Любопитни факти за дневните пеперуди в България

За пеперудите можем да кажем, че са един необятен свят от малки (или не чак толкова малки) летящи насекоми. Още от Древността хората се вълнували от тях – доказателство за това са рисунките на древните египтяни от преди между 8000 до 5000 г. Въобще, пеперудите са първите животни, от които човек започва да се интересува, след тези, свързани със собственото му изхранване. Древните гърци използвали за тях думата ψυχαί, което е и думата за душа. Те вярвали, че след смъртта си душите на починалите се превръщат в пеперуди.

Към днешна дата в България са установени 218 вида дневни пеперуди. Важно за отбелязване е, че по-голяма част от тях зависят от човека и дейността му. 75% от тях се хранят с тревисти растения и не понасят разширяването на горите – нещо, което не е било проблем през последните 10 000 години. Недостатъчното развитие на земеделието у нас оставя ниша за пеперудите, каквато няма почти никъде другаде в цяла Европа.

Със своите почти 220 вида (от 500 в цяла Европа) България се намира на 5-то място на континента след Италия, Франция, Испания и Гърция. За разлика от тях, обаче, страната ни е единствената в челото, която няма „чиста“ средиземноморска зона. Заради честата промяна на политическите граници в близкото минало, които не отговарят на биогеографските такива, на територията на България няма ендемичен вид. Като най-близки такива могат да бъдат окачествени субендемитите Българската кадифянка (Erebia orientalis), която се среща в Рила, Пирин и Стара планина (българска и сръбска) и Орфеевата синевка (Polyommatus orphicus), която е описана от Родопите. Около 10% от видовете ни са Балкански субендемити, а Балканските ендемити са около 5%.

Някои интересни факти за пеперудите:
 

1

Жълтокраката многоцветница (Nymphalis xanthomelas) е вид със забележителна история в Европа през последния век. Във времето до 1960 г. се счита за масов, дори повече от близкия Nymphalis polychloros. След този период популациите му намаляват до такава степен, че за времето от 1980 г. до началото на XXI в. в България се е смятал за изчезнал. Същата констатация правят и лепидептеролозите* в Европа, като не е ясно каква е причината за срива. През последните 2 десетилетия многоцветницата бавно се завръща, а голяма част от находките биват плод на т.нар. гражданска наука у нас.
*Лепидептерологията (от гр. lepidos – люспи/pteron – крило/logia – наука) е наука, изучаваща пеперудите.

2

Archon apollinus е друг интересен вид, който по стечение на обстоятелствата не се среща у нас, но може да бъде намерен на едва няколко километра от българската граница. Делчо Илчев – запален ентомолог, събира материал от иначе азиатския вид от сем. Papilionidae. Успява да отгледа няколкостотин гъсеници в Царската ентомологическа станция в София и заедно със свои колеги започва да търси подходящи хабитати на територията на България и Северна Гърция (по това време в пределите на България), където да интродуцира вида. Пуска около 500 гъсеници край с. Бадома (Беломорска Тракия), които се прихващат успешно. В района видът се разпространява твърде бавно, като за последните малко над 100 г. ареалът му се е увеличил с едва няколко километра към Дедеагач (Александруполис). Илчев прави опит да привнесе същия вид и у нас – в района на Кресненското дефиле, но той е неуспешен.

3

Araschnia levana (от лат. levare – „да вдигам“/Левана – римска богиня) е палеарктичен вид от сем. Nymphalidae. Известен е с двете си цветови форми, които зависят от сезона. Пролетната се различава коренно от лятната, заради което преди съвременните научни методи формите са били разделени на 2 отделни вида. По-късно грешката е поправена, а видът е изследван обстойно.

4

Сравнително нов за фауната ни е видът Cacyreus marshalli – мигрант от Южна Африка, който е внесен ненадейно в Европа през миналия век. Настанява се на Балканския полуостров преди петнадесетина години, а в България е открит за пръв път през 2013 г. Точките, на които е регистриран, се увеличават с всяка изминала година, макар че по-голяма част от тях са единствено в крайните югозападни райони на страната. Забележително е откритието на вида чак в с. Винарово (Видинско) – това е най-отдалеченото от брега находище в цяла Югоизточна Европа.

5

Малко видове могат да се похвалят с толкова интересен живот, колкото този на синевката Phengaris arion. Видът започва съвсем типичния за пеперуда живот – появявайки се от яйце и търсейки хранително растение (за България това може да бъде мащерка/риган). След като достигне определен размер, ларвата слиза на земята, изпускайки определен феромон, имитиращ този на царица на даден вид мравки от род Myrmica. Когато бъде открита от работничка, тя бива пренесена дълбоко в гнездото на мравките, където започва да се храни с техните ларви, увеличавайки многократно размерите си. След „излюпването“ на какавидата имагото напуска мравуняка, като често не се отдалечава прекалено от района с цел необходимите условия (хранителното растение + мравките) да бъдат налични.

Някои малко известни приноси към българската лепидептерология или как географията и биологията вървят ръка за ръка

Немалко български, а и чужди изследователи са дали своя принос към опознаването на толкова голяма група, каквато е тази на дневните пеперуди у нас. За да се случи това са били необходими голям набор от знания, както и  внимателно изучаване на релефа, хабитатите (местообитанията) и хранителните растения на търсените видове.

