Лондон привлича годишно милиони туристи от цял свят с многообразие от атракции, завладяващи със своята история, чар и уникална британска изтънченост. Повечето хора го свързват с червените автобуси, честите валежи, Биг Бен, Тауър Бридж и р. Темза. Но столицата на Обединеното кралство е много повече от това – тя е един денонощно пулсиращ космополитен град, със забързан ритъм, амалгама от разнообразни култури, великолепни забележителности и музеи от световна величина. Въпреки изолацията си от континента тя е съчетала всички най-добри качества на европейските столици – разнообразие от културно-исторически паметници съчетано със смелото използване на последните технологични нововъведения във всички сфери на общественият живот.
Макар да се намира на една и съща географска ширина с Варшава, Лондон се радва на мек и умерен климат благодарение на топлото атлантическо течение Гълфстрийм. Градът е основан от римляните преди повече от 2000 години на мястото, където днес е разположено т.нар. Лондонското сити. През XIX век като център на Британската империя той става най-големият град в света. Днес Лондон е един от финансовите столици в планетата наред с Ню Йорк и Хонк Конг. Разположен на двата бряга на р. Темза, недалеч от Северно море, градът е силно уязвим от наводнения, причинявани от океанските приливи и отливи. Заплахата за него нараства и от факта, че Югоизточна Англия потъва бавно, докато приливните вълни нарастват с 60 см на всеки век. За да се защити, през 1984 г. се изгражда т.нар. „Лондонска бариера“ – комплекс от шлюзове, които се задействат при висок прилив. През годините столицата е преживяла много възходи и падения, като Голямата чума, Големият лондонски пожар, бомбардировките от Втората световна война, тържествени коронации на монарси, три олимпийски игри и какво ли още не. Днес Лондон се състои от три исторически района: Лондонското Сити (известен още като „Квадратната миля“), Уестминстър и Уест Енд. От тях най-старо и най-първо заселено е Лондонското сити. Тук са разположени основните финансови институции на страната, като Банк ъф Ингланд, небостъргачите „Ледънхол“ и „Шард“, мостът Милениум, шедьовър на световноизвестният архитект сър Норман Фостър, замъкът Тауър и близкият до него Тауър Бридж, катедралата Сейнт Пол и други.
Моето пътешествие обаче започна от Уестминстърското абатство – катедралата в която се извършват най-важните ритуали свързани с британското кралско семейство и в която са погребани множество известни личности, променили света, като сър Исак Нютон, Майкъл Фарадей, Чарлз Дарвин, Стивън Хокинг, Алфред Тенисен, Чарлз Дикенс, Дейвид Ливингстън и други. Сградата е доста просторна, като в нея се помещават също музей на Нейно величество Елизабет II, манастир и библиотека със старинни ръкописи. Интерес за посетителите представляват Гробът на незнайният войн, винаги отрупан с червени макове – цветето символ на британската армия по време на Първата световна война и Тронът на Св. Едуард, използван при тържествени коронации от 1296 г. до днес.
Пътят до втората ми спирка – площад Трафалгар ме отведе покрай резиденцията на министър-председателят на Обединеното кралство – т.нар. Даунинг стрийт 10 и паркът „Сейнт Джеймс. Със своето езеро и добре поддържани алеи последният е прекрасно място за разходки. Не може да не отбележа и популацията на пеликани, лебеди, чапли, катерички и други животни, които радват туристите в сърцето на града. Бездомни кучета и котки тук няма да видите, но за съжаление броят на бездомните хора е голям. Площад Трафалгар носи името на известната битка при н. Трафалгар между флотата на Британската империя, командвана от адмирал Хорацио Нелсън и обединените сили на френската и испанска флота през 1805 г. Той е известен с гълъбите си, фонтаните и разбира се колоната на Лорд Нелсън. В района има много посолства на страните от Британската общност. Най-голям интерес предизвиква сградата на Националната галерия разположена в единия край на площада. В нея се помещават основно картини рисувани от европейски художници, като Диего Веласкес, Тициан, Леонардо да Винчи, Винсент ван Гог, Пол Сезан, Ян ван Ейк, Йоханес Вермер и много други.
Почти всички музеи в Лондон са безплатни. Смята се, че това е града с най-голям брой в света – повече от 170. Безспорно най-известният е Британският музей – третата ми спирка в това пътуване. Интересен факт е, че по площ на залите си той е на второ място във Великобритания (25 700 м2). По-голям от него е единствено музеят Виктория и Алберт, но за него малко по-късно. Неговата перманентна (постоянна) експозиция включва повече от 8 млн. артефакта, събирана в продължение на векове от целия свят и като цяло той отразява някогашното могъщество на Британската империя. Това е първият национален музей на Земята, основан през 1753 г. от сър Ханс Слоън. Сред най-известните обекти, които може да видите тук са Розетският камък, благодарение на който е разчетена древноегипетската писменост, мраморите от партенона в Атина, прословутият кристален череп на маите „открит“ от Ф.М. Хеджис, на който му се придават магически свойства (според по-нови изследвания черепа е закупен на търг от Сотбис), английското съкровище от Сътън Ху и др. В Британският музей има дори един български артефакт – народна носия и пафти подарени от българската държава през 1977 г. Голям интерес представлява колекцията от 8 египетски мумии.
