Малдивите - земен рай, но за туристи...
В голяма степен това е така, защото природата е дала на Малдивите 26 атола с 1192 коралови острова, изумрудени крайбрежни води с безброй форми на растителния и животинския свят, целогодишен топъл въздух, красива растителност и невероятно приятни и усмихнати хора. Пристигайки на летището, туристът обикновено е очакван от специализирани хидроплани или бързи кораби, които го доставят до желания остров и практически там прекарва почивката си в приятна и екзотична обстановка, но далече от селищата и живота на местните хора.
Целта на нашето пътуване бе обаче не само да си починем, но и да опознаем по-пълно географията на най-малката държава в Азия – само 298 кв. км с население над 390 хил. жители. Тя е и най-ниската страна в света със средна надморска височина около 1,5 м. Около 200 острова са обитаеми, като на повечето от тях има изградени различни по предназначение и големина курортни комплекси.
Счита се, че архипелагът е заселен от дравитите, дошли от Южна Индия и Шри Ланка преди повече от две хилядолетия. По-късно тук се появяват араби и персийци. Водеща религия до XII в. е будизмът, но в 1153 г. тук пристига арабски ислямски проповедник и постепенно населението приема тази религия. Този проповедник всъщност се провъзгласява за султан под името Мухамад ул-Абдала и поставя началото на династия, която дълго управлява архипелага. През 1558 г. португалците завладяват столицата Мале и построяват военен форт, който обаче просъществува кратко - до 1573 г., когато малдивците успяват да изгонят португалците и по-късно успешно отблъскват и холандците. Едва през 1887 г. Великобритания провъзгласява протекторат на островите. През 1959 г. сепаратисти обявяват Обединена република Сувадиве, която просъществува до 1963 г. Постепенно малдивците организират редица успешни бунтове срещу британското присъствие и страната получава независимост на 26 юли 1965 г. Посетихме Малдивите буквално десетина дни преди да празнуват 50-годишнината на своята независимост и навсякъде кипеше усилена подготовка за празника.
Официалният език на островите е дивехи, от индоарийски произход, близък до сингалския от Шри Ланка, като има заимствания от арабския и английски език. На арабско-персийска основа съществува писменост от XVII в. Основното вероизповедание е ислямът и във всички селища на островите пет пъти на ден се чуват призивите за молитви.
Столица на страната е град Мале с население около 160 хил. души. От там започнахме запознанството си с историята, природата и хората на Малдивите. Градът е разположен в атола Каафу на едноименния остров с площ от 5,8 кв. км, като почти напълно го е заел. Летището е изнесено на съседния остров Хулхуле. Столицата е свързана със съседните острови чрез добре функциониращата система от фериботи и многобройни други водни средства. Само час след пристигането ни вече обикаляхме из улиците на града и с интерес наблюдавахме живота, който кипеше край нас. Посетихме националния музей, разположен в красива съвременна сграда на 5 етажа, част от които все още неизползваеми. Неголямата експозиция дава обща представа за историята на страната. Разходихме се из относително добре поддържания Султан парк и намерихме подслон, подгонени от поройния топъл дъжд, в двора на най-старата джамия в града. В часа извън молитви, определен за посещения на гости, влязохме в най-голямата джамия в страната, изкъпахме се на градския плаж, разгледахме мемориалния комплекс.
На острова градски транспорт практически отсъства, защото и пеша можеш да го обиколиш за два часа. Навсякъде се провират малки мотопеди – основното превозно средство на местните жители. Таксита има практически само в столицата. Вечер хората излизат на улиците и общуват до късно. Децата играят на специално създадени малки кръгли площадки, изпълнени с пясък.
През цялата година времето е топло с температури между 20-30ºС, като се различават два сезона: сезон на дъждовете от май до декември и “сух” сезон през останалите 4 месеца. Често на хоризонта се появяват черни облаци, последвани от бурен вятър и проливни дъждове, но те бързо отминават, слънцето отново напича и скоро всичко е изсушено.
Зад фасадата на приготвените за тържествата сцени, декорации, пана и символи, прозираше истината за живота на голяма част от населението на столицата. Много от жителите й са дошли временно да търсят работа в нея, остават за по-късо или по-дълго време в зависимост от възможностите и работодателя. Както обикновено надниквах и в най-малките и криви уличики и изключително тесните дворове, за да усетя пулса на вътрешния живот на столицата Мале. На много места хората живееха по десетина в стая, с общи санитарни възли и общи помещения за хигиена и общи кухни. Цели семейства с по няколко деца, а често и възрастните баби и дядовци. Независимо от от това притеснително положение хората бяха усмихнати и приветливи и се радваха да разговарят макар и за кратко с чужденци. Част от мъжете в семействата търсят препитание в държави като Катар, Обединените арабски емирства, Кувейт, или по-близките Шри Ланка и Индия. Често се случвало по-късно мъжа да вземе и цялото семейство.
В столицата, както и на повечето острови, няма прясна вода и тя се доставя с помощта на опреснителни инсталации от подземни води. Друг сериозен проблем, който веднага се вижда в града, са твърдите отпадъци, които се събират ежедневно, товарят се на кораби шлепове и се стоварват и обработват на недалечния остров Тилафуши, откъдето често се вижда гъст дим, стелещ се над океана. Електроенергия се добива от дизелови генератори с вносно гориво.
В Мале и като цяло на островите за местното население и туристите се доставят големи количества храна от съседните страни, особено от Шри Ланка, Индия, а също от Индонезия, Малайзия, Тайланд, Филипините, Сингапур, Китай. Всъщност огромната част от стоките в магазините са от тези страни, а местната промишленост е съвсем слабо развита. Туризмът поема част от работната ръка, но като цяло в туристическите комплекси обслужващият персонал е нает от страни като Индия, Пакистан, Филипините и др. На местните хора липсва така необходимото туристическо образование.
Продължихме разходката си по брега, където непрекъснато се товареха и разтоварваха корабчета, поемащи към многобройните острови и курорти. Спряхме се край красивия паметник, посветен на жертвите от голямото цунами от 2004 г., когато в района на Индийския океан пострадаха много страни, включително и Малдивите.
С интерес обиколихме рибния пазар, където рибарите излагат улова си и се пазарят за цените на морските дарове. Наблюдавахме как бързо и умело се почиства закупената риба. Пъстра тълпа почти през целия ден очаква риболовните лодки. Междувременно по съседните сергии могат да се опитат екзотични плодове или местни сладки на основата на изобилстващите тук кокосови орехи. Макар и в неголеми количества, на пазара се срещат и местни банани, папая, плодове на хлебно дърво, пъпеши и дини, патладжани и краставици.
Посетихме остров Вилингили, разположен недалече от Мале, чиито спокойни и широки улици контрастират с пренаселената столица. В него се намират няколко учебни заведения, а жителите му работят в столицата и всяка вечер се прибират в малките си спретнати къщички. На местния плаж има изградени места за пикник и през почивните дни хората традиционни се събират със семействата си да поседят и пообщуват покрай брега, докато децата играят наоколо или се къпят в плиткия залив.
Един ден отделихме за остров Хулхумале, където е отвоювана земя от океана, за да се разшири територията и да се строят нови, красиви жилища за населението. Градът има модерен вид и ново яхтено пристанище. Направихме и двудневно пътуване до остров Маафуши – типичен малък остров, където местните хора в последните години се опитват да развиват туризма. Няколко малки хотела и частни домове поемат немногото туристи. Двата плажа на острова дават възможност да се къпеш необезпокояван в топлите води на океана, наслаждавайки се на палмите по брега. Хората са изключително вежливи и е удоволствие да се общува с тях. Именно в един такъв непринуден разговор с продавач в магазин за сувенири разбрахме, че на острова живее българка, омъжена за малдивец. Из улиците се разхождаха домашни животни – предимно кокошки и котки. По островите се отглеждат и други по-едри домашни животни, като кози и едър рогат добитък, но ограничено, поради липсата на пасища. В страната практически няма кучета и дори туристи с подобни домашни любимци не могат да почиват тук.
На островите липсват опасни животни, няма и отровни влечуги. Богат е птичият свят, но най-интересен и предизвикващ възхищение е подводният свят на островите. Хиляди туристи ежегодно идват, за да го опознават, и навсякъде могат да се намерят инструктури и екипировка за подводно гмуркане. Положително е, че вече са създадени и редица изисквания, съхраняващи природата на архипелага. Дори застанал до брега можеш да наблюдаваш морски костенурки, скатове, пасажи от най-различни риби...
Океанът изхвърля огромно количество мъртви корали, които са основата за образуването на уникалните бели пясъци по плажовете на атолите, по които често пробягват красиви раци, лежат раковини и дънери на палми.
Кулинарната география, като част от колорита на всяка страна, винаги е представлявала интерес за нас. И на островите не пропуснахме да опитаме много приятни гозби, в голямата си част заимствани от индийската и арабската кухня. В ястията присъстват ориз, много видове риба и други морски дарове, продукти от кокосовите орехи, различни зеленчуци. Опитахме и бонди – сладки пръчки от кокосова сърцевина, както и традиционния зелен чай. Алкохолът практически е забранен в страната. Може да се консумира само в специализирани, предимно туристически заведения, и то извън населените острови.
Но не бива да забравяме, че понякога туристическите реклами подвеждат и на преден план се виждат пейзажи и примамливи красоти, зад които стои нелекия живот на малдивците, в повечето случаи неподозиращи за огромните печалби в туристическия бизнес, продаден предимно на външни компании. В Малдивите има много наети служители в туристическия сектор от съвсем далечни места, като Филипините, Тайланд, Сенегал, Индонезия, но малко от местните хора са включени в него, проблем за решаване на правителството и инвеститорите в най-печелившия стопански отрасъл на страната. Парадокс, но липсва сериозно образование в областта на туризма в една от най-туристическите държави на света.
Пътуването ни до Малдивите бе едно приятно и интересно в географско отношение докосване до океанския свят на малдивците. Тръгнахме си със спомена за красивата природа и гостоприемните хора на страната, с желанието отново да се потопим в приказния земен и подводен свят на този архипелаг.
Автор: проф. Румен Пенин
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
7 Коментара - Малдивите - земен рай, но за туристи...
Ивет (непроверено) February 08, 2017
ОтговориЕлизабет Стойчева (непроверено) February 08, 2017
ОтговориДинко (непроверено) February 08, 2017
ОтговориЯнуш (непроверено) February 08, 2017
ОтговориРени Колева (непроверено) February 08, 2017
ОтговориДаниела (непроверено) February 08, 2017
ОтговориДаниела (непроверено) February 08, 2017
Отговори