Малките красоти на планината Голо бърдо

               България разполага с цели 39 планини, почти всички от които се намират в Западна България. Само в географската единица Краище са разположени половината от тях. При това те са доста гъсто разпределени на сравнително малката територия, с която историко-географската област разполага. Въпреки това всяка една планина се различава от другите със своята морфология, изложение, външни белези и други елементи в характеристиките им. Една от тези планини е и Голо бърдо. 

               Голо бърдо е планина в североизточната част на Краището. Тя заема място в планинската редица, позната у нас като Руйско-Верилска. Планината граничи на север с малката Пернишка котловина, която я разделя от масивите на Вискяр и Люлин. На изток Голо бърдо се свързва с Витоша планина чрез ниска седловина, а на югоизток малките притоци на река Арката я разделят от планината Верила. В южна посока склоновете на планината се спускат към обширната Радомирска котловина. Западните склонове пък са стръмни и бързо се спускат към долината на река Струма, която я отделя от планината Черна гора. 

               Любопитно в географското положение на планината е това, че тя граничи с цели три речни пролома. Още по-интересно е, че и трите са на една и съща река и това е Струма. Реката се оказва гранична на планината от три страни – запад, север и изток, като и от трите страни тя образува тесни проломи. На изток се намира първият пролом по течението ѝ, който се нарича Червеномогилски и разделя Голо бърдо и Витоша. Вторият е проломът Кракра, който се намира на север и граничи с планината Люлин. Третият е от западната страна на планината и се нарича Чардакски. Той разделя Голо бърдо с планината Черна гора. От всички 11 пролома по течението на Струма цели 3 се намират покрай склоновете на Голо бърдо. Това я поставя като планината рекордьор с най-много проломи по течението на голямата българска река.

Най-високият връх на планината е Ветрушка, който е висок 1158 м. Това поставя планината сред най-ниските у нас и по-точно на седма позиция по този показател. Повечето от склоновете на планината са голи, откъде идва и името ѝ. В нейното подножие се намират три града – Перник, Батановци и Радомир. Сред зелените ѝ баири пък се намират и някои хижи, част от които вече не работят. Това са „Славей“, „Орлите“, „Кралев дол“ и „Бели кладенци“. 

               Безспорна гордост на планината се явява резерватът „Острица“. Той е един от старите резервати у нас, а също така е и единственият в цяло Краище. Територията му заема площ около 136 ha и е разположена в централните части на планината. Причина за обособяването на защитената територия е добре развитата флора тук. От особено значение са тревните видове, сред които се срещат и българските ендемити урумово лале, урумов лопен, българско карамфилче и други. В планината се срещат и някои балкански ендемични видове като  райхенбаховата перуника, главестата жълтуга и длановидния ветрогон.

  Урумовото лале (Tulipa urumoffii) вирее предимно върху хумусно-карбонатни почви на надморска височина до 1000 м. Освен в Голо бърдо се среща и в Трънско, Източна Стара планина, Преславска планина и други. Урумовият лопен (Verbascum anisophyllum) пък е критично застрашен и се среща единствено тук и в Конявска планина. Той се нарича още Анасонов лопен. 

               И двете растения носят името на известния български ботаник Иван Урумов. Роденият в Ловеч учен изследва системно българската флора и събира образци от непознати на науката видове и български ендемити. Той завършва последователно университетите във Виена и Хайделберг, където изучава съответно естествени науки и ботаника. Той е автор на някои от първите учебници по ботаника, зоология и минералогия. Негови основни трудове са още „Принос към българската флора“ и „Материали по българска народна медицина“.

               Австрийския ботаник Август фон Хайек кръщава Tulipa urumoffii на името на неговия откривател, след което български учени продължават с тази тенденция. В днешни дни в чест на ботаника са кръстени няколко растения, сред които вече споменатия урумов лопен, и още урумов карамфил, урумов кривец, урумов окситропис и урумов равнец.

               За съжаление в днешни дни планината и района са силно експлоатирани. Тук има няколко открити рудници – над Батановци се добиват варовици, край Перник има големи находища на кафяви въглища, а над Студена се намира една от най-големите кариери за добив на инертни материали у нас. В подножието ѝ още се намират някои от най-големите заводи у нас. Резерват „Острица“ сякаш представлява малко островче, в което се събират някои от най-редките растения у нас. От нас зависи опазването на тези земи да продължи и в бъдеще.

Снимките на красивите растения са на Кристиан Кирилов.