Огромна плаваща тръба започва почистването на Тихия океан от пластмаса тази седмица

Фондацията Ocean Cleanup (пр. англ. Почистване на океана) стартира първата си система, която цели да почисти "Голямо тихоокеанско сметище", огромно петно от плаващ боклук в Тихия океан, простиращо се между Сан Франсиско и Хавай. От общо пет "океански сметища" на Земята, това е най-голямото, с площ почти колкото Монголия.

Близо 700-метрова плаваща тръба с прозвището Уилсън, започва мисията си по почистване на пластмасата в Тихия океан тази седмица. Тя ще достигне своята дестинация във вторник, 22 октомври, като се очаква да започне работа в най-кратки срокове. Съоръжението представлява огромна плаваща по повърхността на океана тръба със закачена по цялата ѝ дължина мрежа. Цялата конструкция е прегъната в U-образна форма, в която ще събира плаващата пластмасата на и непосредствено под водната повърхност. На всеки няколко месеца кораб ще превозва насъбрания боклук до брега за рециклиране на пластмасата или депониране на неподходящия материал. По време на мисията си в Тихия океан, Уилсън ще бъде следен дистанционно чрез сателити. Непрекъсната сателитна комуникация съобщава текущата му локация в открития океан, директно в централата на Ocean Cleanup в Нидерландия.

По изчисления в момента в океана плават 150 млн. тона пластмаса, като тази цифра най-вероятно ще се утрои през следващото десетилетие. Този боклук оказва влияние както на природата и в частност морските обитатели,  така и на цели индустрии като риболова и туризма. Освен това пластамасата в океана с времето преминава към все по-дребна и по-фина фракция, като накрая започва да се натрупва в живите организми и съответно в човешкото тяло чрез консумацията на морски продукти.

Проектът за плаващата тръба се разработва и тества от пет години, като през 2013 успешно събра повече от 2 млн. долара чрез колективно финансиране (на англ. crowdfunding), а оттогава фондацията разполага с бюджет от 30 млн. долара.

Хората зад проекта се надява да съберат 50 тона боклук до април догодина, а до 2040 да са почистили 90% от Световния океан.

Проектът е посрещан с противоречиви чувства сред научните среди. Някои експерти подлагат на съмнение дали подобна система е възможно да работи в мащабите на Световния океан. Друг сериозен проблем е, че Уилсън може да улавя само едра пластмаса, но тази, която попада в храносмилателната система на животните, спокойно преминава през мрежата. Някои дори се съмняват в устойчивостта на цялото устройство на бури и че почистващото съоръжение в крайна сметка може да се окаже нов боклук в океана.

Какъвто и да е резултатът обаче от работата на Уилсън, най-добре би било да решим проблема чрез превенция, като се опитаме да намалим общото количество боклук от нашето домакинство, както и много внимателно да премисляме изхвърлянето на каквито и да е отпадъци във водоеми и извън обособените за целта места.

Повече за замърсяването с пластмаса може да видите тук (английски): https://www.youtube.com/watch?v=RS7IzU2VJIQ