Когато самолетите не летяха

Когато самолетите не летяха

Ако, четейки името на причината всичко това да се случи, езикът ви се заплете на панделка, можете да чуете името на вулкана, като щракнете тук И така....
 
Историята ми започва в 05,00 часа на 16 Април 2010 г. Събудих се, дооправих си багажа и потеглих към летището. Отивах на конгрес на ЕГЕА (Европейската асоциация на студентите по география и младите географи) в Краков, Полша. Бях на 24 години и това щеше да бъде първото ми излизане от България сама.
 
Пристигнах на летището тъкмо навреме, чекирах си раницата и минах успешно проверката на ръчния багаж. Докато чаках бординга се чудех дали няма да ми е странно да пътувам сама. До момента (тези редове ги писах на жп гарата в Краков на връщане към България) нямам такова усещане. Имах само два момента, изпълнени с негативни емоции, и двата на едно и също място (според мен прокълнато!) – жп гарата в Краков.
 
И така, летях с Чешките авиолинии. Слава на този хубав, добродушен, организиран и приветлив народ! Останах с прекрасни впечатления от тях. Полетът ми беше София – Прага, след което ме очакваше прекачване и полет Прага - Краков. Излизахме от софийските облаци много дълго време и най-накрая се появи слънцето. Видях няколко дъги – отгоре гледани са мнооого красиви.
 
При кацането видях отдалеч историческия център на Прага, мостовете и реката и отново ми стана мъчно, че няма да мога да ги видя. Престоят ми в столицата на Чехия беше 3-4 часа и неколкократно питах колегата ми тур агент Мустафа дали да не се пробвам да отида до центъра, но той все ми обясняваше, че е рисковано. Кацнах и се запътих към изхода, от който трябваше да излетя за Краков. На таблата повечето полети бяха със статус Cancelled. Още предишния ден чух за вулкана, но знаех, че тая пуста пепел няма да ме застигне...
 
Имах време и се настаних удобно, пуснах си компютъра, чатих с разни хора....Изведнъж забелязах, че полетите един по един се отменят. Ходих до Информация два пъти и все казваха – всички полски летища са затворени, но Краков е на юг и за него още не знаем, елате след малко пак.... След последното ми ходене до там опашката рязко стана огромна. Въртях се малко и пак се наредих. Този път мина около час преди да стигна до служителите. Не знаех за какво се редим и какво се случва, но ми беше много забавно. До мен на опашката чакаше едно момиче, изглеждаше притеснена. Пред мен имаше една крещяща кака, която не спря да вика по телефона и да реве. Беше сръбкиня. По едно време една служителка мина по опашката и каза на всички чехи да не се редят, ами направо да си ходят. По уредбата казаха, че летище Прага се затваря в 12,00. Беше към 11,30 (а аз кацнах в 8 и трябваше да излетя в 12,10). Дойде ми редът и любезната служителка ми каза „Заповядайте ваучер за хотел за тази нощ, включва вечеря и закуска. Хотелът ви се казва Дуо и на изход Е9 ви чака автобус, който ще ви закара точно там. Утре в 8,00 се обадете на този телефон, за наша сметка, от хотела, и ще ви информираме какво да правите.” Дори не се наложи да изпълнявам заръката на Мустафа, който беше казал да се карам и да съм максимално нахална, за да ме настанят в хотел. Докато чаках на тази опашка се опитах да се свържа с няколко човека от София, за които знаех, че са пред компютър и могат да проверят в Интернет и да ми кажат какво се случва и само Искра успях да намеря. Благодарение на нея знаех през цялото време какво се случва.
Отидох да си взема раницата – милата беше мръсна и ме чакаше нещастна на земята, въргаляща се с разни куфари...
 
Отидох на изхода и след кратко чакане дойде служителка на чехите, която заведе мен и останалите чакащи до автобуса, който щеше да ни закара до хотела. Имаше една голяма група българи, с които летях до Прага. Те също щяха да са в този хотел. Опитах се да установя контакт с тях, но се държаха много дръпнато, а им казах, че съм сама и т.н.... Говорих си с едни руснаци и с естонката, която беше до мен на опашката преди малко. Всеки се чудеше какво се случва – колко нощувки имаме, утре дали ще е отворено летището, и най-вече ако не е – какво правим?
 
Навсякъде имаше журналисти, камери, суетня....
 
