Лесото - монархия на края на света

Едно от най-интересните ми пътешествия през последните години включваше Република Южна Африка, кралство Свазиленд и най-високата монархия в света – Лесото. Тази страна се посочва от редица източници, като най-високо разположената в света, тъй като територията е изцяло разположена над 1400 m н.в.

На път към най-високото кралство в света....

Труден е преходът през един от високите проходи на Южна Африка – Санипас (2865 м.)

Среща с първите високопланински територии на Лесото

Бабуините поздравяват отдалече пътниците, но често се спускат да получат някое лакомство

Преди да тръгна за нея нашето Външно министерство отговори на запитването, че може да се извади виза за Лесото в столиците на няколко западноевропейски страни, където има представителства на тази страна, или на посолства на РЮА, които също бяха там. Като географ съм убеден, че винаги има и други начини и опитах. Свързахме се с туристически агент в Йоханесбург и той бързо намери решение: „При пристигане на летището в града ще дойде приятна дама, консул на Лесото, и ще получите виза за страната“. Така и стана. Въпросната дама в лека лятна дреха и джапанки се представи, извади от чантата си печат и тампон, взе паспортите ни и постави визата и печата, прибра подадените на ръка финийкийски знаци, усмихна се и пожела приятно прекарване в нейното кралство.

Из мъглата изплуваха силуетите на първите местни жители

След няколко дни се озовахме там през един от най-високите проходи на тази част от Африка – Санипас (2865 m), според местна табела, а иначе се срещат различни височини за него: 2876, 2873, 2900 ...така е във всезнаещата Уикипедия. По него се минава само с автомобили 4х4 и добър и опитен шофьор за водач. Първите впечатления бяха в мъгла. Рано сутринта все още под въздействие на горещите лъчи на африканското слънце в ниските части мъглите бяха гъсти. Постепенно се изясни и пред погледа ни се откриха изключително красиви планински ландшафти. Няколко пъти спирахме, за да се насладим отблизо на красивите планински склонове, по които се стичаха потоци води и осеяни с малки водопади блестяха приказно на слънцето. Птици се рееха из въздуха и огласяха с песните си долината, бабуини обикаляха наоколо и „просеха“ лакомства...

Къщите са каменни и пръснати по платото

В едно селище от няколко къщи се събраха местни жители, които изпълниха неколко песни срещу малка финансова подкрепа

Страната е с площ от над 30 хил. km², като над 4/5 от територията й е над 1800 m н.в. Разполага се върху платото Басуто и неговите склонове. Името й означава страната на говорещите езика сесото, отнасящ се към групата банту. Официален език освен сесото е английският, но в някои райони се говорят и езиците зулу. До получаване на независимостта си през 1966 г. страната е известна под името Босутоленд и е британски протекторат. Тя е анклав – граничи отвсякъде с РЮА.

Нашата домакиня с типична за скотовъдците плетена шапка мокоротло, символ на културата на Лесото. Счита се, че формата за нея е взета от красива планина в района на селището Таба-Босу.

Населението надхвърля 2 млн. души. Столица е гр. Масеру с население ок. 230 хил. жит. Настоящият крал на Лесото е Летсие III. Лесото е сред рекордьорите на Африка по грамотност – над 85% от населението е грамотно, като в страната има над 1200 средни училища, повече от 10 педагогически и технически колежа, а също и университет в столицата. Образованието е задължително и бeзплатно. Около 70% от населението е християнско.

Изключително вкусен пита-хляб, поднесен на гостите

Вкусът на местната бира е отчайващ, но екзотичен...

Малкото предлагани сувенири направени ръчно и продавани на рядко преминаващите туристи

Снимка за спомен с домакинята и английския ни приятел Ноел

Най-големите реки, прекосяващи страната са Оранж, Каледън и Сорнетспруит, които са изваяли изключително красиви проломи. На територията й е първенецът на Драконовите планини – Табана Нтленяна 3482 m. Противно на очакваното тук климът не е типичен за паралелите между които се простира страната – през юни – юли, местната зима, температурите във Високите земи падат и под нулата (дори ок. -10ºС), почти всяка зима се натрупва сняг от няколко десетки см., понякога и метър. От октомври до април е дъждовният период с валежи над 700-800 mm.

