През 2011 г. с моята приятелка Нори направихме едномесечно пътешествие в Нова Зеландия, като обиколихме редица интересни географски обекти и в Южния, и в Северния остров на страната. Предварителният маршрут, който съгласувахме с туристическа агенция в Крайсчърч, включваше както известни, така и по-малко известни, но не и за нас, природни забележителности. За част от посетените обекти може да се прочете на тези линкове:
Моераки и Дънедин – из Южния остров на Нова Зеландия
Новозеландската пустиня Рангипо
По време на пътешествието контактувахме и с представители на коренното население на Нова Зеландия – маорите. От тях научихме любопитни подробности за историята и живота им в миналото и в настоящето. Тогава разбрахме за тяхната непрекъсната борба, още от времето на колонизирането, за запазване и възвръщане на техните земи с невероятна природа, на тяхната култура и традиции. Стана въпрос, че се водят много съдебни дела в това отношение и правото постепенно застава на тяхна страна. Останахме с впечатление, че Нова Зеландия е една от страните, където има много добро отношение към местното население – маорите, и интегрирането им в съвременното общество е много успешно. През последните десетилетия са направени редица промени в законите на страната, гарантиращи правата на маорите и начините за възвръщане на техните права върху местообитанията им преди идването на англичаните.
Нова Зеландия е първата страна в света, която официално юридически признава природни обекти за личности. Това е в резултат на продължилите дълги години съдебни процеси, предизвикани от жалбите на маорите, които доказват огромното значение на тези природни дадености в тяхната история, култура, бит.
В североизточната част на Северния остров на Нова Зеландия се намира защитената природна зона Уреуера (Te Urewera), чиято природа е била естественото обитание на местни маорски племена – тухое, арава и нгати-фаре. Почти до средата на XIX в. те били в голяма степен изолирани, без желание да контактуват с колонизаторите, затова и практически не изграждали пътища. Все пак през 1871 г. започва строеж на път, но той се забавя и едва през 1929 г. достига във вътрешността до ез. Уаикаремоана. През 2014 г. Уреуера се превръща в първият природен обект, който получава юридически статут на личност. С договор от 1954 до 2014 г. тази територия юридически се отнасяла към земите на британския крал и била със статут на национален парк с площ от 2127 km². В резултат на непрестанните протести на маорите през 2014 г. Уреуера се превръща в самостоятелно юридическо лице, управлявано под надзора на осемчленен съвет. Местното население винаги е считало своите земи като равноправен член на семейството им и така се отнасяло към природата около тях.
Повече от 140 години продължила борбата на маорите река Уонгануида да бъде призната за личност, тъй като откакто те обитавали земите около нея я смятали за своя прародителка, която им е дарила природните си богатства. Реката е трета по дължина в страната – 290 km, с площ на водосборния басейн от 7380 km².
Счита се, че съдебният процес, свързан с признаването на човешки права на реката, е най-дългият в Нова Зеландия и завършва с успех за маорите през 2017 г. Гаранти за правата на реката са държавната власт на страната и местното население. В този странен закон, официално приет от парламента на Нова Зеландия, се предвижда, че щетите, предизвикани от всяко действие, което накърнява реката, ще се разглеждат като щети, които биха сполетели маорското племе, като така се утвърждава, че те са едно цяло, реката е неразделна част от тях.
За жителите на страната не е изненада, че и други маорски общности желаят и други природни обекти да бъдат приети като личности, като живи същества, част от тяхното минало и култура.
През 2018 г. вулканичната планина Таранаки (известна още като вулкан Егмонт), чието маорско име е Таранаки Маунга, става следващият природен обект, получил статут на юридическа личност в страната. Вулканът е вторият по височина в страната – 2518 m н.в. Около него е организиран голям природен парк и е един от най-посещаваните туристически природни обекти, район с развити зимни спортове. Основанието на искането на маорите Таранаки да бъде призната за личност е, че това е планината, която е почитана от най-дълбоки времена от тях, носеща им сила, духовна и културна подкрепа и идентичност, и е мястото на техния последен покой.
Малка разходка около вулкана и Таранаки
Фактически с подписването на юридическия документ се потвърждава, че земите на маорите в района на вулкана са били отнети от колонизаторите и така се изпълнява споразумението за обезщетение от страна на държавната власт по отношение на маорите за нанесените вреди на земята и природата, като цяло, от началото на колонизацията. Така Таранаки и земите около вулкана с присъщата им природа - скали, почви, растения, животни, природни комплекси – ландшафти) получават всички права и задължения, правомощия и отговорности, присъщи на всяка личност, и правото на името Те Кауи Тупуа, което според закона се тълкува като „живо и неделимо цяло“. Правата на тази новосъздадена, но отдавна съществувала личност, според маорите, има правата и ще бъде „лицето и гласът“ на планината. Това се гарантира от съвет, включващ четирима представители на маорите и четирима представители, назначени от министъра на околната среда. Дадените законови права на Таранаки имат основна цел да поддържат нейното благополучие, опазване на природните ѝ дадености и развиване на природозащитната дейност, както и да се забранят продажбите на земите, влизащи в тази територия. Договорено е обществената достъпност да бъде позволена при определени условия.
Очаква се в бъдеще и други племена да поискат смятани от тях за свещени природни обекти да бъдат признати за живи същества. За нас това може да е странно, но много народи имат свой поглед върху местообитанията си, ценят даровете на природата и вземат от нея само колкото им е нужно, като я боготворят и ѝ отдават заслужена почит.
Румен Пенин
Източници:
https://www.doc.govt.nz/parks-and-recreation
https://www.doc.govt.nz/parks-and-recreation/places-to-go/taranaki/place...
https://www.taumarunuiaccommodation.co.nz/
Copyright © 2022 - Geograf.bg