Крим: Ябълката на раздора

Кримският полуостров

Крим: Ябълката на раздора

Географски профил на Крим
 
Кримският полуостров между Черно и Азовско море. Изображение: Уикипедия
 
 
 
Кримският бряг при Севастопол. Снимка: Уикипедия
 
 
Крим е полуостров в Източна Европа. Западните и южните брегове се мият от Черно море, докато Азовско море е на изток. На север Перекопският провлак свързва полуострова с материка. Площта му е близо 27 000 km2 (около 4 пъти по-малък от България). Северните части са равнинни, а на юг се издигат Кримските планини (наричани Таврически планини в миналото) с най-висок връх Роман Кош (1545 m). На източния бряг се намира големият залив Сиваш, наричан още Гнило море, поради застоялите води в него. Той е отделен от Азовско море от дълга пясъчна коса – Арабатската стрелка. Самото Азовско море е свързано с Черно море при Керченския пролив, който отделя Крим от Таманския полуостров в Краснодарския край на Русия. От 4,5 до 15 km е разстоянието от двете страни на пролива. 
 
Керченският пролив, свързващ Азовско и Черно море, разделящ Русия и Украйна. Снимка: Уикипедия
 
 
 
Проливът при Керч, Кримски полуостров. Снимка: Уикипедия
 
 
Заради сравнителното южното си местоположение, защитната роля на Кримските планини и влиянието на Черно море, южните кримски части са със субтропически климат, докато северните са с умереноконтинентален. На полуострова има над 250 реки, но те нямат достатъчен дебит за нуждите на земеделието, което е наложило изграждането на големия Севернокримски канал, който доставя вода за напояване от вътрешните части на Украйна. Съоръжението се счита за един от грандиозните проекти на комунистическото строителство. Има десетки езера в крайбрежните зони, като почти всички са лагуни със солена вода. 
 
Масивът Ай Петри, част от Кримските планини. Снимка: Уикипедия
 
Крим е силно развит в стопанско отношение. Има много промишлени предприятия, земеделието е проспериращо. Символ на стопанството е туризмът, тъй като полуостровът е любимо място за летуване на руснаци и украинци от десетилетия. Главните градове са водещи курортни центрове. Симферопол е най-голям град и административен център с население от 360 000 души. Други градове са Севастопол, Ялта, Феодосия, Евпатория, Керч и т. н.
 
Грандиозният Севернокримски канал. Снимка: Уикипедия
 
 
 
Водопадът Учан Су, една от природните атракции на Крим. Снимка: Уикипедия
 
 
Повечето от географските обекти на полуострова имат тюркски или гръцки произход, което се дължи на историческата съдба на полуострова.
 
 
Морският бряг край ЯлтаСнимка: Уикипедия
 
 
 
Известният замък "Лястовичето гнездо" край Ялта. Снимка: Уикипедия
 
 
Историческа съдба
 
В античността на полуострова са живели таврите, кимерийците (XII век пр. н. е.) и скитите (VII век пр. н. е.). През VIII-VII пр. н. е. век започва гръцката колонизация. Крим става част от Римската империя през 63 г. пр. н. е. В началото на средните векове полуостровът е владян от Византия, като през вековете често е бил приобщавам към кратковременните държави на номадските и полуномадски народи, участващи във Великото преселение на народите. През XIV-XV век на острова крепости изграждат генуезците. 
 
Руини от генуезка крепости в град Феодосия. Снимка: Уикипедия
 
 
През 1441 г. е основано Кримското ханство, което от 1475 г. е васално на Османската империя. През 1772 г. Кримското ханство е възстановено като независима държава, която става протекторат на Русия. През 1783 г. Крим е включен официално в земите на Руската империя и от този момент на полуострова започват активно да се заселват руснаци, а тюркоезичните мюсюлмани да намаляват. В периода 1853-1856 г. е арена на така наречената Кримска война, в която Русия се сражава и губи срещу обединените сили на Великобритания, Франция, Османската империя и Сардинското кралство. Въпреки че войната се е водила на няколко фронта – в района на р. Дунав, Черно море, Азовско море, Балтийско море, Бяло море, Баренцово море, Кавказ и дори на полуостров Камчатка, най-ожесточените сражения са при Крим. 
 
