Кой всъщност е най-високият връх на рида Ветрен (Еледжик)?

Географията, както и останалите науки, безспорно бележи своя разцвет през последните десетилетия, което се дължи предимно на развитието на технологиите, новите методи и начини на изследване, лесният достъп до информация и т.н. Благодарение на тези фактори ние можем да получим доста по-точни данни за обекта, който ни интересува. По този начин през годините географската база се е обогатявала и често информацията е била актуализирана. Така например дълги години за най-западна точка на България беше смятан връх Китка, което не е напълно вярно, тъй като границата продължава още около 900 метра западно от връхната кота. През 2014 г. обаче бяха извършени по-прецизни измервания и така се стигна до това, че НСИ обяви нова най-западна точка на държавата ни, която се намира недалеч от връх Връшка чука край село Киреево, Видинско. През 2017 г. беше определена и новата най-висока точка на Дунавската равнина, след като се фиксира първенецът на Лилякското плато и се преименува на „Александров връх“. Така за най-високата точка на обширната равнина вече не се счита известният връх Търнов дял в Шуменското плато. В малкия рид Ветрен също има голяма неточност при определянето на абсолютния първенец, но това все още не е известно на голяма част от географите у нас. При наличието на развитите съвременни технологии е истинска загадка как това не е констатирано до ден днешен.

Ридът Ветрен е малък планински масив, който попада в състава на Ихтиманска Средна гора. Това е причината той да е определян и като част от природногеографската област Средногорие. Ветрен граничи с Ихтиманската котловина на запад, а оттичащата се от нея река Мътивир служи за граница с ридът Белица на север. На изток границата му минава през красивата долина на река Тополница, а пък на югоизток склонове се спускат към обширната Горнотракийска низина. На юг ридът достига до поречието на река Марица, която го отделя от северните части на Рила чрез дълбокия пролом Момина клисура. На югозапад склонове му достигат Костенецко-Долнобанската котловина, а на запад Сулудервентска река го разделя от най-високия рид в Ихтиманското Средногорие – Септемврийски (Черни). В тези си граници масивът Ветрен има обща площ от около 300 квадратни километра. 

Самият масив е разделен на два основни дяла – Северен и Южен. Първият представлява основната част, която е и по-висока, а вторият носи името Голак и е с по-малка надморска височина. Най-голямото възвишение там е едноименния връх, който се извисява на 1009 метра. Двете части се разделят от известния проход Траянови врати, който свързва Тракия с Ихтиманската котловина.

Основният предмет на статията има за цел да разкрие кой всъщност е най-високият връх на Северния дял и съответно на целия. Според повечето източници това е известният връх Бенковски, който е висок 1186 метра. В повечето учебни материали също фигурира това име, което се счита за първенец на Ветрен. Това може да се потвърди и от всички природногеографски карти, които се използват в училищата, тъй като там е нанесно единствено името на връх Бенковски. Но това всъщност не е най-високата точка на рида. На по-малко от километър югоизточно от него се намира друго възвишение, което носи името Висока могила. С оглед на топографските карти на този район лесно може да се определи, че неговата височина е 1198 метра или цели 12 метра над от съседния връх Бенковски. За съжаление обаче това е малко понятно на повечето хора, които правят преходи в района. Още повече, че на Висока могила дори няма поставена триангулачна точка, което означава, че той въобще не е маркиран като връхна кота. Така и до ден днешен се смята, че Бенковски е първенецът на рида, което обаче е невярна информация. Тук дори няма спор относно това кой от двата се намира на по-високо, тъй като всеки изкачил единия ще забележи, че другият се намира на по-голяма надморска височина. 

Този факт на пръв поглед изглежда несъществен, но от друга страна географията е наука, която трябва да ни предостави максимално точна информация за обектите около нас. Още повече когато става въпрос за обекти на релефа, където развитието е сравнително пасивно – надморската височина на върховете в рида едва ли ще се промени съществено през следващите десетилетия. В крайна сметка смело можем да заявим, че най-високият връх на масива Ветрен е Висока могила, който се намира на 1198 метра над морското равнище.

