Колоезденето - все по-голяма страст на българите

За да разберем повече какво мотивира любителите на природата да се впускат във вело преходи из планините, разговаряме с трима ентусиасти - Митко, Надя и Соня. И тримата са непрофесионалисти, качват се на велосипедите си винаги, когато успяват да откраднат малко свободно от работа и ежедневни ангажименти време, и не на последно място - влюбени са в българската природа и планини. Митко участва в миналогодишното издание на Обиколката на Витоша - Витоша 100 и успя да завърши с много добро време на финала. Соня пък се престраши да участва тази година. С нея разговаряхме един ден преди Обиколката, а след като и тя завърши повече от успешно, ни разказа какви емоции и чувства са се блъскали в главата ѝ. Можете да прочетете нейния разказ за Витоша 100 тук.

Geograf.bg: Кога и как се запалихте по колоезденето в планински условия?
 
 
Надя: Обичам да съм в планината - пеша, на ски, колелото дойде някак естествено. За първи път се качих с велосипед в планината преди 10 години, когато работех във фирма за “приключения”, с байка на един от собствениците - нямах средства за собствен. Ходихме в Мелник и Рупите. Много ми хареса! Дава усещане за свобода - придвижваш се на собствен ход, независимо от транспорт, по-бързо отколкото пеша, но не пропускаш гледките наоколо. Същевременно се изискват техника и умения, има и достатъчно адреналин. Преди няколко години, когато вече имахме възможност и, не на последно място, къде да ги държим, се сдобихме със собствени байкове.
 
 

Соня: Лятото на 2013-та със закупуването на колело. Иначе винаги ме е привличало. Последният етаж, на който живея (без асансьор), ме е спирал да имам колело. В крайна сметка реших, че ще упражнявам и фитнеса по стълбите наред с колоезденето. Като цяло карането на колело в парковете в София не ми е слабост, предпочитам планината – обичам си баирите, след които винаги следва спускане :)

Соня в Кюстендилско

 
 
Geograf.bg: Кои са любимите ви маршрути в околностите на София, които бихте препоръчали на тези, които искат да започнат да карат колела сред природата?
 
 
Надя: Плана планина е прекрасна! Има зашеметяващи гледки към Витоша и към Рила и е доста безлюдна, релефът е много подходящ. За тренировка след работа (а някои го правят и рано сутрин) - Витоша: от Бояна до Тихия кът, а който може - до Златните мостове или Копитото. Големи късметлии сме Софиянци с Витоша!
 
 
Велоразходката в Плана планина
 
 
Соня: Нямам много около практика около София, но смятам, че района на село Локорско предлага много интересни и предизвикателни маршрути.
 
 
 
Geograf.bg: Кой е най-трудният участък, през който сте преминавали досега?
 
Надя: Най-трудният е този, през който не можахме да преминем … сипей, последван от напълно обрасла с преплетени бодливи храсти местност в подножието на планински връх … просто не можеше да се мине. Помъчихме се час-два и се отказахме. Карането беше немислимо, но дори избутването на колелото по сипея не се получаваше. Да не пропусна, че опитите ни да преминем бяха следени от зорките погледи на стадо глигани. Това се случи над село Безводно в Източни Родопи, по време на 5-дневна обиколка с колела и палатки. Беше изключително преживяване!
 
 
Соня: Да беше един….. Всяко качване на връх с колело ми е труден. Последно качихме връх Мургаш. И Снежанка ми беше труден.
 
 
 
Geograf.bg: Необходима ли е според вас подкрепа от страна на БТС или друг орган, който да спомогне този вид туризъм чрез изграждането на трасета и маршрути за колоездачи в планините на страната? Къде според вас в България има най-добри условия за това?
 
 
Надя: Имаме невероятни природни дадености в България, а Родопите са създадени за планинско колоездене. За направата на специални трасета дори не се замислям, защото има по-сериозни проблеми. Най-належащият, според мен, е да престанат да се допускат мотори, АТВ-та и джипове в планината! На колоездача не му трябва някакво специално трасе - откъдето може да се мине пеша, минава и колело … няма да е лошо да има маркировки, но има GPS-и - оправяме се. Обаче въпросните офроуд-ъри, така изравят трасетата, правят ужасно дълбоки коловози, в които се събира вода, че или се пребиваш или слизаш от колелото да буташ по иначе чудесен терен. Да не говорим колко замърсяват, прегазват растения, смущават животни. Ако е необходимо, за тях да се направят трасета, да знаем да не ходим да караме там. Друго, което ми хрумва е, че хижите в планините са занемарени … изобщо ако се оправи туристическата инфраструктура като цяло, това ще бъде много благоприятно за планинското колоездене. След това можем да мислим за специални трасета, маркировки и т.н. Да не забравяме, че все пак имаме байк парк в Боровец, което е едно много добро начало! 
 
