„Мийд“ – най-големият язовир в САЩ – в екологична катастрофа

Язовир „Мийд“ е най-големият в САЩ. Изграден е на р. Колорадо между щатите Невада и Аризона. През 1931 г. започва строежът на огромната стена “Хувър бент”, която е завършена през 1934 г. На тази стоманобетонна язовирна стена с формата на дъга е изградена и ВЕЦ, осигуряваща електричество за около 1,3 млн. д.

Строежът на язовирната стена “Хувър” – 1934 г. (Сн. https://en.wikipedia.org)
Изглед на язовирната стена “Хувър. До 2010 г. по нея е преминавало двулентово шосе, но по-късно недалече по течението на р. Колорадо се построява железобетонен пътен мост. (Сн. https//en.wikipedia.org)
Мостът по време на строеж, февруари, 2010 г. (Сн. https://ru.wikipedia.org/)

Така зад стената “Хувър” се образува огромно изкуствено езеро, което е с дължина почти 200 km нагоре по течението на реката и някои нейни притоци. Площта му е 640 km², а обемът на водната му маса достига 35 km³. Дължината на бреговата му линия при първоначалното напълване е била 885 km.

Сателитно изображение на яз. „Мийд“ (Сн. https//en.wikipedia.org)
Изглед на Болдър сити (Невада) към яз. „Мийд (Сн. https://commons.wikimedia.org)

Язовирът е на 50 km от Лас Вегас и той е много важна причина за разрастването на световната столица на хазарта. Но водите му се използват и за водоснабдяване с помощта на акведукти и тунели на редица селища в Калифорния и съседните щати, както и за напояване в някои райони.

По време на строежа на стената и запълването на язовирната чаша с вода се наложило да бъдат изселени няколко селища, които трябвало да бъдат заляти от водите. Най-известно е селището Сейнт Томас, което въпреки съпротивата на жителите е изселено и последният човек го напуска през 1938 г. През годините при ниски води “призрачното” селище се появява на повърхността. При по-ниско ниво на водата се образуват и временни острови.

При пълненето на язовира хората от селището Сейнт Томас са принудени да го напуснат. (Сн. https://en.wikipedia.org/)
Заливът Лас Вегас – един от многобройните в яз. „Мийд“ (Сн. https://commons.wikipedia.org/)

През 1964 г. е създадена национална зона на отдих “Езеро Мийд”, която се развива бързо и през цялата година се практикуват различни туристически дейности. В миналото е посещавана от около 8 - 10 млн. души годишно.

Един от туристическите райони край бреговете на „Мийд“ (Сн. https://commons.wikipedia.org/)
(Сн. https://en.wikipedia.org/)
Туристически пътеки запознават посетителите на почивните бази около яз. „Мийд“ с местната природа (Сн. https://www.flickr.com)

През времето от изграждането на язовира е имало периоди на маловодие и пълноводие, но последиците от глобалното затопляне не подминават и това вътрешно и така важно за ико номиката на страната водохранилище. Публикуваните неотдавна снимки на НАСА дават реален поглед върху този сериозен проблем. Проследеният период от 22 г. ясно показва намаляването на язовирното огледало и като цяло обемът на язовира. Повечето притоци, вливащи се в язовира, вече са суходолия и от тях не постъпва вода.

Язовирът осигурява вода на около 25 млн. души в тази част на САЩ, но през последните две години нивото му е най-ниско от завиряването му през 1937 г., и в средата на юни тази година е запълнен с вода само 27% от капацитета. Последната година, когато е отбелязана стойност на обема му, близка до първоначалната, е 1999 г.

На сателитните изображения се вижда драстичното намаляване на водите на яз „Мийд“ от 2000 г до средата на юли 2022 г (Сн. https://earthobservatory.nasa.gov/)

С времето ерозията е причина за намаляване обема на язовира, тъй като основната река и притоците ѝ увеличават т.нар. мъртъв обем на язовира, запълвайки го с много речни наноси в местата на вливането им. Намалял е силно и притокът от води, постъпващи от топящите се снегове и ледове в планинските части от басейна на р. Колорадо.