Автобусът мина през центъра на Прага и набелязах няколко места за моята разходка, която щях да направя, след като се настаня. Хотелът се оказа доста голям и с метростанция точно отпред. Аз я фокусирах веднага и пъкленият план беше вече факт. Настаних се в самостоятелна двойна стая, освежих се за 30 мин и беж, Жужо, към метрото!
 
Услужлива гражданка ме упъти точно какъв билет трябва да си купя за метрото. Разполагах с А4 черно-бяло принтирана схема на метрото, която свих от хотела. Видях името на метростанцията и по нея разбрах къде изобщо се намирам в града. Избрах да сляза на метростанция Музей. Слязох и веднага си намерих безплатна карта на града. Направих си супер яка разходка из слънчева Прага :)))) Времето беше перфектно, хората бяха усмихнати, весели, всичко беше супер. Около реката беше приказно...
 
 
На централния площад си купих сладолед и го изядох с най-голямото задоволство на света. Към 7 реших да се прибирам. Купих си кен с чешко пиво за след вечеря. Вечерях, ползвах малко Интернет във фоайето, чатих с разни хора, говорих си с естонката (тя, след като се логна в скайп, заплака) и се прибрах в стаята си. Общо взето май само на мен ми беше смешно. Знаех, че следващия ден няма да е толкова забавен, защото сега бях в хотел, но утре трябваше да го освободя, а по BBC казваха многократно, че най-рано във вторник може да пуснат полетите (сега беше събота). Пийнах пивото в леглото пред телевизора и откъртих.
 
Станах в 06,00 и в 6,30 бях на закуска (само аз и някакви японци:). Питах на рецепцията в колко има влак от Прага до Краков и казаха 10,10. Пробвах да звъня на номера, който ми дадоха от авиокомпанията, но не се получи и реших да се оправям сама. Беше съобщено многократно по новините, че полети няма да има. Хванах метрото и се запътих към централната жп гара. Някак случайно стигнах до гишетата с билетите и се наредих. Уплаших се, че няма да мога да си купя билет с евро, че ще искат крони, или че няма да има билети.... Всъщност лелята беше много добра, взе ми еврата, упъти ме, даже се усмихваше! Много готини тия чехи! Чаках на една пейка да дойде време за влака ми. Минаваха пред мен всякакви хора – най-често с колела, с раници, щайги със зарзават и какво ли още не (беше събота сутринта). Много свежи хора.
 
 
Качих се на влака и се настаних. По едно време идва кондуктора и ми казва – аааа вие сте за Краков, значи се преместете в първите вагони, този вагон ще бъде разкачен и ще ходи към Братислава. Хубава работа, само в Братислава не бях ходила тия дни...
Преместих се и седнах в едно купе с трима испанци. Единият слезе по пътя, а останалите се оказа, че също пътуват за Краков. Юху! Имах си компания. Говорихме си доста с тях и времето мина бързо.
 
Влязохме в Полша.... Бляк! Зелените ливади се смениха с гледки тип соц индустриална зона, огромни изкопи, табани, терикони и всякаква друга антропогенна геоморфология.  На гара Катовице трябваше да се прекачим на друг влак (нашият отиваше към Варшава). На моя билет пишеше един час, на испанците друг час... Слизаме и отиваме да видим таблото – трети час пише... Питаме лелката, която продава билети, на кой коловоз да чакаме, тя казва (на полски!) ами днес тоя влак го няма....
 
Не харесвам полските железници.
 
Отидохме на четвърти коловоз и започнахме да питаме хората наоколо в колко е влака и там ли спира. Едно девойче говореше английски и каза да, ще ви покажа кой е влака. Хубаво. Идва един влак – тя казва качвайте се...ние се качваме...после крещи – неее, слизайте, не е този....идва втори влак....тя казва – не е това....идва трети....каза – хайде това е ....
 
Тук трябва да отбележа, че никъде не пише кой влак какъв е, за къде, от къде и т.н. Няма табели на гарите, няма нищо, хората просто се оглеждат и се питат един друг.
Пътувахме няколко часа в доста мръсен вагон, тип "София – Видин", даже по-гаден... Към 19,00 пристигнахме в Краков. На следващия ден в този град трябваше да бъде погребан президента Лех Качински и си личеше, че цари суматоха... Полицаи, забранени изходи, хора в жилетки...
 