 
Соня: Вече доста се прави по този въпрос, често срещам маркировки за колоездачи. Доста маршрути има в Родопите. За мен лично не е ок да се маркират много пътеки, защото стават много популярни и масови. Аз предпочитам Explore the Wild.
 
 
 
Geograf.bg: Споделете преживяванията си от каране на велосипеди в планини извън страната. Какво ви впечатли и има ли нещо, което бихте искали да видите и у нас?
 
Надя: Най-красивото ни каране е във Вербие, Швейцария - извстен ски курорт. Световна тенденция е да се използва инфраструктурата и базата на ски курортите за вело-туризъм през лятото. Все пак доста повече хора карат колело, отколкото играят голф (Банско?).
Като започнем от това, че абсолютно навсякъде в самия курорт можеш да се придвижиш с колело, минем през паркингите за колела, маркировките, приспособленията на лифта за превозване на колела, измислени панорамни маршрути, които ти спират дъха, достигащи до над 3000м височина,, трасета за спускане с най-различна трудност, екипировка под наем … Дори в Синая, Румъния някои от тези неща са ги направили преди нас. Иска ми се да ги видия тук, определено … също ми се иска и гостите на страната ни да ги видят. Иначе имаме страхотно байк-общество (mtb-bg), по велоалеите в града вече не можем да се разминем, а към Тихия кът всяка вечер през лятото има колона колоездачи. Все повече хора се качват на колела, както е навсякъде в Европа. Обиколката на Витоша събира все повече байкъри и доколкото знам тази година капацитетът й е запълнен отдавна. Искам да кажа - каквото и да се направи за колоездачите в България, ще бъде незабавно и широко оценено.
 
 
Невероятната гледка в района на Вербие, Швейцария.
 
 
Соня: Работила съм в Германия 4 месеца, там ежедневно карах колело. Прекалено изрядно и подредено ми беше, едно камъче няма по пътеката – скучна работа.
 
 
Geograf.bg: Митко, ти си участвал в обиколката на Витоша. Кой участък беше най-труден за теб? Какъв опит ти донесе участието там - знаем, че е доста екстремно натоварване на тялото и ума?
 
 
Митко: Не мога да определя даден участък като най-труден, във всеки един има разлино предизвикателство: при изкачването - да го направиш по-бързо и без да слизаш от колелото, при спускането - техничност. Най-неприятен ми беше участъкът след контролния пункт при Ярлово. Там има една поляна, която се минава точно в най-големия пек (освен ако не си от най-бързите) и след като я преминеш и влезеш в гората, вместо едно хубаво спускане на сянка, започва баир. Като съвет към бъдещите участници: носете само абсолютния минимум багаж. До преди това бях карал само с приятели, не сред “конкуренти” така да се каже. Случват се струпвания на колоездачи, има и скороходци по трасето, на които им е многократно по-трудно. Участници закъсват, пукат гуми … Обиколката е състезание, но опитът ми е, че трябва да сме преди всичко толерантни и да си помагаме, а след това да се състезаваме помежду си. 
“Витоша 100” е страхотна инициатива! Имам чувството, че популярността й е една от основните причини за появата на все повече байкъри в планината. 
 
 
Geograf.bg: Соня, какви са очакванията ти за Витоша 100? Емоции, чувства... :)?
 
Соня: БУМ. Много се вълнувам. Малко ме е шубе. Иначе съм подготвена – запознах се с устройството на велосипеда, ФП-то е на ниво. Очаквам много кал, много надъхани участници, емоции, умора, яките баири, шеметни спускания, схванати бедра…… и така, сигурна съм, че ще е много ЯКО и незабравимо преживяване. Медали не очаквам :)
 
 
 

Публикувано от geolub

1 Коментара - Колоезденето - все по-голяма страст на българите

Браво (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Браво Мите и Надя! Евала за това, което правите :)

Сподели

Снимка на деня

Най-симетричната сграда! Великият Тадж Махал