Типично облекло на пастирите по Високите земи на Лесото – загърнати в одеала подарени от английската кралица и предаващи се поколения наред

В Лесото рядко можете да срещнете дървесна растителност, преобладават тревните и храстови видове, субалпийските ливади. Ендемичен вид и национално растение е спираловидното алое (лат. Aloe Polyphylla). Широко разпространени са няколко вида от красивото растение протеа (лат. Protea). Фауната не е особено богата, поради високата надморска височина. Срещат се редки видове, като плешив ибис (лат. Geronticus calvus), африкански ястреб, черен орел, земен кълвач, черна чапла и др. От бозайниците - бабуини, антилопа кана, мангуста, сурикати, във високите части ледена мишка и пр. Във водите на реките се среща пъстърва. Още през 1969 г. в източните части на страната, в планините Малоти, е създаден национален парк „Сехлабатебе“.

Лесото е земеделска страна и в него са заети над 50% от населението, част от продукцията се изнася за РЮА, а също така страната изнася вода и електричество за РЮА. Много жители  работят в съседната страна. Добиват се диаманти, и освен тях се изнасят вълна, текстилни и шивашки изделия. Държавата получава икономическа помощ от Световната банка, а също от САЩ, Великобритания и други страни на ЕС. Лесото е свързана с къса жп линия с РЮА.

Конят е всекидневен спътник на пастирите

Прочутите одеала са постоянно наметнати и през летните, и зимните месеци

Прекараното време във Високите земи на тази странна монархия остана незабравимо. Срещите с хората на Лесото е докосване до един друг свят на бит и култура. Гостувахме в дома на предприемчива дама, приготвила ни изключително вкусна пита хляб и местна калносива бира, приличаща на рядка боза, в обстановка на типичен каменен дом. Прекарахме почти час във взаимно опознаване, разговори и дори песни. Подарихме на домакинята български мускал и за първи път научи нещо за страната ни.

Голяма част от Платото е заета от сочни пасища, осигуряващи поминъка на местните скотовъдци

Срещите с обикновените пастири, обвити с одеала, подарени от английската кралица и предаващи се от поколение на поколение – те с  удоволствие се снимаха с нас без да просят, а просто с желание да разменим дума и да се докоснат до хора от различен от техния свят. Впрочем счита се, че одеалата са донесени за първи път от английски военни и мисионери през XVIII в., а в средата на ХХ в. обитателите на тези райони получават дар от английския двор няколко десетки хиляди одеала. Тези мургави и пъргави мъже излизат от мъглата и препускат на коне след стадата си от животни, спират обикалят с кучетата и пак продължават... И така ден след ден минава животът им в един от най-хладните и неплодородни райони на Африка. Каменните къщи са разпръснати, самотни на фона на студените пасища, склонове и ръбати планини...

Един от символите на местната растителност – вид красиво алое

Храстите във високите части на платото са пръснати из зелените поляни, а дървета не се виждат на хоризонта

Спираловидното алое е също сред символите на страната. Снимка: Уикипедия

Имах удоволствието да пребивавам в най-високата кръчма на континента – 2874 m, където в приятелска обстановка може да си починеш, да пийнеш чай с ром, да си вземеш сувенир за спомен изработен от местните хора. А навън на граничния пункт деца и възрастни очакват посещението на редките туристи от които могат да получат някакви средства срещу дребни сувенири или малка музикална програма, за да поддържат нелекия си живот из призрачните планини на Високите земи на Лесото, най-високото кралство на света.

Приятно и уютно е да почиваш за кратко в най-високата кръчма на Африка...

Постиженията на цивилизацията са стигнали до тези отдалечени африкански земи

Около границата и кръчмата деца и възрастни продават сувенири, изнасят музикални програми със саморъчно направени инструменти, предлагат местни сладки с надеждата да получат малко средства за препитание...

Знамето на Лесото е официално прието на 4 октоври 2006 г. във връзка с 40-годишнината на независимостта на страната. В средата е графичният символ на прочутите плетени шапки на народода басуто: мокоротло, или още наречени басо.

Текст и снимки: проф. Румен Пенин