Латинските имена на живите организми
Идеята е да предостави универсални имена на видовете в природата, за да се улесни научната комуникация, защото не е възможно учените да знаят имената на даден вид на всеки отделен език. В тази система първото наименование е родовото, а второто е видовото. Родовото се изписва с главна буква, видовото - с малка. Например Pinus sylvestris е бял бор. Често присъства и трето име, в случаите когато има подвидове растения или животни. Пред него се изписва съкращение за подвид (ssp.). Такъв е примерът с мизийския бук - Fagus sylvatica ssp. moesiaca. Понякога след видовото име има изписана голяма латинска буква - Allium sativum L. (градински лук). Това отбелязва името на учения, който е определил и установил вида за пръв път, в случая - Карл Линей.
Карл Линей (латинизирано Carolus Linnaeus) - шведски учен, положил основите на съвременната таксономия.
Често в географските текстове се налага да се използват такива бинарни научни имена, което налага да знаем правилата за правилното им изписване. Ето един пример: “Африканският саванен слон (Loxodonta africana) е най-големият сухоземен бозайник на планетата Земя.” Коректно е след наименованието на български език в скоби да се появи и научното латинско име, което е универсално в света на науката и би улеснило страшно много читателя в случай, че той реши да прави допълнително проучване по въпроса за африканския саванен слон. Освен това често едно растение или животно може да има различни имена в един език. Такъв е примерът с косматият дъб, наричан още “граница” и “бял дъб” в българския език. Независимо кое от трите имена се използва в текста, то и при трите би се появило латинското име (Quercus pubescens), което улеснява читателя и избягва недоразумение. Обратен вариант също е възможен - да се изписва името на латински, а в скоби да се изписва името на български език, но той се среща по-рядко. В строго научната литература преобладават текстове, където имената на видовете са изписани единствено с латинските международно утвърдени имена, тъй като тези текстове са предназначени за специалисти.
Loxodonta africana - африканският саванен слон. Снимка: Уикипедия
Допълнителна подробност при изписването на имената на латиница в скоби е, че те са в курсив (Italic). Също така, когато се изброяват видове от един род, тогава само при първия вид латинското родово име се изписва изцяло, последващите се съкращават. Пример: “Типични широколистни видове за Горнотракийската низина са церът (Quercus cerris), благунът (Q. frainetto), горунът (Q. dalechampii), косматият дъб (Q. pubescens), дръжкоцветният дъб (Q. pedunculiflora) и виргилиевият дъб (Q. virgiliana).
Quercus pubescens - космат дъб. Снимка: Уикипедия
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg