Мартиника - островът на цветята и веселите хора
През февруари заминахме на пътешествие в един от романтичните райони на Атлантическия океан – Карибско море. Филмите, свързани с приключенията на пиратите, през последните години раздвижиха още повече и без това развития туризъм в тази част на света. Маршрутът ни включваше няколко държави и владения от региона, както и отвъдморските територии на Франция – Мартиника и Гваделупа. Светът на Антилските острови е огромен, всеки от тези късове земя има своя дълга и интересна история и неповторима природа. Хората са от различни раси и произход, но живеят заедно със своите проблеми и радости, но и традиции и своеобразен бит.
Пристанището на главния град на Мартиника - Форт дьо Франс
На Мартиника ежедневно акостират круизни кораби и туристи се изсипват във Форт дьо Франс и околностите
Река Мадам, около чието устие се създал градът, днес е превърната в транспортен канал
Мартиника е и важна военна морска база на французите в Карибския регион. Военните и днес обитавам района около старата крепост
Първото селище, в което попаднахме бе Форт дьо Франс – главният град на Мартиника. За голямо щастие времето на пребиваването ни там съвпадна с карнавала, организиран всяка година през февруари, и наподобяващ другите карнавали от Латинска Америка – тези в Хавана, Рио де Жанейро и на още десетки места. Градът е разположен сред пищна зеленина и още с кацането разбрахме защо наричат Мартиника и “Островът на цветята”.
Залезите на острова са особено красиви
Остров Мартиника е открит от Христофор Колумб през 1502 г. Първоначално е испанско владение, а от 1674 г. Франция го обявява за своя колония. Още около 1660 г. цялото местно население е изтребено. През XVII–XVIII в., за да работят в плантациите, на острова са докарани роби от Африка, които едва през 1848 г. получават свобода. Впоследствие тук се заселват бедни работници от Индия, предимно тамили. Първоначално отглежданите култури в плантациите са памук и тютюн, а по-късно – захарна тръстика и кафе. През XVIII и XIX в. на няколко пъти островът преминава в ръцете на англичаните. Още през 1870 г. жителите на острова получават избирателни права и представителство в парламента на Франция. През 1946 г. е обявен за департамент на Франция.
Катедралата Сейнт Луис в старата част на Форт дьо Франс
Прочутата библиотека на града, подарена от парижани
Дървото на пътешественика е един от символите на острова...
Мартиника е с вулкански произход и заема площ от 1128 кв. км. Дълъг е около 63 km, а широчината му достига 31 km. Бреговата му линия надхвърля 250 km. Над 46% от острова е зает от красиви тропични гори, в които все още се срещат различни малки гризачи, земноводни, някои влечуги, разноцветни пеперуди, редки ендемични представители на паяците и бръмбарите, красиви птици и привличащи вниманието пърхащи колибри. Тези “подвижни цветя” се стрелкат бързо и намират големите цветове на хибискусите, откъдето се хранят с нектар. На много места из острова хората поставят хранилки със сладка течност, за да хранят тези малки птици.
Пазарите на града изобилстват от плодове и зеленчуци
Стенната живопис по сградите на Форт дьо Франс е особено популярна
Родният дом на императрица Жозефина - жената на Наполеон Бонапарт
Климатът е тропичен с високи температури около 25ºС през цялата година. Валежите надминават 2000 mm. Най-високата точка е прочутият вулкан Мон Пеле (1397 m), изригнал през 1902 г. и разрушил град Сен Пиер, като отнел живота на над 30 000 души. Жив останал само един затворник, чиято килия го запазила от бушуващата стихия на вулкана. Днес в града има малък музей, посветен на това изригване на Мон Пеле, където се пази камбаната на църквата, повредена по време на изригването, както и много предмети от бита на хората от това време.
Поглед към вулкана Мон Пеле откъм унижожения през 1902 г. град Сен Пиер
Прочутата камбана от църквата на Сен Пиер, пострадала при избухването на вулкана Мон Пеле
Единственият оцелял от 30 хил. население на Сен Пиер при избухването на Мон Пеле през 1902 г.
Населението на острова е над 390 000 жители. Естественият прираст е висок – около 17%. Почти 90% от населението е с африкански произход, като значителна част заемат мулатите, има и индийци (около 5%), французи (2,7%), а също и сравнително малки групи от китайци, араби и др. Официален език е френският, а разговорният език патуа е на основата на френския език и африканските езици с известни заимствания от английски, испански и португалски език. Преобладават католиците, но се изповядва и хиндуизмът, както и някои местни езически религии, предимно с африкански произход.
