Признавам си, че организаторите ме изненадаха с темата за тазгодишния учителски конкурс. Моят час на географията е едно, но моят свят е друго нещо. Зная, че повечето ми колеги ще кажат, че те са взаимно свързани, неразривни и т.н. За мен си е клиширано и твърде предвидимо. Моят свят на географията...
Моят свят на географията, да си призная нито започва, нито свършва в моя час по георафия. Моят час по география е само мъничка частица от моя свят по география. Светът на географията е необзорим и твърде многопластов да се събере в един час. Той е твърде сложен, чудат и предизвикателен, за да го събера в един учебен час, дори в една учебна година. Моят свят на географията започна в един учебен час, в една учебна година, когато влизайки в кабинета по география в едно карловско училище не можах да откъсна очи от географската карта. За мен момичето, което бе отгледано от родителите на баща ми на село и родителите на майка ми, които са живели в планината /сигурно знаете за каракачаните/, светът се заключваше в едно малко градче, в едно малко село и в едно твърде подигравателно отношение на съучениците ми към моята странна баба каракачанка. Географската карта ми показа колко голям е всъщност света. Излезнах от онзи мой час по география с твърдото желание, че един ден аз ще показвам света на моите ученици. Моят географски свят се обогатяваше докато учех в университета, обогатява се всеки ден преди да започне моят час по география. Обогатява се и се разкрива пред мен и по време на моите пътешествия. Защото пътувам, пътувам винаги когато мога, пътувам със съпруга си, пътувам със сина си, пътувам сама, пътувам с моите ученици. Пътувам и по географската карта, всеки ден когато 26 чифта очи се вперят в мен и с удивление попиват всяка моя дума. Моят свят на географията, аз не мога да го предам на моите ученици. На тях мога да посоча пътя към света на географията. Защото на човека насила нищо не можеш да дадеш, той все ще намери начин да избяга. Насила да вземеш по можеш, но насила да дадеш не се получава. Моят свят на географията, аз често им говоря за него в часовете, в междучасията, по време на нашите походи и екскурзии и винаги им казвам, че това е моят свят. Всеки един от тях трябва да си открие своя собствен. Географията е необятна наука, географията е наука, която формира ценности. Географията е приключение, географията ни доближава не само до природни обекти, географията ни доближава до различни култури, традиции. Географията ни среща с приятели от цял свят, прави ни съпричастни към световните проблеми. Географският свят е светът на нашата планета.
Затова ви казах в началото, че моят свят на географията нито започва, нито свършва в моя час по география. Той си е само мой и аз мога само да го споделя с моите ученици. Мога да ги поканя да се запознаят с него, да повървят с мен, да повървят до мен, а след това да открият своя собствен географски свят. На планетата има място за всички и нека всеки да си има собствено усещане за своя географски свят.