Любомир Попйорданов: Туризмът се възприема като едно от основните човешки права

Географ БГ: Откъде идва интересът Ви към туризма и как той се превръща в основа на Вашата предприемаческа и обществена дейност?

Любомир Попйорданов: В нашето семейство планинският туризъм винаги е бил на почит. Но като, че ли едно от решеващите събития в действото ми, за да избера туризма и да формирам интереса си към Големия свят са онези три  години в Тунис, още ненавършил 8 години. Баща ми беше изцяло отдаден на лекарското си призвание, обичаше ботаниката – правехме хербарии, колекционирахме змии, гущери и скорпиони в в буркани със спирт. Другата му страст, която стана и моя беше историята на Древните народи, археологията; не можахме да пренесем при завръщането ни в България всички примитивни оръдия, черепи, лоени лампи, останки от древни предмети. Тунис е една много интересна за любителите на историята и на геологията страна. 

Боливия, 2015 г

Боливия, 2015 г

Боливия, 2015 г

На 10 ноември 1989 г. имах билет за влак до Франция – като гост на Френската федерация за планина и катерене. Две години преди това бях срещнал и съпровождал известни френски гидове, а само след дни ми предстоеше да се срещна и с бащата на алпийския роман – знаменития писателя Роже Фризон Рош, и да се запозная с още знаменитости от света на планините и катеренето. Срещата с тях предопредели моето решение да стартирам като предприемач и то в приключенския туризъм и това, което днес наричаме у нас алтернативния туризъм. С нула лева капитал, но юридическо образование, без връзки и познания по маркетинг или туризъм, но идеи. Не съм напускал този път.

Боливия 2015 г. ,вулкан Ликанкабур (5916 m)

Боливия 2015 г. ,вулкан Ликанкабур (5916 m)

Боливия 2015 г. ,вулкан Ликанкабур (5916 m)

Боливия, 2015 г

Географ БГ: Каква е мисията на алтернативния туризъм в цялостния български туристически продукт? Какви са тенденциите по света и в България?

Любомир Попйорданов: Когато стартирах през 1990-та, у нас нямаше нито една къща за гости, защитените територии теръпва щяха да се сдобият с днешния си статут, през лятото планините се кръстосваха от екскурзионни летувания, в манастирите управляваха служители на ДС в расо, а хижите ни бяха по-модерни от тези в много западни страни. Представата за България като дестинация се изчерпваше с марката Балкантурист и Балканхолидейз. Много любими днес дестинации по границата бяха абсолютно недостъпни, цялата власт и инициатива бяха в ръцете на държавата. Имаше един монопродукт, който изразяваше разбиранията на държавния монопол в туризма. Но имаше и достъпен транспорт до последната паланка.

Алтернативният туризъм за мен е лична кауза. Вярвам, че всичко, което направихме чрез нашия бизнес - туроператора „Одисея-ин“, а по-късно и „Зиг-Заг холидейз“ и по-късно чрез общността, която представлява БААТ (учредена през 1998 г.), има историческо значение за събуждане на предприемачеството в най-изостаналите райони на България чрез туризъм, за създаването на местна общност, търсеща своя път към глобалната сцена в туризма, земеделието, ако щете и на ... имотния пазар, за осъзнаване на национално ниво за значението на триадата културно и природно наследство и човешки ресурси, капацитет на приемащите общности. Върнахме на и в туризма мечтата, креативността, човешкото лице, корените. 

Първи клиенти сем. Машо

Тенденциите: нарастващ дял на индивидуално пътуващите – над 60% от всички днес, драматично навлизане на технологиите, все по-голяма достъпност на дестинациите и на транспорта със самолет, което от друга страна поставя въпроса за екологичната цена на третата в света индустрия, събуждането на азиатските тигри за туризъм, което ще пренареди световната карта и на предлагането, и драстично ще повиши наситска върху най-разпознаваемите обекти на световното наследство. Все повече хората търсят изживяване чрез което да научат нещо, пътуване, което да ги зареди с идеи, пътуване, в което да участват самите те активно, пътуване само за тях. Все повече днес туризмът се възприема като едно от основните човешки права. 

В България алтернативният туризъм стои стабилно, никога не се е ползвал от особена държавна помощ и винаги се е спрпавял сам – имаме издадена и такава книга – Устойчив и отговорен туризъм, и добри практики от Франция и България. Мога да кажа, че има впечатляващи лични истории на къщи за гости, на  фермери, на хижари, на туроператори. Развитието не е експлозивно, но затова пък е устойчиво и отговаря на разбиранията за отговорен туризъм, няма случайни хора. Добрите предприемачи не могат да се оплачат от клиенти, а хотелите могат само да им завиждат... Затова беше и тази борба против къщите за гости от страна на хотелиерския бранш, а в по-ново време и мъчителните стъпки на производителите на занаятчийска храна за да получат право на достъп до пазара. Монополите се страхуват. Но този туризъм означава и че в България има и днес условия за старт в предприемачеството и за креативност. Това е туризмът на бъдещето.

Индия, 2014 г.

Индия, 2014 г.

Индия, 2014 г.

Географ БГ: Какви са най-големите достойнства на алтернативния туризъм в България? С какво може да привлече родни и чуждестранни туристи?

