Миро Нанков: Трябва да си малко луд, за да си пътешественик!

Geograf.bg: Наричат те “Вожда”. Откъде дойде този прякор? 
 
Миро Нанков: Един приятел ми го каза в зората на кариерата ми като пътешественик, някъде около 2001-2002 г. Моите деца естествено ме скъсват от бъзик за този прякор :)
 
 
Geograf.bg: Кое е любимото ти място на света? Чували сме, че си имаш класация :) Сподели я!
 
Миро Нанков: Тибет – като място на духовност, иначе около високите върхове на Хималаите, там се чувствам много добре. Където и да ходя по света, пътешественическият дух ме държи, а това се допълва и от интересните хора, които водя с мен.
 
Едно от най-силните изживявания за мен бе да докосна перката на китова акула, което направих във Филипините през 2013 г. Другото такова емоционално преживяване беше, когато преминах във вътрешната кора около Кайлас – планината на Боговете. Това е много специално място.
 
 
 
 
Плуването с китови акули от 2013, снимка: Миро Нанков
 
 
 
Geograf.bg: Има ли място, където мечтаеш да отидеш, но все още не си имал възможност?
 
Миро Нанков: На Земята почти няма вече такова място… може би Антарктида. Искам да кача най-високия връх на Антарктида.
За качване на върхове мечтая и в посока МакКинли в Северна Америка и Джая в Нова Гвинея. Трудно ми е да кажа, защото мога да отида навсякъде, тъй като с това се занимавам професионално. Може би на Луната?
 
 
Geograf.bg: Трудна ли е професията на пътешественик? Какви са предизвикателствата?
 
Миро Нанков: Има и то немалко. Например, случвало се е, пътувайки 12 часа към Мустанг, по едни от най-лошите пътища в света, да бъдем непрекъснато в мъгла. Тогава, колкото и смешно да звучи сега, алкохолът ни спаси. Несгодите се случват без да ги искаме, но няма как, важното е да се разсееш с нещо, да обединиш хората, с които пътуваш и да преодолеете заедно предизвикателството. Важно е също така хората да бъдат добре подготвени за самото пътуване, да знаят къде отиват, какво ги очаква там и какви са особеностите на самото място.
 
 
Geograf.bg: От всяко дърво свирка не става. А от всеки човек - пътешественик?
 
Миро Нанков: Не! Трябва да си малко луд, за да си пътешественик!
 
 
Geograf.bg: В последните години си обиколил толкова много страни и красиви места, как виждаш България сега? По-красива ли ти се струва?
 
Миро Нанков: Не, не я виждам по-красива, по-скоро приемам по-дълбоко проблемите на хората – бедността, простотията, корупцията. Тези неща ме натъжават и ме карат да се замислям, да бъда тъжен.
 
 
Geograf.bg: Какво е за теб родното място?
 
Миро Нанков: Винаги се връщам там с любов! Не го виждам по по-различен начин, дори сега, когато съм обиколил почти цялата Земя. Първото нещо, което посещавам е родната къща на мама. За съжаление не мога да прекарвам повече време там, защото нямам време.
 
 
Geograf.bg: Кой е любимият ти сувенир?
 
Миро Нанков: Вкъщи е като музей – в семейството ми се карат вече, когато нося разни сувенири от пътешествията си. Не мога да кажа, че имам любим сред тях, всичките ми носят спомени, затова всички са ми любими.
 
 
Geograf.bg: Имаш ли някакви ритуали, амулети или нещо, което винаги носиш в джоба си, когато си на път?
 
Миро Нанков: Не, сменям амулетите, сега на врата ми например виси кристал от Кордилера Бланка. Имам и едно любимо нещо от остров Лусон – от едно племе, което живее там.
 
 
Geograf.bg: Кой е най-високият връх, който си изкачвал?
 
Миро Нанков: Аконкагуа, висок е 6962 m, през 1990 г. В списъка си имам още три шестхилядника - Чимборасо 6310 m в Еквадор, Сахама 6548 m в Боливия и Ампато 6380 m в Перу. Изкачвал съм и доста други, по-ниски върхове, между които имам още два континентални първенеца – Елбрус в Европа и Ухуру в Африка.
 
 
 
 
Снимка: Миро Нанков
 
 
 
Geograf.bg: Опиши ни Миро Вожда след 10 години?
 
Миро Нанков: Ами ще пие червено вино, ще похапва и ще продължава да води хора по света. Може би ще има внук, който ще му казва "Дядо, бъди по-сериозен, моля те!"
 
 
Снимка: Миро Нанков
 
 
 
Geograf.bg: Миро, благодарим ти за това интервю!
 

Публикувано от geolub

Сподели

Снимка на деня

Река Ботуня в село Ракево

ггф