В еквадорската столица Кито под егидата на Организацията на обединените нации (ООН) между 04 и 09.11.2014 г. се проведе XI конференция по прилагане на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS). Участващите страни (основно от Европа, Африка, Южна Америка, Централна Азия и Австралия) приеха Резолюция UNEP/CMS/11.23 „Опазване културата на китоподобните“, която се явява първият съвременен юридически акт, признаващ на международно ниво съществуването на „не-човешка култура“ у животните – като например някои видове китоподобни, човекоподобните маймуни, слоновете. Това само по себе си се превръща в правно основание за опазване на животинските популации, за които е признато, че са носители на такава „не-човешка култура“, превръщаща се в аспект от тяхното физическо оцеляване.
Подписалите Резолюция UNEP/CMS/11.23 страни (между които и България, присъединена към Конвенцията през 1999 г.) се позовават на предходна Резолюция UNEP/CMS/10.15 „Глобална програма за работа с китоподобните (2012-2020)“, приета от предишната X конференция на CMS, проведена между 20 и 25.11.2011 г. в норвежкия гр. Берген. Тогава участващите страни отчетоха научните постижения в областта на проявяваната социо-културна комплексност при някои от популациите на определени видове китоподобни, и признаха нейната „консервационна значимост, заслужаваща допълнително разследване“. По темата се сформира експертна работна група и нейните препоръки за опазване на културата при китоподобните бяха одобрени от Научния съвет при CMS.
Участващите в XI конференция страни признават, че „при редица социално-сложни видове бозайници – като някои видове китоподобни, човекоподобните маймуни и слоновете – се наблюдават доказателства за наличието на „не-човешката култура“ и проявяват загриженост за опазването на тези популации, изхождайки от разбирането, че „социално предаваните знания между индивидите увеличават шансовете за оцеляване на популацията и способстват за бързото разпространяване на иновации, подпомагащи приспособяването към промените в околната среда“. Участващите страни съобразяват и това, че „ефектът от физическото премахване на отделни индивиди от популацията на някои социално-сложни видове животни може да резултира в последствия, надхвърлящи простото намаляване на абсолютния брой на популацията“ – например при премахването на стари животни-водачи, без които популацията не е в състояние да открива своевременно необходимата й храна, вода и подслон.
Участващите страни насърчават държавите „да отчитат културно предаваните поведенчески модели [при животните], като определят мерки за тяхното опазване“ и също така „да направят оценка на антропогенните заплахи за социално-сложните видове бозайници въз основа на данни за въздействието на тези заплахи спрямо културата и социалната структурираност [при животните]“. Участващите страни настояват държавите „да проявяват предпазливост в управлението на популациите, за които има данни, че културата и социалната им сложност е от значение за тяхното опазване“. Участващите страни възлагат на Научния съвет при CMS „да създаде експертна работна група със задача [до следващата XII конференция] да проучи последиците за опазване културата и социалната сложност при животните, включително, но не само, с акцент върху китоподобните“. В рамките на своето проучване експертната работна група трябва да разработи и списък с приоритетни животински видове за по-нататъшно изследване на проявяваната от техните популации култура и социална структурираност – с цел очертаване на ключовите фактори за тяхното ефективно опазване. Предвижда се темата да застане отново на дневен ред в следващата XII конференция по Конвенцията, която се очаква да се проведе през 2017 г.
Признаването на международно ниво, че някои видове животни развиват и поддържат своя „не-човешка култура“, е вторият юридически акт в съвременната история след признатия от правителството на Индия официален статут на делфините като „личности без да са хора, чието право на живот и свобода следва да бъде защитено“. И въпреки, че CMS при ООН не навлиза във въпроса за това имат ли животните право на свобода и неприкосновеност, подобно на хората, юридически признатото наличие на „не-човешка култура“ при тях е важна стъпка към осъзнаването на това, че не сме сами в заобикалящия ни свят и склонността ни да разглеждаме всичко около себе си просто като „ресурс“ е лишена от здрави основания.
Резолюция UNEP/CMS/11.23 „Опазване културата на китоподобните“ е публикувана на този адрес