Мадагаскар – „каменните гори“ от цинги

Мадагаскар – „каменните гори“ от цинги

„Цинги де Бемараха“ е строго охраняван природен резерват с почти недокосната от хората природа в Мадагаскар. Площта му е около 152 km², като обхваща територии от 150 до 700 m надм. вис. Част е от националния парк „Бемараха“ (с площ 2320 km²), създаден още през 1927 г. по западното крайбрежие на острова с цел да се запазят уникалните карстови ландшафти, както и съпътстващите ги представители на специфичния растителен и животински свят. През 1990 г. е внесен в Списъка със световното наследство на ЮНЕСКО, а от 1998 г. в резервата е позволен достъпът на посетители. 

Карта: https://www.africanworldheritagesites.org
Безбройните „игли“ цинги преобладават в района
на природния резерват.
(Сн.  https://www.flickr.com)
(Сн.  https://whc.unesco.org/)

Резерватът „Цинги де Бемараха“ представлява варовиково плато, което е осеяно с остри скални образувания, придаващи на ландшафтите вид на каменни гори. Намира се на 80 km навътре в острова, разположен от платото Бемараха до долината на р. Манамболо. Цинги е малгашка дума (на острова се говори малгашки език, който не е африкански, а е западно австронезийски език, близък до езиците в Малайзия, Индонезия и Филипините), и означава „игла“. Тези каменни игли се срещат на няколко места в острова – в защитената територия „Цинги де Намурука“, както и в планинския масив Анкарана, разположен в северните части на Мадагаскар. 

Стройни редици от цинги, образуващи уникален карстов ландшафт
(Сн. https://globalextreme.ru)
Река Манамболо образува красива долина, преминавайки в района на парка.
(Сн. https://fr.wikipedia.org)
(Сн. https://wittmann-tours.de)

Предполага се, че цингите започват образуването си още при отделянето на о-в Мадагаскар от Африка преди около 160 млн. г. Тогава при развитието на тези тектонски процеси варовиковото плато се издига и се променят климатичните условия, при които валежите са значителни по количество.

(Сн.  https://www.flickr.com )

Основна причина за развитието на цингите са карстовите процеси, протичащи в карбонатните скали – под влияние на дъждовната вода става химическо изветряне (разтваряне, изнасяне и отлагане на карбонатни материали) и се образуват причудливите форми. Друг фактор, помогнал в оформянето им, е и вятърът. Според друга хипотеза тези образувания са древни и са резултат от въздействието на периоди с киселинни валежи, което било предизвикано от силни вулкански изригвания на острова. 

Лабиринтите от цинги са предизвикателство за туристите.
(Сн.  https://www.flickr.com )

Тези кули са изградени от карбонатни скали (варовици и доломити с различна твърдост), като най-високите достигат до 50 - 60 m височина. Част от тях са подредени в стройни редици, а между тях се намират дълбоки и тесни коридори с различна дължина. Някои от тези игли при удар с камък или дърво издават специфични звуци. 

Цингите от птичи поглед (Сн. https://www.kudatotam.ru)
(Сн.  https://www.flickr.com)

Растителността, която се развива върху цинги, вирее добре в алкална среда поради влиянието на карбонатните скали, от които са образувани скалните игли. Тук се срещат редица ендемични видове, характерни за мадагаскарската флора и фауна. В района на резервата са разпространени тропични листопадни гори, а също и редица ксерофитни растения от кремови, бобови, олеандрови, млечкови и др. Установени са общо около 650 вида растения. 

Между острите игли се е настанил уникален разнообразен организмов свят, който се е запазил благодарение на отдалечеността на района.
(Сн. https://fr.wikipedia.org/)
(Сн. https://www.flickr.com)
Във вътрешността на редиците от цинги могат да се наблюдават разнообразни карстови форми.
(Сн. https://www.flickr.com)

На територията на резервата обитават белоглав лешояд (Gyps fulvus), ястреб на Хенст (Accipiter henstii), разпространени са Кокереловата мадагаскарска кукувица (Coua coquereli),   плъх на Ламбертън (Nesomys lambertoni), вид бамбуков лемур (Hapalemur griseus occidentalis) и др. Тук живеят и орли, които са на границата на изчезване и могат да се видят в природния резерват по течението на р. Манамболо. 

Кокерелова мадагаскарска кукувица
(Сн. https://fr.wikipedia.org/)
Ястребът на Хенст – една от хищните птици в резервата
(Сн. https://fr.wikipedia.org/)

Скалните игли са недостъпни за хората, но не и за игривите и бързи лемури, които ги обитават. Лемурите сифака (Propithecus coquereli) през целия ден се движат между иглите и горите в района, които са техни естествени убежища. Благодарение на естествената недостъпност на този район те са успели да оцелеят, но видът е застрашен от изчезване. Тук се среща и вид вълнест лемур (Avahi cleesei) или Бемарахански авахи, който е вид от семейство Индриеви (Indriidae) и също е застрашен от изчезване. 

Лемурите сифака са се приспособили към необичайните ландшафти на цингите.
(Сн. https://www.globalextreme.ru)
(Сн.https://www.kudatotam.ru)

В този кратък видеоклип може да усетите природата на „Цинги де Бемараха“:

(Сн. https://upload.wikimedia.org)
Застрашеният от изчезване лемур Бемарахански авахи
(Сн. https://lemursofmadagascar.com)

Част от цингите са достъпни за туристите, които задължително се придружават от водач по време на престоя в резервата. Той се състои от две части: малки и големи цинги. До първите се достига след дълго пътуване и там е официалният вход към защитената територия. Големите цинги са на разстояние от над 15 km от входа и до тях се стига след два часа с кола по труден път. 

Туристи в района на Големите цинги (Сн. https://fr.wikipedia.org/)

Проблемът, е че районът е труднодостъпен поради лошите пътища и бавната скорост на придвижване. Необходими са два дни за отиване и връщане от изходния пункт, и поне един ден за разглеждане на природния уникален свят на цингите. Изходен пункт е малкият град Бекопака, на около 150 km северно от по-големия град Морондава, откъде е достъпен от юг, докато от север е достъпен със самолет. Резерватът е отворен от юни до ноември, когато е сухият период в тази част на Мадагаскар.  

Местните хора посрещат гостоприемно неголемите групи посетители.
(Сн.https//wittmann-tours.de)

Образувания, подобни на цингите, има в платото Юнан в Китай, на о-в Калимантан, о-в Палаван и други острови във Филипините, на о-в Нова Гвинея и др. 

Цинги в платото Юнан, Китай (Сн. https://fr.wikipedia.org/)

Образувания, подобни на цингите, има и на о-в Палаван, Филипините.

Румен Пенин

Източници

https://editors.eol.org/eoearth/wiki/Tsingy_de_Bemaraha_Strict_Nature_Re...

https://web.archive.org/web/20090805094211/http://www.unep-wcmc.org/site...

https://fr.wikipedia.org/wiki/R%C3%A9serve_naturelle_int%C3%A9grale_du_T...

https://en.wikipedia.org/wiki/Protected_areas_of_Madagascar

https://www.youtube.com/watch?v=PDYBgUf4NvU

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Залез над Източен (5621 m) и Западен Елбрус (5642 m), в Кавказ

ггф