“Летящата чиния” на NASA премина тестове преди изпитателния си полет през юни

Основната цел на теста е била да установи, дали има вибрации, причинени от неправилно разпределение на масата в широкия 4.6 метра модул, който тежи 3175 килограма. Ако бъдат открити такива вибрации, те се коригират с поставяне на тежести в определни точки. “Това е като да въртиш автомобилна гума и да поставяш тежести, за да си сигурен, че се върти перфектно”, казва главният инженер на LDSD Роб Манинг.
 
В рамките на проекта NASA разработва и тества приличащи на чинии устройства, наречени Supersonic Inflatable Aerodynamic Decelerators (SIADs) и 31-метров свръхзвуков парашут – най-големия по рода си, проектиран до момента. За сравнение парашутът, използван при приземяването на масохода Curiosity беше широк 15.5 метра. SIADs са разработени, за да се поставят около корпуса на спускаем модул. Те ще се надуят при навлизането в атмосферата на планетата на кацане, увеличавайки площта на повърхността му. Целта е да се забави падането на модула. 
 
NASA се надява, че технологията може да увеличи размера на полезния товар, който ще се бъде пренесен при планирания полет до Марс. Надуваемото устройство и огромният парашут вероятно ще увеличат капацитета до между 3 и 5 метрични тона. LDSD, включващ 6-метров SIAD и голям парашут, се намира във фаза на последни приготовления за изпращането му на Хавай, където ще се осъществи втория му изпитателен полет. По време на първия полет през юни миналата година голям балон издигна апарата до височина 37 километра, а след това намиращ се на борда ракетен двигател го ускори до мах 4 и го издигна до 55 километра. Тестът протичаше успешно, докато не настъпи моментът за отваряне на парашута, който се скъса непосредствено след това. За предстоящия тест екипът на NASA е променил дизайна, като е усилил някои елементи и е модифицирал конструкцията.
 
 

Публикувано от geolub

Сподели

Снимка на деня

Утринен поглед към Рокамадур, Окситания, Франция

ггф