Из улиците на Бахчисарай, столицата на Кримския хаганат. Художник: Карло Боси
 
 
 
Пристанището в Ялта. Художник: Мясоедов
 
 
 
По време на Гражданската война в Русия (1917-1922 г.) полуостровът на няколко пъти е завладяван или от красноармейските войски, или от белогвардейците. От 1921 г. Крим е обявен за автономна република в рамките на Съветска Русия. Дни след като Германия нахлува в СССР от Кримския полуостров в Казахстан са изселени всички немци и българи, тъй като са „неблагонадежни” елементи сред съветското население. В периода 1941-1944 г. Крим е под немска окупация. От 4 до 11 февруари 1945 г. в град Ялта се провежда историческата Ялтенска конференция.
 
Сталин, Рузвелт и Чърчил на Ялтенската конференция. Снимка: Уикипедия
 
 
Бомба със закъснител
 
На 19 февруари 1954 г. Кримската област е „прехвърлена” от Русия в Украйна. Инициатор е лидерът на СССР Никита Хрушчов, а поводът е честването на историческо събитие, свързано с украинската история. Части от Северен Крим са административно приобщени към Херсонска област в Украйна, а останалата част остава отделна област в Украйна. Това събитие залага бъдещия конфликт – една доминирана от руснаци територия е механично прибавена към Украйна. 
 
 
 
Изглед към Севастопол. Снимка: Уикипедия
 
 
 
Яхтеното пристанище на СевастополСнимка: Уикипедия
 
 
Когато Украйна обявява своята независимост от СССР 1991 г., жителите на Крим изявяват чрез референдум волята си да бъдат автономна република в Украйна. Автономният статут е потвърден от Киев, за да може мнозинството от хората, които са етнически руснаци да имат право на политическа автономия в някои отношения. Автономна република Крим има за столица град Симферопол. Тя обхваща почти целия полуостров, като само югозападните части, където е Севастопол, и северната част на Арабатската стрелка (част от Херсонска област) не са част от републиката. Любопитен факт е, че едно от условията при независимостта на Украйна е било Черноморският флот на Русия да остане с главно седалище в град Севастопол. 
 
 
Знамето на Кримската република.
 
 
От края на февруари 2014 г. може да се говори за Кримска криза. Събитията в Украйна от края на 2013 г. и началото на 2014 г. провокираха остра реакция на руското население на Крим и нажежаване на атмосферата. Все по-трудно може да се разграничат пропагандните слухове от истинската информация, свързана с присъствието на руски войски на полуострова, гражданските размирици и възраждането на духа на Студената война. 
 
 
Руски доброволчески сили на Крим. Снимка: Уикипедия
 
 
На 11 март 2014 г. Върховният съвет на Кримската република и градският съвет на Севастопол приемат декларация за независимост от Украйна. За 16 март 2014 г. е насрочен референдум, на който се поставя въпроса за отделяне от Украйна. Още преди референдума редица дипломати от ЕС и САЩ обявяват, че не ще признаят допитването до народа за официален акт и Крим ще продължи да бъде считан за украински. Какво предстои да се случи, предстои да видим през идните дни и месеци. Остава надеждата, че красотата на Крим ще бъде запазена и военният конфликт ще остане само лош неосъществен сценарий.
 
 
Заливът Балаклава, Севастопол, Кримски полуостров. Снимка: Уикипедия
 
 
Автор: Димитър Желев

Публикувано от Анонимен (непроверено)

Сподели

Снимка на деня

Железопътната гара в село Зверино

ггф