НеБългарите - един по-различен и по-смислен фотопроект

ВЪПРОС НА ИДЕНТИЧНОСТ
 
 
Според Евростат през 2013 г. в България са живеели около 42 000 чужденци, или 0,6% от населението. Около 11 000 са от Европейския съюз, останалите са от всички други страни в света. Много от тях са добре интегрирани в обществото – имат професии, занимават се с бизнес, преподават или се учат. Немалка част са тук предимно по време на туристическия сезон – те са се възползвали от неотдавнашния бум в пазара на недвижими имоти и са купили "втори дом" за себе си и за семействата си. Много чужди граждани са в България по лични причини – последвали са своите български съпрузи или съпруги, за да създадат семейство на чужда територия.
 
 
 
 
През последните няколко години България се превърна и във входен пункт за търсещи убежище. По данни на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет през 2014 г. приблизително 11 000 души са потърсили закрила в България, като повече от половината са получили бежански или хуманитарен статут. Това са хора, които са напуснали собствените си домове – понякога сами, понякога със семействата си – и не могат да се върнат там по политически причини или поради война.
 
 
 
 
Напливът от търсещи убежище, съчетан със сложната икономическа и политическа обстановка, в която се намира България, даде нов тласък на езика на омразата, насочен към всеки, който е възприеман като "различен" и "чужд".  Някои чужденци се оказаха в окото на буря от популизъм, ксенофобия и стереотипизиране – буря, създадена и раздухвана от екстремни политици и привидно плуралистични медии.
 
 
 
 
Част от клишетата датират от времето на комунизма, но други са разбираемо твърде нови – родени при отварянето на България към света след 1989 г. и трудния ѝ преход от една от най-изолираните страни дори по стандартите на бившия Източен блок към пълноправното ѝ членство във важни международни организации като Европейския съюз и НАТО.
 
 
 
 
Проектът "НеБългарите" е осъществен от Фондация Free Speech International в партньорство с "Мулти култи колектив" в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се опитва да адресира тези проблеми чрез образите и човешките истории на обикновени чужденци, които живеят тук.
Кои са хората, върху които с лекота се лепват стереотипи? Какви чувства изпитват американският предприемач и руският художник в София към втория си дом? Достатъчно сигурно ли е за един бежанец мюсюлманин от Близкия изток да се разхожда по българските улици? Лесно ли е да правиш собствен бизнес в България, ако лицето ти е с няколко нюанса по-светло – или по-тъмно?
 
 
 
 
"НеБългарите" идентифицира широк кръг хора – от Нова Зеландия до щата Вашингтон и от Пакистан до Великобритания, – живеещи в луксозни затворени комплекси в кварталите около София или в имигрантски общежития, и им задава въпроси за идентичността – тяхната идентичност по рождение и идентичността им на хора, живеещи в България. Отговорите им рисуват пъстра картина на техния живот, работа, радости и скърби.
 
 
 
 
Но както нерядко се случва, отговорите сами по себе си понякога са хапещи въпроси. Те засягат качеството на демокрацията в България като модерна светска държава, в която по закон и по традиция гражданите са третирани като личности без значение каква е тяхната раса, религия и пол. Дали България винаги се справя със задълженията на законите и традицията си? Винаги ли дава равни възможности на всички независимо от техния етнос и религия?
 
 
 
 
Тези въпроси засягат и идентичността на самите българи. Какво означава да си българин? Какво може да те направи такъв, ако майка ти и баща ти не са били родени тук – и ако цветът на кожата и формата на очите ти са различни? Достатъчно ли е да разбираш и да се наслаждаваш на българската музика, изкуство, планини, храна и Черноморие? Да празнуваш български празници и да имаш български приятели?  Умението да говориш български с едва доловим акцент не е ли успешно издържан приемен изпит? Каква е разликата между много­цветната забрадка и тази, която е в равномерно сиво?
 
 
 
 
Това се невинни, но и учудващо трудни въпроси, които ние задаваме чрез образи и думи. Те са в основата на дебата за това какво България е или трябва да бъде през ХХI в. За разлика от старите демокрации в Европа, където по тези теми се говори от много години, в България те са относително нови. И все още са новина. Дебатът по тях предстои да започне.
 
 
 
Антони Георгиев
 
 
 
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Водна прелест в Родопите – яз. „Голям Беглик“