Не е трудно да се влюбиш в Родопите
Родопите. Те не са просто част от географската карта на България. Те са част от моя свят. Голяма част от него.
Колеги и приятели често ме питат какво толкова намирам в Родопите. Как не ми омръзва да ходя пак там. Тези въпроси определено ме дразнят, но пък и все така не успявам да намеря подходящите отговори.
Родопите са много повече от една планина. Те са моята емоция, усещане, тръпка, привързаност. Веднъж поела аромата и дъха на тази планина, винаги искам да се връщам към нея. Свободата, безвремието, хармонията, чашата мурсалски чай, обширните тучни поляни, вековните гори…..
Има ли българин, който да не трепне при звука на родопската каба гайда и на тъжните родопски народни песни. Оттук точно тръгва историята на песента “Излел е Дельо хайдутин” към Космоса. Да се насладиш на родопска музика в Родопите е едно от най-ценните преживявания, които най-дълбоко ще ви свържат с родните традиции и корени.
Радостно е когато видиш, че тази любов се предава и на младите поколения.
„Дебрите на Родопа планина били огласяни от чудните песни на най-прочутия певец, Орфей, с които той омайвал птици и животни. Скитал веднъж Орфей цял ден из планината и поседнал на един връх да почине. Залисан от прекрасната гледка, която се откривала пред очите му, не забелязал как от една зейнала скала излязла триглава змия-чудовище. Щом зърнала унесения момък, тя повлякла туловището си към него, изплезила чаталести езици с гъста отрова. Търкулнали се камъни и събудили Орфей от унеса му. Изтръпнал той – нямало къде да избяга, само скали били наоколо. Скован от страх, той запял. Песента му била толкова пленителна, че змията застинала на място и се заслушала. Орфей гледал омаяната от песента му змия и продължавал да пее – песен след песен. Разказват, че три дни и три нощи не секнала песента му. Змията-чудовище бавно прибирала отровните си езици, стиснала уста, протегнала се и легнала на земята. И както слушала, на третата нощ заспала непробуден сън.“
Гледката от Орфеевите скали не може да бъде възприета отведнъж. Връщаме се там всяка година.
Село Беден, разположено край долината на Широколъшка река.
Напук на името си, то е сред селата с "най-богатата“ и пълнеща сърцето и душата гледка.
Кирпичени къщурки, накацали по склона, камбанарията на църквата и, разбира се, местните хора, насядали в кръчмата и заглеждайки те любопитно как си се оказал в тяхното никому неизвестно село.
В Родопите посоките са две – нагоре и надолу. Равна пътека няма. И грешна също няма. Накъдето и да поемеш – все красоти и нюанси на зеленото ще срещнеш. Само мечка не искаш да срещаш :)
Родопската трапеза. Вкусна тема. Не е препоръчителна за гладни хора :)
Родопска баница с ориз - клин? Пататник? Марудник със сладко от домашни боровинки? Смилянски фасул - на чорба, на салата или пък паниран? Качамак с пръжки? Родопски сач? Чеверме? Топли пърленки?
Нямам представа колко точно са автентични тези ястия, но знам колко са вкусни.
Село Смилян е задължителна отбивка в Родопите, всеки път когато сме в района. Неслучайно гербът на селото е направен от фасул. Да се знае.
За мое голямо съжаление има все повече родопски села, в които можете да попаднете на доста тъжни и затрогващи гледки - полусрутени къщи с изключително красиви фасади, жители на селото, които можете да преброите на пръстите на едната си ръка, изоставени обори… Сякаш попадаш в сцена на филм, разказващ за живота в миналото.
Колко ли тайни се пазят в разрушените училища, църкви, в останалите без керемиди някогашни магазини и кръчми, в домовете на хора, за които напомнят само избелелите портрети по стените и вещите в сандъците.
Поредната ни разходка из Родопите в местност „Хайдушка поляна“ ми подари едни от най-емоционалните моменти. Циганска каравана насред поляната и 7-дневния Марко, врзан пред нея.
Помня всеки момент от нашата среща. Марко правеше първите си стъпки, любопитно опознаваше света. А очите му бяха пълни с доверие…и любов. Аз се разтопих, не можех да си тръгна…
Телвизионната кула Снежанка, погледната от село Стойките през магическите лъчи на слънцето. Защо не бях художник?
Познавате ли този мост?
Дяволският мост. От филма "Време разделно". Да, същият мост. Истински шедьовър на средновековната архитектура. Мястото е прекрасно, спокойно и тихо. Пропито е с цялата ни история, всеки камък носи своята легенда, послание, болка…
Село Момчиловци е едно от най-големите родопски села. Китните му махали са разположени сред живописна природа, местните хора са много мили и отзивчиви.
Нашата разходка там беше съпроводена с невероятен аромат на чушки, които се печаха на тенекии по улиците, и шипки, сушащи се на жарките есенни слънчеви лъчи.
Свеж планински въздух, примесен с невероятния аромат на свежи родопски цветя. Едва ли има по-красива комбинация :)
Село Градът. Едно от най-причудливите и странни имена на родопско село, което съм срещала. То се намира съвсем близо до Смолян и е известно с намиращата се в близост до него, високо в планината, Момчилова крепост. Местните я наричат Градище. Отново свързвана с много легенди за Момчил юнак.
„Няма нищо по-хубаво от лошото време“.
Това важи с пълна сила за Родопите. Зеленото сърце на Родопите, обгърнато от океан от облаци и причудливи мъгли. Сякаш в тези моменти животът спира. Тази гледка може да бъде съблюдавана с часове.
Скала Невястата се намира над Смолян. За нея съществуват редица легенди. Една от тях разказва, че смолянска девойка, изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Тя се съгласила, но пожелала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Отскубнала се и се хвърлила от скалата. От тогава нарекли скалата “Невястата”.
Каква гледка!
Несъмнено срещите с местните баби и дядовци са едни от най-скъпите моменти. Милите хора - те могат да ти разказват с часове, имат нужда да разкзват и да споделят. Историите от тяхното детство, от техните младини, сегашното им ежедневие. Родопският диалект придава допълнителен колорит на изповедта им.
Каньонът на водопадите – екопътека, която се намира в околностите на Смолян. Уникално място, което те отвежда до невероятни природни чудеса.
Очарователни местенца и водопадчета, които могат да те оставят без думи.
Село Стойките. Може би не най-красивото родопско село, но НАЙ-СПЕЦИАЛНОТО за мен.
От това село са корените на моя съпруг. Родното село на дядо му. Дядо Данчо. Неговите истории, разкази, любов и тръпка към Родопите са нестихващи. Той успя да зарази и нас.
Ето такива са и моите чувства към Родопите – чисти, непринудени и истински.
Чакам всяка следваща наша среща с тръпнещо сърце.
Снимки и текст,
Соня Мурджева
---
Този фотопис участва в конкурса "Човекът е човек, когато е на път". Ако ви допада, можете да подкрепите автора, като натиснете синия бутон "Харесва ми" / "Like", който се намира в горната дясна част на статията.
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
2 Коментара - Не е трудно да се влюбиш в Родопите
Венета (непроверено) February 08, 2017
ОтговориВенета (непроверено) February 08, 2017
Отговори