Кой е народът рохинджа и какво се случва в Мианмар

Кои са рохинджа?

Рохинджа (наричани още рохиня или рохинги) са народ без собсвена държава с численост около 2 млн. души. Половината живеят в щата Ракхайн по крайбрежието на Бенгалския залив в южноазиатската държава Мианмар (бивша Бирма). Останалата част живеят основно в други държави в Южна Азия - Бангладеш, Пакистан, Индия, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Непал и др. Разселването на рохинджа в различни държави се дължи на британското колониално присъствие, от една страна, и на непрекъснатите конфликти с будисткото население на Мианмар, от друга. 

Коренът на омразата

Историческите корени на омразата са между будисткото араканско (бирманска етнографска общност) население и мюсюлманския народ рохинджа от времето на Британската империя, но силно се изострят в хода на Втората световна война. По времето, когато японската армия започва окупация на Бирма, британските власти решават да въоръжат мюсюлманското население на рохинджа с цел да създадат допълнителна съпротива за своя враг. Рохинджа са се заселили по земите на съвременния щат Ракхайн в края на XIX век и са били пробритански настроени. За разлика от тях местното будистко араканско население е симпатизирало на японците и е разглеждало японската окупация като избавление от британския колониализъм.

През 1942 г. избухват така наречените „Аракански кланета“, когато хиляди хора са избити и от двете страни, но по-големи загуби понасят будистите (ок. 50 000 души) спрямо мюсюлманите (ок. 40 000 души). От тогава до наши дни съществува огромна омраза между представители на двете групи. Когато през 1948 г. Бирма (от 1989 г. Мианмар) получава независимост от Обединеното кралство ситуацята се променя драстично. В държавата на власт е будисткото мнозинство, а през последните десетилетия силна роля играят военните, които практически управляват страната. Те са инициирали и редица гонения срещу народа рохинджа.

Какво се случва в Мианмар през 2017 г.?

Редица международни проучвания и доклади посочват рохинджа като най-преследвания народ в наши дни. През август и септември 2017 г. става ясно, че в щата Ракхайн протича етническо прочистване срещу рохинджа, организирано от мианмарското правителство и подкрепяно от местното будистко население. Редица доказателства показват огромна хуманитарна криза. Стотици хиляди рохинги бягат през границата в Бангладеш, като стотици загиват в опит да преминат границата при р. Наф между Бангладеш и Мианмар. В социалните мрежи се появяват видео и фотографски доказателства за извършените престъпления срещу човечеството в рамките на геноцида - масови гробове, издевателства и др.

Налице са и факти, които твърдят, че мианмарските военни сили минират граничните територии така, че бъдещото завръщане на избягалите в Бангладеш да бъде невъзможно. В редица страни по света представителите на мюсюлманските общности протестират в искане за осъждане на престъпленията и остра реакция от страна на международната общност спрямо управляващите в Мианмар. Самите власти в азиатската държава отричат категорично ролята на правителствените войски в случващото и твърдят, че това са конфликти на местно ниво, в които армията се опитва да въдвори граждански порядък. Традиционно властите в азиатската държава се опитват да държат случващото в нея неизвестно за света, което хвърля голяма доза на съмнение спрямо искреността им в настоящите твърдения.

Мианмар

Мианмар (678 000 km²) е република в Южна Азия, популярна в миналото като Бирма. Столица на държавата е Найпидо, а най-голям икономически център е Янгон. Населението на страната е близо 55 млн. души. Министър-предстедателят на страната е Дау Аун Сан Су Чи, която е и нобелов лаурет за мир от 1991 г. Заради нейното мълчение около преследването и избиването на рохинджа през 2017 г., тя е подложена на сериозни критики от страна на правозащитните организации по света и дори е отправен апел за анулирането на нобеловата й награда.