Близо до музея е разположена катедралата „Сейнт Пол“. Тя е шедьовър на британският архитект сър Кристофър Рен и е построена след Големият лондонски пожар от 1666 г. Символ е на британската съпротива по време на Втората световна война. Нейният купол е един от най-големите в света. През годините са проведени разнообразни церемонии
свързани с известни жители на Обединеното кралство, като погребениятана адмирал Нелсън, херцог Уелингтън, У. Чърчил, М. Тачър, сватбата на принц Чарлс и принцеса Даяна и др.
Недалече от катедралата и Британският музей се издигат небостъргачите на Лондонското сити – финансовият район на града, известен като „Квадратната миля“. Характерно за тях е, че повечето са кръстени с причудливи имена като Рендето за сирене, Уоки-Токи, Корнишона и др. Най-висока е кулата „Шард“ – 72 етажа. Тук се намират най-важните банкови институции в страната, включително „Банк ъф Инглънд“, изобразена на британските паундове. От тази част на Лондон през 1666 г. започва Големият лондонски пожар, а самото място е маркирано от висока колона.
Една от най-разпознаваемите забележителности на Лондон е „Лондонският Тауър“. Често бива идентифицирана с Бялата кула, построена от Уилям Завоевателя. Днес това е най-старата сграда използвана от британското правителство. Тук се съхраняват кралските регалии на управляващата династия. В миналото тя е била кралски дворец, крепост, затвор, зоопарк, място за екзекуции, мъчения и др. Последният човек екзекутиран в нея е немският шпионин Йозеф Якобс през 1941 г. Крепостта е обитавана от най-малко шест черни гарвана. Според поверието ако те отлетят или изчезнат далеч, Короната и Великобритания ще паднат. В близост се намира прочутият мост Тауър бридж – друг известен символ на града.
Смята се, че Лондон се обитава от повече от 270 националности. Най-голям е броят на поляците, пакистанците и индийците. Един от най-пъстрите в етническо отношение квартал е Камдън. Някои къщи тук са превърнати в своеобразни арт-инсталации.
Но може би няма по-прекрасен начин да се докоснеш до чара на британската монархия чрез посещение в Бъкингамският дворец. Самият комплекс е доста голям и към него се включват още Кралските конюшни и Галерията на кралицата. В сградата на двореца снимките са неразрешени. Той включва 775 стаи, част от които лятото са отворени за туристи. Най-пищно декорирани са Тронната зала и Балната зала. Интерес представляват и трите официални приемни – Бяла, Зелена и Синя приемна. Не пропускайте да видите и смяната на караула всеки ден в 10:45 ч. Разпознаваема забележителност пред Бъкингамския дворец е златната статуя на кралица Виктория.
Квартал Гринуич в Лондон е известен морската история на страната, поради което през 1851 г. на него е кръстен нулевият „Гринуички меридиан. В района се намират Гринуичката обсерватория, Националният морски музей и последният чаен клипер Къти Сарк. Националният морски музей е може би най-известен с униформата на лорд Нелсън с която е бил при битката при Трафалгар. Като цяло в Източен Лондон, известен с миналото като средище на работниците, има много модерни сгради, като небостъргачите на Канъри Уърф, разположени на Кучешкият остров.
Последният ми ден в британската столица започна с дъжд. Във фокуса на вниманието ми бяха музеите на Кенсингтън – Природонаучният и музеят „Виктория и Албърт“. В тази част на Лондон се намират и сградата на Кралското географско дружество, концертната зала Роял Алберт Хол, паметника „Алберт“ и двореца Кенсингтън – резиденцията на принц Уилям и Кейт Мидълтън.
Природонаучният музей носи прякорът „Катедралата на науката“. Има огромна колекция от динозаври. Сред най-интересните му артефакти са няколко препарирани птици додо, безвъзвратно изчезнали от лицето на Земята, гигантски ленивец и препарирана риба латимерия (известна още като целекант), от която в света има само два екземпляра. Музея е известен и със своите аниматрони, особено динозаври. Те представляват „оживели“ механични фигури на животни.
Точно до него е разположен и най-големият музей за приложно изкуство на планетата – Виктория и Албърт. Тук вниманието е привлечено от двете зали с копия на шедьоври на световното изкуство, като Колоната на Траян (от Рим), статуята на Давид на Микеланджело (от Флоренция), амвонът от катедралата в Пиза и други. В него се съхранява и единствената оцеляла карта на Мартин Валдземюлер на която Новият свят носи името Америка.
Безспорно Лондон има какво да предложи на всеки един турист дръзнал да го разгледа. В града има толкова много забележителности, че за да ги видите всички, ще са ви необходими месеци, ако не и повече.
Автор: Ивайло Тотев, докторант във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Copyright © 2022 - Geograf.bg