От друга страна ридът представлява истински любопитно място и си заслужава неговото опознаване. Той крие в себе си древна история, което се дължи на уникалното му географско местоположение между Шопската област и Тракия. Масивът се намира точно на границата между високия планински район на Западна България и широката низина на река Марица на изток. Именно през гореспоменатия проход Траянови врата е прокарана основната връзка между двете области, която е определяна и като един от основните пътища между Западна Европа и Азия. Това стратегическо положение определя и значението на целия район.

Още от Античността ролята на този проход е била оценена и редица историци пишат за неговата ключова същност. Това е причината тук да бъде изградена и крепостта Щипон, в която се е помещавал голям военен гарнизон, който контролира и охранява важния път. Самият проход пък носи името на известния римски император Траян, по времето на чието управление е датиран и разцвета на района в пределите на Римската империя. По-късно, през 986 година тук се провежда и една от големите битки в родната ни история. На 17 август българските владетели Самуил и Роман успяват да разгромят войските на византийския император Василий II, с което се дава заявка за това, че България все още не е загубила своята мощ, въпреки кризата през края на 10 век.  По-късно от тук преминават част от войските на някои кръстоносни походи, а проходът се оказва и от значение за армията на Владислав III Варненчик и Янош Хуняди през 1443 година. В днешни дни през него е прокаран единственият тунел на една от най-натоварените пътни връзки у нас – автомагистрала „Тракия“. 

Ридът Ветрен представлява доста приятен район за провеждането на кратки преходи или посещение на различни обекти. От високите части на рида се откриват страхотни гледки към Рила и Витоша, а преди да се залеси върха е имало и красива панорама към Тракия и Стара планина. Знае се, че и мястото е представлявало убежище на Хвърковатата чета на българския революционер Георги Бенковски, на когото е кръстен и вторият по височина връх в рида. Дори се носят легенди, че поглеждайки именно оттук към обкръжения възрожденски град Панагюрище той изрича прословутите си думи: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей!…” В днешни дни обаче няма ясна гледка от върха в тази посока поради гъстите горски масиви. 

През социализма пък ридът е прекръстен на Еледжик и затова доста хора го наричат с това име. В този период на върха се изгражда и голяма военна база, която е с доста важно местоположение. Навярно това е причината тази кота да бъде по-известна и считана от мнозина за най-високата в рида. В близост до връх Бенковски се намира Горновасилишки манастир „Възнесение Господне“, който е основан през 1885 година. 

В северното подножие на върха е разположен и голям комплекс от няколко хижи и ведомствени сгради. Една от тях е хижа „Надежда“, в която можете да пренощувате или просто да намерите подслон. Преходи до нея и високите върхове на рида можете да осъществите от село Мирово или град Момин проход. Достигането до хижата е възможно и по асфалтов път от север.

Сред забележителностите в района е крепостта Щипон, която е по-известна просто като Траянови врата. В днешни дни тя е реставрирана и представлява една от добре поддържаните крепости у нас.

В източните части на рида пък се намира село Славовица, което е родното място на българския политик Александър Стамболийски. Там можете да посетите родната му къща, вилата му край селото и мавзолея в местността „Янини грамади“. Друга туристическа атракция представляват минералните басейни в близките градове Момин проход, Костенец и Белово.

Ридът Ветрен е едно изключително непознато място, което обаче предлага добра възможност за туризъм и почивка. Тази негова неизвестност обаче не оправдава факта, че ние не знаем за това кой е най-високият му връх. Това е причината ние да апелираме към разпространението на тази информация и по този начин да продължим мисията ни за това да сведем до минимум броя на въпросителните в географската наука.

Автор и снимки: Боян Петров