Новите обекти от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО (втора част)

Представяме ви втората част от обектите, които бяха включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 2021 г. Те са общо 34, като част от културното наследство са 29 обекта и 5 природни.

Новите обекти от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО (първа част)

12. Градината „Роберто Бурле Маркс“ в Рио де Жанейро, Бразилия

Разположен западно от Рио де Жанейро, обектът олицетворява успешен проект, разработен преди повече от 40 години от ландшафтния архитект и художник Роберто Бурле Маркс (1909 – 1994) за създаване на „живо произведение на изкуството“ и „ландшафтна лаборатория“, използваща местни растения и въз основа на модернистични идеи. Започната през 1949 г., градината се отличава с ключовите характеристики, които определят ландшафтните градини на Бурле Маркс и влияят върху развитието на съвременните градини в международен план. Градината се характеризира с извити форми, обилно масово засаждане, архитектурни растителни аранжировки, драматични цветови контрасти, използване на тропически растения и включване на елементи от традиционната народна култура. До края на 60-те години на миналия век на мястото на най-представителната колекция от бразилски растения, заедно с други редки тропически видове. Над 3500 култивирани вида тропическа и субтропична флора растат в хармония с местната растителност на региона. Това е първата модерна тропическа градина, включена в Списъка на световното наследство.

13. Големите СПА градове в Европа – Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Франция и Чехия

Трансграничният обект се състои от 11 града, разположени в седем европейски държави: Баден (Австрия), Спа (Белгия), Франтишкови Лазне (Чехия), Карлови Вари (Чехия), Марианске Лазне (Чехия), Виши (Франция), Бад Емс (Германия); Баден Баден (Германия); Бад Кисинген (Германия), Монтекатини Терме (Италия) и град Бат (Великобритания). Всички тези градове се развиват около извори с естествена минерална вода. Те свидетелстват за международната европейска балнеологична култура, която се развива от началото на XVIII в. до 30-те години на миналия век, което води до появата на големи международни курорти, оказващи влияние върху градската типология около ансамбли от спа сгради като курхаус и курсаал (сгради и стаи за терапията), помпени помещения, питейни зали, колонади и галерии, предназначени да използват природните ресурси на минерална вода и да позволят практическата им употреба за къпане и пиене. Свързаните съоръжения включват градини, конферентни зали, казина, театри, хотели и вили, както и специфична за СПА инфраструктура за поддръжка. Всички тези ансамбли са интегрирани в цялостен градски контекст, който включва внимателно управлявана развлекателна и терапевтична среда в живописен пейзаж.

14. Творбите на инженер Еладио Диесте: Църквата в Атлантида, Уругвай

Църквата в Атлантида, със своята камбанария и подземен баптистерий, се намира на 45 km от Монтевидео. Вдъхновен от италианската палеохристиянска и средновековна религиозна архитектура, модернистичният църковен комплекс, открит през 1960 г., представя нова употреба на открити и подсилени тухли. Построена върху правоъгълен план на една единствена зала, църквата се отличава с вълнообразни стени, поддържащи подобен вълнообразен покрив, съставен от поредица от армирани тухлени гаусови сводове, разработени от Еладо Диесте (1917 – 2000). Цилиндричната камбанария, изградена с ажурна тухлена зидария, се издига от земята вдясно от главната фасада на църквата, докато подземният баптистерий е разположен от лявата страна на притвора, достъпен от триъгълен призматичен вход и осветен през централен окулус. Църквата предоставя виден пример за забележителните формални и пространствени постижения на съвременната архитектура в Латинска Америка през втората половина на XX век, въплъщавайки търсенето на социално равенство със свободно използване на ресурси, отговарящо на структурните императиви до голям естетически ефект.

15. Трансиранската жп линия в Иран

Трансиранската жп линия свързва Каспийско море на североизток с Персийския залив на югозапад, пресичайки две планински вериги, както и реки, планини, гори и равнини и четири различни климатични зони. Започната през 1927 г. и завършена през 1938 г., железопътната линия с дължина 1394 km е проектирана и изпълнена в успешно сътрудничество между иранското правителство и 43 строителни предприемачи от много страни. Железницата се отличава с мащабите си и инженерните работи, необходими за преодоляване на стръмни маршрути и други трудности. Изградени са 174 големи моста, 186 малки моста и 224 тунела, включително 11 спираловидни тунела. За разлика от повечето ранни железопътни проекти, строителството на Трансиранската железница се финансира от държавния бюджет, за да се избегнат чуждестранни инвестиции и контрол.

