На „края“ на Европа

Нос Кабу да Рока

На „края“ на Европа

 
Със същата мисъл започва забележителна биографична книга, дело на Стефан Цвайг. Именно оттам се закотви в съзнанието ми. Книгата е „Магелан“. Написана по-скоро за духа, отколкото за физическите дела на бележития португалец. Именно волята и вътрешният мир са успели да амбицират до предела на силите низвергнатия от родния кралски двор мъж, да го накарат да докаже „недоказуемото“. С подвига на себе си и смелите си моряци на дело доказва, че Земята не е плоскост и измъква света от вековното забвение на здравия разум. Спомням си, че след като прочетох последните 10 страници от книгата не успях да заспя почти цяла вечер. В тях горчиво става ясно как богатството на личността е яростно атакувано от бедните духом... И все пак – след като си жив – плавай! 
 
 
Иберийската нишка в по-горните редове е като мостик към едно лично изживяване, достижение до родните земи на първия околосветски пътешествник. От дете мечтаех за отдалечените „на другия край“ земи на Стария континет. С група верни приятели, страхотно настроение и вяра в непоклатимостта на пътешественическия инстинкт се отправих натам.
 
 
09O29'54'' – това не е странен телефонен номер или сложен код. Най-западната точка на европейския материк е на запад от Гринуичкия меридиан. Посочените координати са географската й дължина. Мястото е Кабу да Рока (Cabo da Roca – Скалистият нос), на португалския „ъгъл“ от Пиренейския полуостров. Името подсказва. В разгара на лятото стоях на ръба на скала, издигаща се на 140 m над синия безкрай. Там, на място величието на Атлантика се проявява по три начина – чрез необхватната водна шир, караща те да се чувстваш прашинка; чрез страхотния грохот на прибоя, който милиони години води упорита война с твърдостта на скалите; и, разбира се, вятърът! Странно е усещането на студ в Средиземноморието през юли месец. В допълнение – и олекотяване в следствие на ветровото подемане. 
 
 
Няколко са местата около Кабу да Рока, където между скалните отвеси са се формирали приказни кътчета. Всъщност пясъчната ивица е красивият резултат от вечната борба между водната стихия и сушата или иначе казано на абразията - разрушителната релефообразуваща дейност на моретата и океаните. Плажът е повече от любимото място за отдих и развлечение, той е хармония на формите. 
 
 
Навсякъде из Португалия – в архитектурата, историческите паметници, сред хората, можах да усетя, че е първата европейска държава, осмелила се да се впусне в „откриването“ на непознатия свят. Векове наред след първите плавания на Вашку да Гама и Бартулумеу Диаш, от удобните „риас“** са тръгвали корабите с моряци към бреговете на имперските владения в Америка, Африка и Азия. Обичайна е била гледката как жена стои на някоя висока скала и съзерцава към хоризонта, и очаква. Така са се зародил и тъжният характер на португалските песни. 
 
Вечерта след шеметния океански ден премина в квартала Байру Алту на Лисабон. Мястото е културното средище на столицата. Навсякъде - открити улични барове, шарени балкони, весели графити по стените сред стръмните улици и стъпала. Атмосферата е повече от колоритна – множество местни и чуждестранни младежи се веселят под ритъма на реге или хип-хоп. Фадото все още може да бъде чуто в автентичната обстановка на местните кръчми. Португалският принос към световната музикална съкровищница е повече от стил, фадото е паметта на страданията. Същността на музиката се изразява в непреведимата на български дума saudade – с нюанс на носталгия, самота, копнеж по непостижимото и любовна мъка. 
Бидейки само за три дни там, успях да сбъдна мечта, да открадна вдъхновение и да запазя любовта към опознаването на света. 
 
 
*“Да се плава е необходимо, да се живее не е необходимо.“
 ** риас – тип заливи, образували се в резултат на навлизането на морето в устиевите части на речните долини в райони с планинско крайбрежие.
 
Текст и снимки: Димитър Желев

Публикувано от Анонимен (непроверено)

1 Коментара - На „края“ на Европа

grafa (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Странно е усещането на студ в Средиземноморието през юли месец - See more at: http://geograf.bg/bg/articles/22-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82%20%D0%B5%20%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC/3-%D0%9D%D0%B0%20%E2%80%9E%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F%E2%80%9C%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0#sthash.GDx2Th2M.dpuf

Сподели

Снимка на деня

Мирски замък, недалеч от гр. Гродно, Беларус