 
Разделихме се с испанците и отидох да си обменя пари и да си купя билет за влак до Барановка (на 15 км от центъра на Краков, където беше конгресъг). Купих си, лелята каза на еди кой си коловоз. На таблото пише друг номер коловоз. Освен това на билета пише само 2,5 злоти и нищо друго. Аз не знам влака, който ми трябва до къде върви, за да го търся по това табло. Питах пак и пак, и пак, и всеки ми казва нещо различно. Имаше 2 еднакви мнения и реших да ги послушам. Отивам на коловоза, чакам, идва влак – качвам се...нещо ми се струва гнило и отивам веднага при кондуктора. Той ми казва: "Ааа, не е това влакът! Слез сега на първата гара и се върни на Централната жп гара." Щях да се гръмна. Следващият влак за тази Барановка беше към 23,00...
 
Слизам – нещо като "Дружба". Минавам през един отвратителен подлез (вече е почти тъмно) и едни тийнейджъри ме спират – "Хей, чухме какво стана – следващият влак за към цетъра ти е след 5 минути." Супер.
 
Идва влакът, качвам се. Идва контролата. Аз му обяснявам какъв ми е случаят, той не разбира английски. Хванах едни хора да ми превеждат и ги помолих да го питат как да стигна до Барановка. Нищо не разбрах и накрая толкова бях ядосана, че даже ги помолих тези, ако имат кола, да ме закарат до там, срещу заплащане за горивото. Те казаха, че също са туристи за жалост.
 
Айде пак на тази гара. Звъннах на организаторите на конгреса и ги помолих да дойдат до гарата, защото няма как да стигна до тях, да ме вземат с кола. Пак казах, че ще им заплатя горивото. Да, обаче заради погребението на президента центъра бе затворен и ми казаха: "Иди до еди коя си автогара." Помислих си: "Вие луди ли сте?!? Аз не знам къде съм изобщо, как в това тъмно ще търся някаква автогара???"
 
Още повече се ядосах и реших парите, заделени за сувенири, да ги жертвам за едно такси. Ситуацията започна да става критична...
 
Питах шофьорите пред гарата дали знаят къде е това място, което търсех, и добре, че си бях принтирала карта на хотела и района...Човека го въведе в GPS-а и потеглихме. Стана абсолютно тъмно вече. Пътувахме доста и излязохме от Краков. Кара ме той, а аз си мисля как пътувам с някакъв таксиметров шофьор, навън е тъмно, намирам се нейде из Полша, в някакво поле с къщи тук-там... По едно време спира и казва: "Ами пристигнахме според GPS-а!"
 
Ужас! Ни помен от хотел, само някакви вили наоколо. Казвам му:  "Питай някого!" Той пита едни случайно минаващи за моя хотел дали са чували, те казаха: "Не." Ужас! Виждам един занасящ се по улицата младеж и него питаме – той каза: "Ааааааа, да, това е ей там. И му казах: "Качвай се и ни бъди навигатор!" Той се качи и взе да казва накъде да караме. Миришеше супер много на алкохол. След 10 мин колата спря точно пред „хотела” (по-скоро хижа). Никога нямаше да го намерим с таксиджията... Разплатихме се и влязох като извънземно вътре. Дадоха ми да пийна и хапна, настаниха ме и започна веселието!
 
 
Връщането ми трябваше да бъде с полет Краков - Прага - София във вторник. През цялото време поддържах връзка с кораба–майка и беше решено да чакам до вторник за полета, защото уж щеше всичко да е отворено тогава (имаше вариант да си тръгна още в понеделник с автобус). Последната вечер имаше състезание по надпиване с бира и беше много лудо. Легнах си в 3,30 и станах в 5,30. Клаудия (румънката, с която трябваше да отидем до Краков заедно, след което тя да си пътува за Букурещ, а аз до София) я нямаше. Трябваше в 6,00 да потеглим към гарата (прословутата Барановка), защото влакът беше в 6,44. Чаках я до 6,20 и накрая я намерих с дрехите, якето и раницата на гърба – заспала върхо леглото си. Събудих я и тя тръгна моментално като робот. Бяхме вече закъснели и нямахме шанс с влака. В 6,44 аз му махах усмихнато, а той мина, на около 200 м от нас пуф-паф-пуф-паф...
 
Намирахме се сред вилна зона, няма хора, няма автобус, следващият влак кой го знаеше кога е....
 
Взехме решение – ще спираме на стоп! След като й го предложих, Клаудия каза, смеейки се: "You’re so funny". Първата кола, на която махнахме, не спря. Втората беше пълна. Третата спря. Ха! Пътувайки си мислех „Пътувам на стоп в Полша. Пътувам на стоп в Полша. Пътувам на стоп в Полша. Пътувам на стоп в Полша. Пътувам на стоп в Полша. Пътувам на стоп в Полша. Пътувам на стоп в Полша.”. Екзотика!
 
