Мадагаскар – „каменните гори“ от цинги

„Цинги де Бемараха“ е строго охраняван природен резерват с почти недокосната от хората природа в Мадагаскар. Площта му е около 152 km², като обхваща територии от 150 до 700 m надм. вис. Част е от националния парк „Бемараха“ (с площ 2320 km²), създаден още през 1927 г. по западното крайбрежие на острова с цел да се запазят уникалните карстови ландшафти, както и съпътстващите ги представители на специфичния растителен и животински свят. През 1990 г. е внесен в Списъка със световното наследство на ЮНЕСКО, а от 1998 г. в резервата е позволен достъпът на посетители. 

Резерватът „Цинги де Бемараха“ представлява варовиково плато, което е осеяно с остри скални образувания, придаващи на ландшафтите вид на каменни гори. Намира се на 80 km навътре в острова, разположен от платото Бемараха до долината на р. Манамболо. Цинги е малгашка дума (на острова се говори малгашки език, който не е африкански, а е западно австронезийски език, близък до езиците в Малайзия, Индонезия и Филипините), и означава „игла“. Тези каменни игли се срещат на няколко места в острова – в защитената територия „Цинги де Намурука“, както и в планинския масив Анкарана, разположен в северните части на Мадагаскар. 

Предполага се, че цингите започват образуването си още при отделянето на о-в Мадагаскар от Африка преди около 160 млн. г. Тогава при развитието на тези тектонски процеси варовиковото плато се издига и се променят климатичните условия, при които валежите са значителни по количество.

Основна причина за развитието на цингите са карстовите процеси, протичащи в карбонатните скали – под влияние на дъждовната вода става химическо изветряне (разтваряне, изнасяне и отлагане на карбонатни материали) и се образуват причудливите форми. Друг фактор, помогнал в оформянето им, е и вятърът. Според друга хипотеза тези образувания са древни и са резултат от въздействието на периоди с киселинни валежи, което било предизвикано от силни вулкански изригвания на острова. 

Тези кули са изградени от карбонатни скали (варовици и доломити с различна твърдост), като най-високите достигат до 50 - 60 m височина. Част от тях са подредени в стройни редици, а между тях се намират дълбоки и тесни коридори с различна дължина. Някои от тези игли при удар с камък или дърво издават специфични звуци. 

Растителността, която се развива върху цинги, вирее добре в алкална среда поради влиянието на карбонатните скали, от които са образувани скалните игли. Тук се срещат редица ендемични видове, характерни за мадагаскарската флора и фауна. В района на резервата са разпространени тропични листопадни гори, а също и редица ксерофитни растения от кремови, бобови, олеандрови, млечкови и др. Установени са общо около 650 вида растения. 

На територията на резервата обитават белоглав лешояд (Gyps fulvus), ястреб на Хенст (Accipiter henstii), разпространени са Кокереловата мадагаскарска кукувица (Coua coquereli),   плъх на Ламбертън (Nesomys lambertoni), вид бамбуков лемур (Hapalemur griseus occidentalis) и др. Тук живеят и орли, които са на границата на изчезване и могат да се видят в природния резерват по течението на р. Манамболо. 

Скалните игли са недостъпни за хората, но не и за игривите и бързи лемури, които ги обитават. Лемурите сифака (Propithecus coquereli) през целия ден се движат между иглите и горите в района, които са техни естествени убежища. Благодарение на естествената недостъпност на този район те са успели да оцелеят, но видът е застрашен от изчезване. Тук се среща и вид вълнест лемур (Avahi cleesei) или Бемарахански авахи, който е вид от семейство Индриеви (Indriidae) и също е застрашен от изчезване. 

В този кратък видеоклип може да усетите природата на „Цинги де Бемараха“:

Част от цингите са достъпни за туристите, които задължително се придружават от водач по време на престоя в резервата. Той се състои от две части: малки и големи цинги. До първите се достига след дълго пътуване и там е официалният вход към защитената територия. Големите цинги са на разстояние от над 15 km от входа и до тях се стига след два часа с кола по труден път. 

Проблемът, е че районът е труднодостъпен поради лошите пътища и бавната скорост на придвижване. Необходими са два дни за отиване и връщане от изходния пункт, и поне един ден за разглеждане на природния уникален свят на цингите. Изходен пункт е малкият град Бекопака, на около 150 km северно от по-големия град Морондава, откъде е достъпен от юг, докато от север е достъпен със самолет. Резерватът е отворен от юни до ноември, когато е сухият период в тази част на Мадагаскар.  

Образувания, подобни на цингите, има в платото Юнан в Китай, на о-в Калимантан, о-в Палаван и други острови във Филипините, на о-в Нова Гвинея и др. 

Образувания, подобни на цингите, има и на о-в Палаван, Филипините.

Румен Пенин

Проф. Румен Пенин е автор на книгата „Природна география на континентите“. Не пропускайте възможността да си я поръчате онлайн от нашия сайт.

Източници

https://editors.eol.org/eoearth/wiki/Tsingy_de_Bemaraha_Strict_Nature_Re...

https://web.archive.org/web/20090805094211/http://www.unep-wcmc.org/site...

https://fr.wikipedia.org/wiki/R%C3%A9serve_naturelle_int%C3%A9grale_du_T...

https://en.wikipedia.org/wiki/Protected_areas_of_Madagascar

https://www.youtube.com/watch?v=PDYBgUf4NvU