Вътрешността на острова е заета от няколко вулкана, по чиито склонове се е настанила пищна тропическа растителност
Из красивия ботанически парк "Балата"
В земеделието е заето около 10% от населението, като основните отглеждани култури са банани, захарна тръстика (над 200 хил. т годишно производство), ананаси, манго, папая, какао, ванилия, кокосови орехи, цитруси, зеленчуци. На много специализирани места може да се опитат изключително вкусни пресни сокове и нектари в най-различни комбинации, по поръчка на клиента. Отглежда се едър рогат добитък, овце, свине, а и уловът на риба заема важно място в стопанството на острова. Мартиника се слави със своите фабрики за ром, добиван от захарна тръстика и известен като една от качествените напитки в Карибския басейн. На няколко места може да се посетят такива фабрики и да се дегустира легендарната напитка. Туризмът е много добре развит и островът посреща над 1 млн. туристи годишно. Курортите са малки, приятни и не пренаселени, както по други места на света.
Мартиника е рожденото място на съпругата на Наполеон Бонапарт – Жозефина. Нейният дом е превърнат в чудесен парк с малък музей, едно от най-тихите и приятни места за разходка на острова. Не пропуснахме да посетим прочутия ботанически парк-градина "Балата", недалече от столицата. Известно време на Мартиника живее и известният френски художник Пол Гоген и днес на острова има малък музей, посветен на художника.
Игуаните се срещат дори по дърветата из селищата на Мартиника
Красива е окраската на местните гущери
Хората поставят специални хранилки за колибрите
Столицата Форт дьо Франс е с население над 140 хил. жители заедно с предградията. Това е изключително приветлив и красив град, разположен в устието на р. Мадам на няколко хълма. Естественият му център е старият град с прави улици и къщи, останали от различни епохи, но запазили чара на отминалите времена. Тук е сниман известният филм “Да имаш и да нямаш” с Хъмфри Богарт. Добро впечатление правят обновените стари колониални сгради, съжителстващи със съвременни архитектурни решения.
Разнообразен е съставът на местните обитатели на Мартиника
Най-голямото приключение, което преживяхме по време на нашия престой на острова, беше четиридневният карнавал, който продължава от неделя до сряда. Феерия от цветове, песни и танци, които не стихват и през нощта. А всяка сутрин местните работници по чистотата се справят с огромното количество отпадъци и при изгрев слънце чистият град е готов за следващия карнавален ден. С годините и традицията търпи своите промени в облеклата, маските, начина на придвижване. Отделните дни са посветени на различни теми и се отличават по цветовете на облеклата и маските – пъстро, червено-черно, бяло. Малки и големи са направили свои карнавални групи и дефилират по 6-7 часа по определен маршрут из старата част на града. На няколко места по маршрута общината раздава специални найлонови пликове за вода, която се лее от импровизираните чешми. Продават се всякакви лакомства местно производство, известни и неизвестни напитки. Или както казват местните – сутрин пием портокалов сок, на обяд – бира, а вечер ром... И така няколко дни! Човек свиква с шума и с приповдигнатото настроение и след като карнавалът привърши градът е учудващо тих и подреден.
Кухнята на острова е приятно и екзотично съчетание на африкански и френски кулинарни традиции, а на места се приготвят и азиатски ястия. Според някои специалисти кухнята на Мартиника е сред най-изисканите в Карибския басейн. В храната влизат различни морски дарове – риби, раци, лангусти, скариди, калмари, миди. След морските храни следват вкусни специалитети от пилешко, свинско, телешко и овче месо, гарнирани със специални сосове и салати от плодове и зеленчуци.
За десетина дни обиколихме острова, предимно на автостоп (шосетата са добре асфалтирани и поддържани), който е добър и евтин транспорт на фона на неточните разписания на островните маршрутки. По време на тези пътувания опознахме много местни хора, а и французи, дошли да прекарат тук отпуската или старините си. Навсякъде се чувства приятелското отношение на местните и готовността да помогнат с каквото е необходимо. Мартиника е чудесно място, в което може да се почувства духът на Карибите и където човек да намери малко спокойствие далече от суетата и ежедневните проблеми...
Автор: проф. Румен Пенин
„
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
6 Коментара - Мартиника - островът на цветята и веселите хора
Даниела Миткова (непроверено) February 08, 2017
ОтговориJordan (непроверено) February 08, 2017
ОтговориRichko (непроверено) February 08, 2017
ОтговориReni (непроверено) February 08, 2017
ОтговориЛиана Илкова (непроверено) February 08, 2017
ОтговориДимитър (непроверено) September 26, 2017
Отговори