Любомир Попйорданов: Запазената природа и пейзаж, въпреки остатъците от индустриално наследство. Към това трябва да добавим етно-културния микс, живите все пак традиции, които имат дълбоки корени и в градското население, наличието на многобройни свободни ниши и евтини и интересни за бизнес имоти. Днес можем да се похвалим вече и със стотици обучени планински водачи, няколко успешни примери за създаване от нищото на разпознаваеми дестинации като Новото тракийско злато например. Жизненият сектор на НПО в областта на опазването на планините и бреговете на Черно море от застрояване и реализираните стотици проекти с европейско финансиране създадоха една алтернативна общност от мениджъри. България днес има повече от всякога едно отлично съотношение качество-цена, прекрасни вина, качествена и вкусна храна и гостоприемство. Големите градовете продължават да имат пагубно влияние върху демографията във вътрешността на страната, реално няма програма за възраждане на българското село.

Рибново, 2015 г. 

Географ БГ: Има ли туристическа култура сред българите? Има ли различия в поколенията?

Любомир Попйорданов: Създаването на култура вкл. на туристическа такава е дълъг процес. Имаме го коловоза на масовия туризъм – евтини самолетни билети и дестинации, които си резервираме сами или чрез туроператор. Другият колозов е на креативния туризъм, с внимание към качеството и цялостната концепция, но тук предложенията се броят на пръсти и някак си туроператорите не им се занимава с него у нас. Къщите за гости и хотелите най-често имат един банален средностатистически продукт, без чар. Моментът е добър за създаването на нови продукти. България бавно се отваря за света, а такива предложения липсват, това е една перспективна ниша, хотели, ресторанти, места за настаняване със специална тема. Има хляб за това.

Индия, 2014 г.

Индия, 2014 г.

Индия, 2014 г.

Индия, 2014 г.

Географ БГ: Коя е Вашата мечта, свързана с алтернативния туризъм в България?

Любомир Попйорданов: България да се превърне в най-желаното село на Европа, да харесаме нашите си корени, които са в селата, да заживеем с мечти, които почиват на истинските стойности, да се харесаме такива каквито сме и като общност и заедно да променим тенденциите, включително в туризма. Алтернативният туризъм както казах за нас е кауза и мисия и инструмент за цялостна промяна социална, икономическа и демографска.

Географ БГ: Вие и Вашите приятели написахте една от култовите книги в областта на туризма в България - ”Планините отблизо”! Тя вече има своето 4-то издание. Разкажете за идеята за нейното създаване.

Любомир Попйорданов: Тя е част от нашия бизнес проект като туроператори - „Одисея-ин“ и приятели, така както са част от него магазини Стената, създаването на професията на планинския водач, фестивалите Дни на предизвикателствата, Зелени дни или ежегодното състезание Байк и Рън ча Чепън. За създаването на Наръчника „Планините отблизо“ ние се обърнахме към автори - истински професионалисти, хора със сърца, и мечтатели, които имат визия за бъдещето. Не претендираме да сме дали отговори на всички въпроси, но със сигурност сме подсказали всички въпроси и аспекти от работата на планинския водач. Това е професия за хора с призвание. Огромна отговорност е да въвеждаш в тайните и красотите на планинския свят хората от града, живеещи в един забързан свят управляван от други закони. Да превърнеш твоите клиенти в истински ценители на природата, и нейни защитници и не само. Навремето, но и сега самоорганизирането за походи е практика, Наръчникът е отворена книга за всеки планинар и изкушен от планините, но мисля, че би дал и информация и би подпомогнал професионалната ориентация и на студентите в специалност „Туризъм“, „География“ и не само. 

Чили, 2015 г.

Географ БГ: Как алтернативният туризъм и туризмът като цяло могат най-ефективно да бъдат част от възпитанието и обучението на децата?

Любомир Попйорданов: Часовете по георгафия и естествознание трябват да бъдат стълб в образованието. Навремето много по-лесно се организираха за ученици пътувания из страната. Сега всичко това е оставено на инициативата на предприемачи, изведено е от образователния процес, учителите не искат да поемат рискове. Трябва да си зададем въпроса какви граждани искаме да имаме – консуматори или свободни и мислещи хора. Това е и глобална тенденция, но в някои страни в Европа държавата се връща в образователния процес, защото има амбиции за нещо повече. Не можем да вървим по нашия европейски път безродни. 

Чили, 2015 г.

Чили, 2015 г.

Географ БГ: Каква е Вашата рецепта за баланс и удовлетворение на бизнес, политически и обществени интереси в развитието на туризма в България?

Любомир Попйорданов: Изпълнителната власт трябва да бъде заставена да работи за обществения интерес, да се откаже от ролята си на застъпник на интерсите на монополите и да се превърне в инструмент за устойчивото развитие на българското общество, модератор на една дискусия за България на утрешния ден и туризма. Има достатъчно гориво за промяна. Туризмът може и трябва да бъде инструмент за подобряване на благосъстоянието и самочувствието на българите от планинските и селски райони и отново да се възстанови интереса към него като перспектива за кариерно развитие на младите хора. Това е постижимо.

Чили, 2015 г.

Чили, 2015 г.