайбрежните води се обитават от ендемичната отровна плоскоопашата змия (Laticauda schystorhyncha), наречена на местния език катуали. Характерен за острова е и кокосовият рак (Birgus latro).

Отровната крайбрежна змия катуати
(Сн. Wikipedia)
Кокосовият рак е реликтен вид, появил се преди над 3,6 млн. г.
(Сн. Wikipedia)

За опазване на природата в Ниуе правителството е обособило  няколко защитени територии: природозащитна зона “Хувалу”, природно наследство и културен парк “Хакупу”, и един морски резерват “Аноно” по южния бряг на острова. 

Спокойствието на далечния остров Ниуе привлича все повече любители на пътешествията. 
(Сн. https://www.flickr.com)

Ниуе е един слабо познат тихоокеански остров, на който човек може открие спокойствието на Пасифика, да се докосне и усети необятността на океана, а през прохладните нощи гледката към южното небе е забележителна. Успех на всички, поели в посока към Ниуе!

Румен Пенин

Проф. Румен Пенин е автор на книгата „Природна география на континентите“. Не пропускайте възможността да си я поръчате онлайн от нашия сайт.

Използвани източници:

https://population.un.org/wpp/DataQuery/   

http://www.seafriends.org.nz/niue/history.htm#

https://unfccc.int/resource/docs/natc/niunc1.pdf

https://www.cbd.int/doc/world/nu/nu-nbsap-01-en.pdf

https://www.sprep.org/att/IRC/eCOPIES/UNCED/Niue.pdf

https://en.wikipedia.org/wiki/Niue 

https://es.wikipedia.org/wiki/BirdLife_International 

http://www.seafriends.org.nz/indepth/cyclone_heta.htm

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Авиошоу над Солунския залив

ггф