Милен Пенерлиев: Географията е част от живота на всеки

Географ БГ: Как така географията се превърна част от живота Ви? 
 
Милен Пенерлиев: Географията е част от живота на всеки. Ние живеем в географското пространство и се нуждаем от него. В личностен план още като студент установих, че отговорите които получавахме в учебната зала са закономерни, установяващи редица причинно-следствени връзки. Такива не получавахме в другите научни направления, без да ги маргинализирам етествено. Както казва Божо-Гарние: „Географията е начин за разбиране на света”. Реших, че най-логичната наука е географията... И ето ме тук!
 
 
Географ БГ: Кои са първите стъпки на географското образование в Шуменския край?
 
Милен Пенерлиев: Трябва задължително да си припомним, че от нашия край тръгват жизненият и творчески път на проф. Жеко Радев (роден в гр. Нови пазар), Жечо Чанков (роден в Шумен). Тук е учил в период от живота си и проф. Гунчо Гунчев. Така, че град Шумен е генетично „обременен” с географска същност. През периода 1964-1967 г. проф. Игнат Пенков е първият декан на новоткрития факултет към СУ. Тук преподават доц. Мартин Гловня, проф. Ангел Велчев, проф. Божидар Маврудчиев и др. В по-ново време географски знания и опит тук предават проф. Дончо Дончев, проф. Харалампи Тишков, проф. Николай Мичев, доц. Светлин Кираджиев, проф. Хернани Спиридонов, проф. Георги Алексиев. Катедрата по география през 90-те години набира научна мощ с ръководството на проф. Тодор Кръстев. Смело казваме, че Шумен е географски град!   
 
 
Географ БГ: С какво се гордеят географите от Шуменския университет?
 
Милен Пенерлиев: Вече четвърта година с успех организираме и провеждаме Международната научна конференция „Географски науки и образование, традиционно местата в нашите бакалавърски програми за запълват най-бързо във факултета, наши преподаватели участват в редица международни проекти, с течение на времето все по-често ни канят за изследвания на селищата в региона, основаващи се на отзвука, който предизвикват предишни наши проучвания. С една значителна част от учениците в града провеждаме съвместни прояви, което всъщност е най-важното събитие за нас. Бъдещото младо поколение съвсем не е безнадеждно и неперспективно. Просто понякога живеем в паралелни реалности. За някой от останалите студентски инициативи вече споменах. Гордостта на географа според мен е, ако поне един младеж поеме по стъпките му. 
 
 
Теренна практика в Странджанското крайбрежие
 
 
Географ БГ: Кои са най-новите географски проекти и начинания, по които се работи в Шуменския университет? 
 
Милен Пенерлиев: Географската общност в града, макар и малка, не спира своето развитие. Извън прекия учебен процес провеждаме редица теренни пътувания. Смело мога да заявя, че шуменските млади географи са едни от най-пътуващите студенти в страната. За десетина години практически нямаме „бяло поле” по географската карта, което да не сме посетили. Почти ежегодно издаваме студентския сборник „Пътувания из България”, в който самите студенти сами описват своите пътувания и теренни изследвания.
 
Провеждаме географски семинари, чрез които срещаме студентите с потенциални работодатели и в неформална среда дискутираме географски проблеми. В резултат издадохме сборника „Географски хоризонти”, в който свои теми развиха дори студенти-еколози и такива от сродни специалности. Географията е обединяващ елемент за много други университетски специалности. Провеждаме множество теренни селищни изследвания. Най-вече в областта на Добруджа и Северното Черноморие.
 
 
 
При българка (вляво) в град Мангалия, Румъния. Теренна експедиция в Северна Добруджа
 
 
 
При кмета на село Еникьой (дн. Михаил Когълничано) с единственият останал българин там. Теренно изследване
 
 
Конференция "Географски науки и образование", студентска постерна сесия
 
 
Географ БГ: Каква е ролята на взаимоотношенията Бизнес – Университет” във висшето географско образование? 
 
Милен Пенерлиев: Като продължение на предходният отговор мога да кажа, че шуменските географи вече четири години успешно си партнират с фирма Навтек България, която разработва навигационни мобилни приложения. Да не забравяме, че географското образование е насочено предимно към подготовката на педагогически кадри. Все пак понякога си мисля, че бизнесът просто не иска да ползва географски кадри, често подценявайки ги. Сериозният пространствен анализ и научно-обоснованите причинно-следствени връзки (това, което запали мен по географията, както споменах по-напред) може да се прилага както в сферата на услугите (туризъм, търговия и др), така и при анализ на демографските процеси, електоралните нагласи, териториалното райониране. Това са сфери на действия, които по дефиниция се предлагат на икономисти. Считам, че географската общност има какво да даде в този аспект. Ние малко работим по това да представим географията, като не само учебна, но реална практико-приложна дисциплина и наука.   
 
 
Географ БГ: Бъдещи безработни или бъдещи преуспяващи са студентите, завършили география?
 
Милен Пенерлиев: Както казах, географията подготвя предимно педагогическа кадри. Но като пример мога да посоча, че за учебна 2015/2016 учебна година в РИО-Шумен до момента не е обявено нито едно работно място за учител по география. Като че ли в противовес на това, което четем в печатните медии, за недостиг на педагогически кадри и то в голям обем. Като че ли липсва регионалният анализ. Това е съчетано с все по-трудната процедура по акредитация на нови бакалавърски програми. Аз съм зам.- декан по акредитациите и качеството на обучение във Факултета по природни науки към ШУ и в реална среда виждам недостатъците на тази система. От една страна административният апарат и процедури са сложни, от друга малки са опитите за излизане на географската наука извън педагогическото ѝ русло. Това иначе казано, в стагниращия се пазар на труда, географското образование все по-трудно намира професионална реализация. 
 
 
Географ БГ: Какво е посланието Ви към българската географска общност?
 
Милен Пенерлиев: Отчитайки ограниченият ѝ по брой на професионалните кадри и учебни центрове обхват, бих пожелал повече единност и по-малко регионално разединение. Нека има повече енергия за изява на географската наука в реалния обществен живот на страната. Добро начало са географските обединения, които възникнаха през последната година. Дано не „прихванат” от лошите примери от миналото на разединение и конфронтация. 
 
 
 
Тържество в географското село на България - с. Професор Иширково. Вече почти ежегодно провеждаме теренни експедиции в региона
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Черноморското крайбрежие на Кримския полуостров