Моето първо голямо географско пътешествие–приключение
Бях ученик в 7. клас. Един хубав слънчев ден в края на месец май, след училище в събота (тогава все още се учеше в събота до обяд) решихме десетина „смели” момчета да направим един поход по Витите скали. Нали те бяха близо, но и все още труднодостъпни и непознати за нас. За тях бяхме слушали много разкази, легенди и предания, бивалици и небивалици за герои и съкровища…
И речено сторено, щом един е решил, приятелите го подкрепят.
Оставихме чантите. Взехме набързо по някоя по-дебела дреха, нали щяхме да останем и през нощта. Всеки трябваше да носи и храна – най-вече сланинка и картофи за печене край големия огън, пък и нали това имаше във всеки дом тогава. Разбира се и някои още подробности – някой буркан сладко, кибрит и фенерчета за осветление и при проникване в пещерите.
И потеглихме весели, но и малко тайно, защото можеше някои да не разберат правилно нашите изследователски планове и да ни спрат. Открихме Бобина пътека, единствено най-удобния начин за изкачване и връзка между северните и южни склонове на платото. Край пещерата Змейова дупка, събрахме малки мидички, нали това казваха е доказателство за някогашното море. Някой каза, че знае къде има големи халки, за които връзвали корабите…
Достигнахме и до Голяма кула в м. Сарая, където според преданието е имало болярска средновековна недостъпна за нападения крепост. Събирахме малките глинени късчета и оглеждахме хоросанови зидове, където иманярите бяха извършвали много открития вместо специалистите… Пред нас на юг се откриваше още по-примамлива панорама. – най-високата част на Балкана с върховете Ботев, Мазалатите, Шипка, Бузлуджа. Но беше рано още да ги покоряваме.
Край нас ухаеше на люляк и цветя. Тук бе и царството на чудните червени божури, нали бяхме на най-високия връх на цялото плато, Божура (768 m). Вече бяха близо и обвеяните с легенди карстово езеро Беляковец и скалните образувания Момичките. Нали за тях бяхме слушали как красивите български девойки, не предали своята чест, хвърлили се от скалите… И станало чудо. Пред очите на злодеите се появили две красиви, но студени скали. Затова народът и днес ги нарича "Момичките”.
Примамваха ни на запад високо извитите скали, където археолозите скоро бяха разкрили останки от античния и средновековен Витенград. Вживявахме се на големи пътешественици – изследователи и все търсехме това, за което бяхме слушали. Краката не усещаха умора, нали бяхме само на 14-15 години… Но пък неусетно дойде залезът на слънцето и вечерта.
Започна подготовката за незабравимата най-романтична нощ в нашия живот. Едни събираха дърва за огъня, а други приготвяха вечерята. Някои се пооглеждаха изплашено, дали пък няма през нощта да дойде лисица или вълк… Но може ли момчета да покажат страх… Той страхът бил за родителите ни… Когато вечерта се прибрали и открили нашите съобщения: „Ние сме на поход по Витите скали. Ще се върнем утре!”.
Започва и другата страна на нашето „смело” пътешествие. Тръгват изплашени родители с фенери и дълго ни викат от подножието на Стената. Но кой може да ги чуе, ние сме тъй далече, а край огъня е тъй весело, яденето най-сладкото, а момчешките разкази безкрайни.
Сигурно много са изживели те, заканвали са се да бъдат много строги. Но тогава не беше като сега – нямаше нито телефони, нито на кой друг да се оплачат… А когато на другия ден се открихме дълго ни гледаха и прегръщаха. Радваха се, че сме живи и здрави, а може би и че сме вече големи и с такива „смели” мечти.
Автор: Христо Кичиков,
учител- географ,
февруари 2015 г.
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
1 Коментара - Моето първо голямо географско пътешествие–приключение
Димитър Желев (непроверено) February 08, 2017
Отговори