Делчо Илчев (1885 – 1925 г.) – освен с по-горе посочения си опит за привнасяне на Archon apollinus, Илчев изследва лепидоптерофауната на голяма част от българските планини (Средна гора, Витоша, Средни Родопи, Странджа), както и някои по-интересни от ентомологична гледна точка локации (Айтоско, Кресненско). По време на войните прави проучвания на новоосвободените земи в Македония и Тракия. Умира при атентат срещу цар Борис III в Арбаконашкия проход. Част от огромната му колекция все още се съхранява в НПМ в София.

Мери де ла Беш Никол (Mary De la Beche Nicholl, 1839 – 1922 г.) – уелска планинарка и изследователка на пеперудите. Минава съвсем за кратко през България, но оставя трайна следа, която остава и до днес. Описва 1 нов вид за науката (Erebia rhodopensis, 1900), който в нейна чест носи английското име Nicholl’s Ringlet. Статията-пътепис “Bulgarian Butterflies, 1899” разказва за трудните условия, през които преминава при престоя си у нас.

Сър Хенри Елуес (Henry Elwes, 1846 – 1922 г.) – придружава Мари при пътешествието им из България през 1899 г., като специално внимание отделя на Рила. Описва 2 вида пеперуди от там: Erebia orientalis (Elwes, 1900) и Coenonympha rhodopensis (Elwes, 1900).

Александър Дряновски (1879 – 1967 г.) – български ентомолог. Изследва пеперудите на Рила, Пирин, Витоша, Стара планина, Родопите, Галичица, Пелистер и др. Прави първото по рода си вертикално зониране на пеперудите в планините у нас. Разделя Славянка (Алиботуш) на 3 височинни пояса. В негова чест името му носят голям брой пеперуди и растения.

Стоян Бешков (р. 1962 г.) – син на големия български зоолог Владимир Бешков и внук на легендарния български географ акад. Анастас Бешков. Занимава се със систематиката, фаунистиката и опазването на пеперудите на България и Балканите. Най-голям интерес има към нощните пеперуди от сем. Noctuidae, но работи активно и с дневните. Занимава с определянето на основните райони за пеперудите в България, като създава райониране по собствени проучвания, използвайки ГИС. Представя осем основни заплахи за пеперудите и районите, които обитават.

Здравко Колев (р. 1972 г.) – биолог, завършил специалност „Екологична зоология“ в Хелзинки. Открива и описва новия за науката вид Polyommatus orphicus от Родопите. Съобщава като нови за България или потвърждава 10 вида дневни пеперуди. При престоя си във Финландия съобщава за най-малко 2 нови вида за Северна Европа. Координатор за България в европейската мрежа за мониторинг на пеперудите. Работи активно с 2 от националните ни паркове („Пирин“ и „Централен Балкан“) за разширяване на дейността на българската мрежа и популяризирането ѝ сред обществеността. Администратор на най-голямата група в социалните мрежи на лепидоптерична тематика у нас и радетел за развитието на гражданската наука в България.

Основни източници на информация за пеперудите у нас

Две големи фейсбук групи – „Пеперудите в България - Butterflies and moths of Bulgaria“ и „Насекомите и ентомолозите“, са с най-голям принос към гражданската наука що се отнася до пеперудите (и насекомите като цяло). Ръководени както от експерти, така и от любители, занимаващи се от дълги години, те са най-добрият извор за всеки млад (или не чак толкова) любител на пеперудите. Към днешна дата опити за събиране на цялата налична информация в печатно издание са правени, но те са крайно неуспешни поради една или друга причина – най-често заради голям брой грешки в определянето на видовете, непълна или неточна информация и др.

Conservation in action – как гражданската наука обединява хора от цяла Европа

Със засилващите се негативни последици от дейността на човека върху природата не само у нас, но и в Европа, през последното десетилетие усилията за опазване на пеперудите се увеличиха многократно. Макар и все още прохождаща у нас, гражданската наука дава своите плодове. България е част от голям проект, наречен European Butterfly Monitoring Scheme (eBMS). Създаден от организацията Butterflies conservation Europe, проектът цели създаване на европейска мрежа за мониторинг, която да следи промяната в популациите на различните видове пеперуди през годините, както и да събира информация за видовото разнообразие на различни места на континента. За тази цел всяка държава, която участва в проекта има свой координатор (за България това е Здравко Колев) и участници, събиращи така необходимите данни. Съответно за целите на мониторинга са създадени 2 типа преброяване – 15-минутни преброявания и постоянни зони за мониторинг (трансекти). Доброволците сами избират местоположението и дължината на трансекта, както и времето, което отделят за събиране на информация. Трансектът може да бъде както в градски условия (парк), така и в извън населени места, стига броящият да има възможност да го посещава сравнително често. Локацията се вкарва в база данни от координатора, а от гражданите се изисква единствено да я посещават през определен период от време и да вписват наблюдаваните видове. Записвайки информацията за видовете се изисква и добавянето на някои елементи на времето – посока и скорост на вятъра, облачност (измерват се на око), има ли условия за наблюдение на видове и други. Поради спецификата на работата, нуждата от точно определяне на пеперудите и отделяне на определено време, хората, занимаващи се с трансекти в България, са твърде малко. Очаква се броят им да нарастне в следващите години, като това ще допринесе за опазването на огромен брой видове, а и за развитието на гражданската наука у нас. Всеки един може да стане част от нашата общност, като единственото изискване е да притежава базови познания за разнообразието от пеперуди у нас – нещо, което с малко повече любопитство е постижимо за отрицателно време!

Автор на статията: Станислав Тодоров