Кюстендилци с гайда и български дух при боговете на Олимп
Планината е обявена от ЮНЕСКО за биосферен резерват през 1981 г., а върхът Митикас е изкачен за първи път на 2 август 1913 г. от гръцкия ловец на диви кози Христос Какалос и швейцарците Даниел Бод Бови (писател и художник) и Фред Бойсонас (фотограф).
Приятели от Ловеч, Бургас и Русия също се присъединиха към организираната от Туристическо дружество „Осогово” екскурзия, включваща още популярните в наричаната и днес от самите гърци Елада дестинации като Метеора, Едеса и Солун, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно и природно наследство.
В ранните часове на 18 септември 37 души се настаниха удобно в автобуса, управляван от професионалния шофьор Емил, осигурил комфортното пътуване на всички до достъпните за возилото туристически забележителности. Неусетно бързо бе достигната и премината границата с Гърция, след което последва кратка почивка за закуска и кафе. Малко преди обяд групата достигна градчето Литохоро (6697 души население след преброяване през 2001 г.) и всички имаха време да се поразходят и да го разгледат. В градчето има две енорийски църкви - „Свети Николай“ и „Свети Димитър“. Предстояха още 17 km по асфалтово шосе до местността Приония (1100 m), от където тръгва туристическа пътека за планината Олимп. След последно оправяне и пренареждане на раниците точно по тази пътека групата пое и с компактно придвижване и няколко почивки стигна за 3 ч. и 20 мин. до хижа „Спилос Агапитос” (2100 m), стопанисвана от гостоприемните за всички посетители Мария Золота и съпруга й Дионисиос Пурлиотис. Говорещата свободно освен гръцки още немски, английски и дори малко български език Мария е дъщеря на 82-годишния днес планински водач Костас Золота, управлявал основаното през 1930 г. съоръжение в продължение на близо половин век от 1954 до 2001 г. След това израсналата на хижата Мария я поема в свой ръце. Още на 5-годишна възраст през 1972 г. тя се качва на Митикас заедно с баща си и един от първите трима изкачили го през далечната 1913 г. Христос Какалос, който на 93-годишна възраст отново се връща на върха. Първата построена гръцка хижа, наричана от гърците още Refuge A, е кръстена на първия президент на Гръцката федерация по алпинизъм Спилос Агапитос - архитект и инженер. Той е проектирал първата сграда на хижата, която при създаването си е приемала до 25 туристи и с годините многократно е реконструирана с цел подобряване на условията. Днес това е уютно и в много добро състояние съоръжение с вместимост до 110 души. Хижата предлага храна, напитки, дребни туристически принадлежности и разполага дори с Wi-Fi интернет връзка.
Вечерта се превърна в истинска атракция и забавление за всички посетители на хижата, включили се в ритмите на българските народни танци под звуците на гайдата на Румен Миленцов. Единствено кучетата на хижата негодуваха на моменти, но лаят им бе тотално заглушен, а идващите и от други краища на България туристи развяваха знамена и припяваха, чувайки музиката от гайдата и народните песни. Македонски и сръбски туристи леко може би завидяха на българския дух и настроение, но други гости на хижата от Норвегия с голям интерес се присъединиха към веселбата и пожелаха да научат стъпките на някое хоро. Не липсваха още песни и танци под съпровода на китара, като за доброто настроение на всички с уменията си на струнния инструмент се погрижиха освен Румен, водачът ни Любомир Младенов и дошлият специално за екскурзията Димитър Манолов - Митко от Ловеч. Лампите на хижата бяха загасени точно в 22:00 часа, но на челници и с фенерчета забавата продължи чак до малко след 23:00 часа. След няколкократно напомняне, че хижата ще бъде затворена, всички се прибраха да поспят и да съберат сили за сериозното изкачване на върха, към който някои българи пък поеха още през нощта на челници.
На сутринта точно в 7:10 часа 28 души от групата тръгна по стръмна и добре оформена пътека към голямата цел за деня – Митикас (2918 m според всички гръцки и повечето международни източници, а иначе 2917 m. според българските) в планината Олимп, известна със своята забележителна флора. Пътеката води до вр. Скала (2866 m.), където се разклонява до втория по височина връх в масива Сколио (2912 m) и Митикас, изграден от варовици и известен на всички в България повече просто като Олимп. До Скала след излизането от гората малко след хижата пейзажът по мнението на всички, а и на голям брой туристи преди това, е лунен. Покрай пътеката пък на места може да бъдат забелязани и алпийски кози, които определено са свикнали с хората и не тръгват да бягат веднага. На вр. Скала само един човек от групата прецени, че не може да премине през предстоящия преход до Митикас, включващ няколко опасни участъци, на които при по-лоши метеорологични условия се използват въжета за осигуровка заради хлъзгавите варовикови скали, когато са мокри. В този случай обаче въжета не бяха необходими, а само повишено внимание на всеки от групата.
На върха след поредица от снимки със и без знамена Румен наду гайдата и с музиката от нея прикова погледите на всички достигнали Митикас (на гръцки „приличащ на нос”), сред които други българи и сърби. Димитър Манолов от Ловеч също носеше гайда и доказа уменията си и на този инструмент на фона на намиращия се и много близо до Митикас вр. Стефани (2909 m), наричан още Трона на Зевс и достижим с малко повече алпийски умения и може би осигуровка.
Връщането както до хижата, така и до автобуса в местността Приония се оказа безпроблемно, въпреки че денивелацията бе повече от 1800 m на слизане. В късния следобед след малко лутане заради липсата на модерни технологични средства за ориентация в крайна сметка се стигна до предварително резервирания хотел в селцето Платамонас, където за награда за постигнатото през деня имаше богата вечеря от салати, супи, различни ястия и десерти. След нея пък дойде ред на нощно къпане в морето за някои и забавления с танци и песни под съпровода на китара на плажа за други.
Автор: Георги Георгиев
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg