Магистърска програма „Физическа география и ландшафтна екология“

Магистърска програма „Физическа география и ландшафтна екология”

О Б У Ч Е Н И Е:

Продължителност на обучението - 3 семестъра по 15 седмици;

Задължителен общ хорариум - 750 часа ( 50 кредита), от тях 660 часа аудиторна заетост (44 кредита), 90 часа (6 кредита) подготовка магистърска теза;

Теренни изследвания - продължителност до 14 дни след втория семестър, и са със задължителен характер ако избраната магистърска теза  и индивидуалният план изискват теренни практики.

Предвидените учебни дисциплини са разпределени в две групи:

А - задължителни и Б - избираеми. През първия семестър се изучават само задължителни дисциплини, които формират фундаменталната подготовка на магистърското обучение. Общ хорариум - 360 часа (24 кредита).

След успешна защита студентът получава образователно-квалификационна степен Магистър по География (Физическа география и ландшафтна екология), като в дипломата се записва и темата на магистърската теза.

П Р О Ф Е С И О Н А Л Н А  Р Е А Л И З А Ц И Я:

Завършилите студенти получават задълбочена теоретична и практическа подготовка в областта на ландшафтознанието, ландшафтната екология, опазването и управлението на природната среда.

Тази магистърска програма позволява на студентите да търсят професионална реализация като висококвалифицирани:

- експерти към съответните отдели на Министерството на околната среда;

- специалисти в Районните инспекции по опазване на околната среда;

- специалисти и експерти в екологичните отдели на общините по въпросите на управлението, планирането и опазването на околната среда;

- експерти и консултанти по ОВОС в държавни и частни фирми;

- консултанти по държавни и международни проекти в областта на екологията и опазването на природната среда;

- преподаватели в специализирани средни и висши учебни заведения;

- специалисти в научни институти и висши учебни заведения, в които се извършва научно-изследователска дейност в областта на екологията и опазването на околната среда;

- специалисти в областта на почвознанието и агроекологията;

- експерти и специалисти по ландшафтното планиране и управление в  национален и регионален аспект.

След завършване на магистърската програма студентите успешно могат да кандидатстват за докторантура в областта на екологията и опазването на околната среда в наши и чуждестранни учебни и научни институции.

За повече информация:

Ръководител: доц. д-р Биляна Борисова

бул. Цар Освободител 15, ГГФ, каб. 261-А, тел. 02 9308 449, е-mail: billiana@gea.uni-sofia.bg

Как обучението ми в магистърската програма помогна за професионалната ми реализация?

„Научната ми дейност след завършване на магистърската програма е свързана с ерозия на почвата и опазването ѝ. Практическите знания, усвоени през този период ми позволяват да събирам и обработвам коректно данни и да мога да прилагам тези знания в теренната работа. Това, че по време на обучението се запознах с практиките в други страни ми дава възможност да изготвям и да участвам в реализирането на различни национални и международни проекти."

Августа Степчич, асистент в Институт по Почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров", секция Ерозия на Почвата.

„Записвайки се в магистърската програма „Физическа география и ландшафтна екология" не съм предполагал, че ще се запаля толкова много както по самата география, така и по науката като цяло. През трите семестъра имах възможност да навляза в дебрите на ландшафтознанието и да си обясня много неща. Завършвайки тази магистратура, аз вече бях решил как ще се развивам професионално - продължавам в тази сфера. Към момента разработвам докторат в НИГГГ при БАН - направление Физическа география и ландшафтознание, и благодарение на придобитите познания и опит в обучението ми много по-лесно се справям с редица проблеми, които възникват при работата ми."

Атанас Китев, докторант Секция "ГИС" в НИГГГ при БАН, департамент География

„Докато бакалавърското обучение полага важни основи на географското познание, то магистърската програма те отвежда в по-дълбоки води. Магистратурата по Физическа география и ландшафтна екология е за всеки, който желае да се докосне до сериозната наука и до качествени и ерудирани преподаватели, посветени изцяло на професията си. С други думи – ако искаш наистина да научиш и да придобиеш полезни умения, това е магистърската програма за теб. Благодарение на наученото в магистърската програма човек разполага с необходимото да бъде преподавател в средното образование на международно ниво. Магистърската степен ми предостави и прекрасна възможност да продължа обучението си в последната образователна и вече научна степен – докторантурата."

Борислав Григоров, докторант по биогеография в катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда в ГГФ, СУ „Св. Климент Охридски” и учител по география и биология в частно училище „Увекинд”

„През 2011 г. успешно приключих обучението си в магистърска програма Физическа география и ландшафтна екология в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, след което продължих образованието си в докторска програма на секция „Физическа география“ в департамент „География“ към „Национален институт по геофизика, геодезия и география“ – БАН. Трябва да отбележа, че получените знания и умения в магистърската програма са незаменима част от работата ми в момента. Формираните у мен знания и умения са резултат от комбинацията от изучаването на специални и профилиращи дисциплини, високо квалифицираните преподаватели в катедра Ландшафтознание и опазване на природната среда в Геолого-географския факултет на СУ, многото теренни практики и добре структурираната програма на обучение."

Велимира Стоянова, редовен докторант в  НИГГГ към БАН, департамент География

„Изключително полезни в работата ми са уменията, които придобих в областта на ландшафтното картиране и картографиране. Те, съчетани с общата подготовка по геофизика и геохимия на ландшафтите, ми позволяват да възприемам природния комплекс по различен начин, което е изключително важно за настоящата ми дейност. Не съжалявам, че избрах тази магистърска програма!"

Надежда Друмева, еколог в Ботаническата градина - Варна и докторант по функционална биоценология в БФ, СУ „Св. Климент Охридски"

„Завърших магистърската програма ФГЛЕ през 2008 г. и това бе за мен един своеобразен трамплин към професионалната ми реализация, тъй като понастоящем съм асистент по Физическа география и ландшафтознание в катедра География към Исторически факултет във  ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Пред мен се отвори един нов свят – на географските информационни системи и възможността за прилагането им в ландшафтните изследвания. Всичко това даде началото на творческия ми път в необятния свят на ландшафтознанието, който продължава и днес."

Мария Петрова, главен асистент в ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”

„Завърших специалност география към катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда” (ЛОПС) на ГГФ през 1998 г., когато все още нямаше отделно обособени магистърски програми и специализиращите курсове в областта на ландшафтната екология се посещаваха през втората половина на петгодишното следване. Обучението през първите семестри ми открехна вратата към един непознат нов свят, където процеси и закономерности се преплитаха с красотата на природата и я правеха още по-привлекателна и загадъчна. Жадувах за още знания, да разширя и задълбоча уменията си на изследовател и с нетърпение очаквах специализиращите курсове към катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда”. Географският огън в мен бе допълнително разпалван от преподаватели като проф. Ангел Велчев и проф. Румен Пенин с тяхната силна привързаност към географската наука и желанието им да предадат знанията си на студентите. През последните години от следването си изградих основата, на която щях да стъпя по време на разработването на докторската си теза, а и на по-късните ми проучвания. Тези знания ми дадоха увереност и самочувствие, че мога да формулирам научен проблем, да определя начини за решаването му и да извърша самото изследване. Но най-важното от всичко бе, че следването в университета ми даде възможности, разкри пред мен света на географията и само от мен зависеше да продължа напред  по пътя на познанието към приключението, наречено „наука”."

Цветан Коцев, доцент към НИГГГ-БАН, департамент „География”