16. Културната зона Хима в Саудитска Арабия

Разположена в суха планинска област на Югозападна Саудитска Арабия, на един от древните търговски пътища на Арабския полуостров, културната зона Хима включва значителна колекция от петроглифи, изобразяващи лова, фауната, флората и начина на живот в продължение на 7000 години. Пътешествениците и войските, отсядащи на това място оставят изобилие от скални надписи и петроглифи през вековете, та до края на XX век, повечето от които са запазени в непокътнато състояние. Надписите са на различни азбуки, включително муснадски, арамейско-набатейски, южноарабски, тамудически, гръцки и арабски. Имотът и неговата буферна зона също са богати на неизкопани археологически ресурси под формата на карири, каменни конструкции, прегради, каменни инструменти и древни кладенци.

17. Остров Амами Ошима, остров Токуношима, северната част на остров Окинава и остров Ириомоте в Япония

Обхващайки 42 698 ha субтропични гори на четирите острова, разположени в югозападната част на Япония, обектът образува дъга на границата на Източнокитайско море и Филипинско море, чиято най-висока точка, планината Ювандаке на остров Амами Ошима, се издига на 694 m над морското равнище. Изцяло необитаеми от хора, мястото е с голямо биологичното разнообразие с много висок процент ендемични видове, повечето от които са застрашени в световен мащаб. Срещат се ендемични растения, бозайници, птици, влечуги, земноводни, сладководни риби и ракообразни, включително например застрашеният заек амами (Pentalagus furnessi) и застрашеният дългоопашат плъх от Рюкю (Diplothrix legata).

18. Колхидските гори и влажни зони

Обектът се състои от седем съставни части, в коридор с дължина 80 km с топъл умерен и изключително влажен източен бряг на Черно море. Те предоставят поредица от най-типичните колхидски екосистеми на височини, вариращи от морското равнище до повече от 2500 m над него. Основните екосистеми са широколистни гори и влажни зони. Изключително влажните широколистни гори се състоят от много разнообразна флора и фауна, с много висока плътност на ендемични и реликтни видове, със значителен брой глобално застрашени видове. Тук се срещат приблизително 1100 вида растения, включително 44 застрашени вида и почти 500 вида гръбначни животни и голям брой безгръбначни видове. Мястото също приютява 19 застрашени животински вида, включително есетри.

19. Равнината Гетбол в Южна Корея

Разположен в източното крайбрежие на Жълто море, на югозападното и южното крайбрежие на Южна Корея, обектът се състои от четири съставни части: Seocheon Getbol, ​​Gochang Getbol, ​​Shinan Getbol и Boseong-Suncheon Getbol. Мястото показва сложна комбинация от геоложки, океанографски и климатични условия. Биологичното разнообразие е голямо – над 2150 растителни и животински вида, включително 22 световно застрашени или почти застрашени вида. Срещат се 47 ендемични и пет застрашени вида морски безгръбначни.

20. Горският комплекс Каенг Крачан в Тайланд

Мястото е разположено по протежение на планинската верига Тенасерим. Обектът е с голямо биоразнообразие. Срещат се редица ендемични и световно застрашени растителни видове, които се припокриват с две важни зони за птиците и са известни с богатото си разнообразие от птици, включително осем световно застрашени вида.

21. Нидерландска линия за водна отбрана в Нидерландия

Значителното изменение на границата на обекта, вписано за първи път през 1996 г., се простира от Зойдерзее в Muiden до устието на Бисбош. Тази модификация добавя новата отбранителна линия към съществуващата отбранителна линия на Амстердам, обект на световното наследство. По-специално, разширението илюстрира единна военна отбранителна система, която се основава на полдерите, хидравлични инсталации и на поредица от укрепления и военни постове, простиращи се на дължина от 85 km. Той също така включва три по-малки компонента: Fort Werk IV, Tiel Inundation Canal и Fort Pannerden близо до германската граница. Построени са в периода 1814 – 1940 г.

22. Салт – място на толерантността и градското гостоприемство в Йордания

Построен на три близко разположени хълма в зцентралната част на Йордания, град Салт, е важна търговска връзка между изтока и запада. През последните 60 години от османския период регионът просперира от пристигането и заселването на търговци от Наблус, Сирия и Ливан, които натрупват богатството си от търговията, банкирането и земеделието. Този просперитет привлича квалифицирани занаятчии от различни части на региона, които работят за превръщането на скромното селско селище в процъфтяващ град с отличително оформление и архитектура, характеризираща се с големи обществени сгради и семейни резиденции, изградени от местен жълт варовик. Градското ядро ​​на обекта включва приблизително 650 значими исторически сгради, излагащи комбинация от европейски стил Арт Нуво и неоколониален стил, съчетани с местните традиции. Града изразява толерантност между мюсюлмани и християни, които развиват традиции на гостоприемство.

Източник: ЮНЕСКО