Морето на Кортес – Калифорнийският залив, или най-големият аквариум на света

Жак-Ив Кусто, удивен от красотата на Калифорнийския залив и неговите обитатели, го нарича „Аквариума на света“. Когато узнаем повече за неповторимата му природа ще разберем, че със сигурност е имал основание.

В редица географски източници този залив се нарича и Море на Кортес, назовано в чест на испанския конкистадор Ернан Кортес (1485–1547) – първият европеец, опознал природата на Мексико, но и допринесъл за разрушаването на древната цивилизация на ацтеките. Той прави няколко експедиции в периода 1527-1540 г. и се докосва до бреговете и природата на Калифорнийския залив.

Полуостров Калифорния е западната ограда на Морето на Кортес.
Портрет на мореплавателя–конкистадор Ернан Кортес, Музей „Прадо“, Мадрид

Заливът обхваща пространството между п-в Калифорния и континенталната част на Мексико. Площта му е около 177 000 km², дълъг е 1126 km, а максималната му широчина е 241 km. Бреговата линия надвишава 4000 km. Голямата му дълбочина – над 3000 m, се дължи на сложната тектоника, свързана с три от континенталните плочи: Тихоокеанска, Кокосова и Северноамериканска. Отделянето и оформянето на п-в Калифорния от Северноамериканската плоча става преди около 5,3 млн. години. Част от островите в морето са с вулканичен произход.

Клифов тип бряг по крайбрежието на Калифорнийския залив
Голямата калдера на о-в Тортуга е доказателство за вулканичния произход на част от островите.

На юг границата на залива е относителна и е прекарана по линията между най-южната част на полуострова при н. Сан Лукас и Пиакстла Пойнт (23°38’с. ш.) на континенталното крайбрежие.

Красивото скално крайбрежие в най-южната част на п-в Калифорния бележи западната граница на Море на Кортес.

В море Кортес има и 37 по-големи острова, като с най-голяма площ са Анхел де ла Гуарда, Тибурон и др. Огромен е броят на малките острови – над 900. Повечето острови са в близост до западното крайбрежие. Всички острови са включени в международната програма „Човек и биосфера“ и са превърнати в специален по статут биосферен резерват. От 2019 г. заливът е добавен в списъка на Световното природно наследство на ЮНЕСКО.

Защитена влажна зона в северните части на Калифорнийския залив
Скалисти острови в Морето на Кортес

В северната част на залива се влива с делта р. Колорадо, чиито води почти не достигат морето поради интензивното им използване на територията на САЩ. Това е довело до изменение на природата в тази част на крайбрежието.

Делтата на р. Колорадо в най-северната част на Калифорнийския залив

Климатът на залива се доближава до тропичния морски, но същевременно е и с континентални черти поради разположението му между п-в Калифорния и планинското мексиканско крайбрежие. Средната годишна температура на въздуха в ст. Пуерто Пеняско на север е 22,5°С, но валежите са много ниски – едва 66 mm/год., което придава полупустинни черти на климата. В най-южната част на п-в Калифорния ст. Кабо Сан Лукас отчита ср. год. температура почти 24°С, а валежите са повече – 220 mm/год. Тук се проявяват силни щормови бури, които са известни тук под името чубаско. В северните части на залива приливите достигат до 5 m височина.

Климатичните условия определят развитието на морския туризъм почти по цялото крайбрежие на Калифорнийския залив.

Температурата на морската вода варира от 18°С през зимата до 24°С през лятото. Водите тук са по-топли от тези на Калифорнийското студено течение, което е основна причина за развитието на пустинните територии в тази част на Северна Америка. Макар и рядко, в северните части на залива през зимата понякога температурата на водите пада до 8°С , а това е причина за гибелта на редица морски организми.

Биоразнообразието на крайбрежието на Калифорнийския залив е огромно. Много от растителните и животинските видовете са ендемични. Широко разпространени са полупустинните ландшафти с преобладаващи кактуси и различни сухолюбиви видове. Сред редките растения на островите в залива е един вид кактус – Ferocactus johnstonianus.

Ландшафт в района на селището Сан Фелипе на западните брегове на залива
Ендемичният кактус Ferocactus johnstonianus на о-в Анхел де ла Гуарда
Калифорнийският морски лъв (Zalophus californianus) обитава крайбрежието на Морето на Кортес.

Само безгръбначните обитатели в залива са над 5000 вида. Във водите на морето на Кортес се срещат гърбат кит (Megaptera novaeangliae), калифорнийски сив кит (Eschrichtius robustus), косатка (Orcinus orca), манта (Manta birostris), калмар на Хумболт (Dosidicus gigas), кожеста морска костенурка (Dermochelys coriacea) и др.