Запълването на язовира с наноси през периода му на експлоатация е също една от причините за намаляването на общия обем вода.(Сн.https://www.flickr.com)

Но яз. „Мийд“ е само част от системата от басейна на р. Колорадо, осигуряваща вода за над 40 млн. души. Нейният капацитет е намалял до 35% и прогнозите за попълване на водните запаси са неясни. Според климатолозите подобно засушаване в тази част на Северна Америка не е имало повече от 1200 г.

Последствията на места са катастрофични, особено за водните и крайбрежните екосистеми. Много животински и растителни видове са почти напълно изчезнали, близките ферми, разчитащи на вода за поливане, са преустановили дейността си, а стотици квадратни километри са се превърнали практически в пустинни ландшафти.

Икономиката търпи сериозни поражения - затворени са съществуващи зони за отдих и съответно са освободени от работа много работещи там, намалява силно производството на електроенергия.

Водите на язовира са поддържали развитието на редица земеделски райони, които постепенно изчезват поради недостиг на вода. (Сн. https://lookoutpoint.ca/)

Приблизително 1/3 от западните райони на страната са в категорията на екстремна суша, а прогнозите са предимно за продължаващо засушаване и ниски стойности на възможни валежи. Тази нова реалност изисква и адекватно отношение и решение.

Правителството на САЩ предупреждава щатите от този район на страната, които използват водните ресурси от басейна на р. Колорадо, да предприемат незабавни и крайни мерки за намаляване използването на водата за битови, поливни, индустриални и други цели. Според учените това бедствие не е с временен характер, което ще наложи крайни ограничения и начини за адаптиране на хората към създалата се обстановка.

През 1983 г. в язовирната чаша се открива т.нар. ръб или пръстен на ваната и на снимките ясно личи бреговата линия, като ярко се открояват ниските бели от високите тъмни цветове на склоновете. Причина за това е процесът изветряне на цветните минерали, които са били подложени на въздействие от постоянно залялата ги вода. И при намаляване на нивото на язовира се открива такава интересна брегова ситуация, предизвикана от антропогенната дейност в резултат на построяването на язовира.

При ниски води се вижда разликата в нивото и се показва изветрялата част от скалната основа, придобила светъл цвят в резултат на химичното въздействие на водата – т. нар. ръб или пръстен на ваната. (Сн. https://en.wikipedia.org)
(Сн. https://www.flickr.com)

На освободените от водите на яз. „Мийд“ пространства от земната повърхност се откриват интересни и любопитни неща: различни артефакти, бижута и технически предмети, отпадъци от различни периоди, които стоят на дъното практически неразложени, потънали водни плавателни съдове, някои от които от Втората световна война.

Примерът на яз. „Мийд“ в силно развита страна като САЩ не е единствен, и е възможно да бъде последван и в много други райони на планетата. На много места е трудно тези процеси да бъдат спрени от човек, но може да се предприемат мерки за ограничаването и задържането им, преди да се случат сериозни екологични и непоправими катастрофи. Разумът трябва да бъде над всякакви политически и межддудържавни конфликти, за да не загубим най-ценните природни ресурси, без които съществуването на цивилизацията е застрашено.

Румен Пенин

Източници:

https://en.wikipedia.org; https://earthobservatory.nasa.gov/

https://www.reporterwings.com/news/what-record-low-water-levels-at-the-hoover-dam-reservoir-look-like-from-space/

https://www.desertusa.com/colorado; https://www.flickr.com

https://archive.org/details/; https://ru.wikipedia.org

https://bg.wikipedia.org/wiki/

https://lookoutpoint.ca/; https://commons.wikimedia.org

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Поглед към Айфеловата кула в ....Токио

ггф