Косатките са чести посетители на богатото на риба море.
Мантите са скатови хрущялни риби и са сред най-характерните обитатели в залива.
Скок на манта до крайбрежието на залива
Улов на калмар на Хумболт, някои екземпляри достигат 2 m дължина и могат да се гмуркат до 750 m.

 

Кожестите морски костенурки са друг емблематичен обитател на залива.

Сред местните легенди е твърдението за съществуването на гигантско същество, обитаващо водите на Морето на Кортес, наречено „Черният дявол“. Дължината му била около 18-20 m. Такива същества – мегалодони, действително са съществували, но те обитавали Калифорнийския залив в минало и са изчезнали преди около 2-3 млн. години. Най-вероятно тези легенди са били свързани с появата на големи китове.

Гърбатите китове са чести посетители в Морето на Кортес
Друг представител на едрите морски бозайници тук е сивият кит

Критично застрашена от изчезване е калифорнийската морска свиня (Phocoena sinus) – морски бозайник, достигащ дължина до 1,5 m и с популация, която е изключително малка. Броят на това животно в дивата природа е едва около 50-70 бр. Този вид е уникален в еволюционно отношение – той няма близки родственици в съвременния животински свят.

Изчезващият вид калифорнийска морска свиня

Голямо е разнообразието от влечуги и земноводни. На о-в Анхел де ла Гуарда обитава един вид ендемична гърмяща змия (Crotalus mitchellii ssp. angelensis), както и ендемичният малък бозайник от семейство Хомякови (Peromyscus guardia).

 

Един от видовете гърмяща змия, обитаваща по-големите острови и крайбрежието

В района на делтата на р. Колорадо в миналото широко разпространена е била рибата от клас лъчеперки Totoaba macdonaldi, която поради прекомерния лов е почти изчезнала и в наши дни се отглежда в рибовъдни ферми. Тя достига около 100 kg и дължина до 2 m.

Totoaba macdonaldi

В миналото Морето на Кортес е било важен риболовен район, както и за развитието на спортен риболов. Тук са поставени редица световни рекорди. И досега спортният риболов е позволен на определени места. Тук пристигат любители на този спорт от цял свят. Промишленият риболов е ограничен за определени видове и райони. Дълго време заливът е бил източник на два от най-търсените видове риба – сардини и аншуа, за мексиканската консервна промишленост. Постепенно запасите им намалели поради замърсяването на водите и неправилните начини на риболов, разрушаващи естествените им местообитания и наличието на хранителни за тях водорасли, особено морската трева (Zostera sp.). Тя е в основата на хранителната верига на много морски обитатели и някои видове водоплаващи птици.

Една от най-красивите риби в Морето на Кортес – лъчеперка (Thalassoma lucasanum) от сем. Зеленушкови.
Дънната хрущялна риба Diplobatis ommat е силно застрашена от изчезване.
Спортният риболов привлича любители от цял свят.

Бреговете и островите в Морето на Кортес са място за гнездене на много птици. Основната причина е наличието на много видове риби. Многобройни са колониите на калифорнийски кафяв пеликан (Pelecanus californicus), ендемичният вид чайка на Кортес или жълтонога чайка (Larus livens), ендемичният за района рибояд (Sula leucogaster ssp. brewsteri), американската ветрушка (Falco sparverius) и много други.

Калифорнийски кафяв пеликан
Чайка на Кортес или жълтонога чайка

Сред по-големите селища по бреговете на Калифорнийския залив са и курорти, които предлагат различни морски развлечения и турове за опознаване на крайбрежната природа – чрез ветроходство, каяк, водни ски, подводни гмуркания, спортен риболов, преходи с коне, ATV-та и др. Сред тези градове са Сан Фелипе, Ла Пас, Лорето, Кабо Сан Лукас, Пуерто Пеняско, Гуаймас, Бая де Кино, Тополобампо, Масатлан и др.

Курортни селища в района на Пуерто Пеняско
Туризмът е развил редица съпътстващи дейности.
Туристическа разходка в крайбрежните части на Калифорнийския залив
Туристическа разходка в крайбрежните части на Калифорнийския залив

Калифорнийският залив представлява забележителен природен свят, който предоставя много възможности за почивка и опознаване на един относително слабо посещаем туристически район за европейците.

Изгрев край Лорето в Мексико, източния бряг на Морето на Кортес

Публикацията е изготвена въз основа на информация от: https://www.britannica.com/place/Gulf-of-Californiahttps://www.desertmuseum.org/center/seaofcortez/ https://www.worldatlas.com/gulfs/gulf-of-california; https://es.wikipedia.org/wiki/Golfo_de_California.

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Чудесен изглед към Родопите от древния Белинташ

ггф