Жената ни остави точно на автогарата, която се оказа до жп гарата. Тъй като и Клаудия не знаеше как ще се прибира, започнахме да проучваме влаковете и рейсовете (аз все още не знаех дали ще имам полет или не). Влакът се оказа много много скъп и се насочихме към автобусите. Единствената международна компания там беше Eurolines. Точно чаках пред офиса им и се чух с родителското тяло, което говорило с чешките линиии в София и казали да отивам на летището задължително. Разделих се с Клаудия и отидох да си купя билет за влакчето до летището. То беше директно до там. Купувам билета и отивам да чакам. Става 8,28 – влак няма. Питам 10 човека, никой не знае. Едно момиче казва: "Ами май онова там ти е влакът" – през 3 коловоза и аз тичам през подлеза – оказва се, че НЕ ми е това влакът – тичам обратно – 8,29 – влак още няма. Едно момче каза:  "Ами те съобщиха, че понеже летището е затворено, влак няма да има. ЗАЩО МИ ПРОДАДОХА БИЛЕТ ТОГАВА??? Отивам при лелките и бясна, ама избесняла, крещя на английски: "Тъпи поляци, защо продавате билети,като влак няма да има, толкова ли сте зле?!?"
Лелката крещеше на полски.
 
Отивам пак при мойте приятели – такситата. Бях много бойна, ама много. Тъпи железници.
 
Избрах си такси и му казвам на шофьора – до летището за 10 евро. Той: "Ха-ха-ха, как пък не., За 20?" Казвам: "15 и точка". Той казва: "16". И аз: "Ооо, я си гледай работата, 15 ще ти дам". И се качих. Разказах му колко проблеми съм имала с неорганизираните им железници и той потвърди, че не са много изрядни. Закара ме до терминала и ми показа къде спират автобусите, ако ми се наложи да се връщам в Краков (при отменен полет). Веднага погледнах таблото – полета е ON TIME!!! Йе йе йе йе! Отидох при офиса на чешките линии да питам за всеки случай, но беше затворен. Настаних се като пич, влязох в скайп и си чатих с Ани. Както си чатя, гледам нещо таблото се промени. Полета придоби статус CANCELLED. AAAAAAAAAAA!
 
 
Обадих се по телефона и служителката на авиокомпанията каза, че при нея полета още не е отменен, но да изчакам техния служител, който щял да дойде в 12,00. Дойде той и ми каза нещо, което не знаех – полетът ми е отменен. Добро утро. Парите щели да ми върнат в София. Имах точно 150 евро да се прибера, което не ми беше ясно как щеше да стане. Отивам на автобусната спирка и се качвам на автобуса. Бях тоооолкова сдухана. Толкова гадно ми беше! Надявах се, че след няколко часа ще съм си вкъщи....
 
Пътувах намусена и в един момент реших да питам къде в крайна сметка трябва да сляза от автобуса за да отида на гарата... Пак на същата гара....
Влязох в офиса на Eurolines и им казах задъхано: "Полетът ми е отменен и трябва да стигна до София някак... „Милата” полякиня отсече: "Ние нямаме автобус до София!" Тва е ясно, трябва да отида до Братислава, Будапеща, Виена или нещо такова и от там да хвана за София. Не можете ли да проверите как най-добре да направя връзка? НЕ! Пфу. Каза, че има едно място за вечерния автобус до Виена и аз го купих.  Имах още цял един ден в Краков. Ужас.
 
Разхождах се, ходих в парка, ядох пица, мотах се....киснах на гарата и като наближи 21,30 взех да се чудя защо моя автобус не е обявен. Вече имах ужас, че не си спазват разписанията. Питах 100 пъти служителката на информация дали автобусът съществува, дали от там тръгва и т.н. Всичко било така...
 
Чух едно момче да казва ключовата дума Виена и веднага наострих уши. Оказа се, че и той се чуди защо не е обявен на таблото нашият автобус. Поне вече бяхме двама. После и други се чудиха, събрахме се цяла тълпа чудещи се. Автобусът дойде и както се качих, така заспах.
 
По едно време ме бутат – ще сменяме автобуса. Прекачихме се в някакъв неизвестен за мен полски град и пак заспах. В този автобус климатикът така ме простуди, че 1 седмица по-късно не можех да говоря. Ужасно студено беше вътре.
 
Пристигнах във Виена в 4,30 сутринта. Слизам от автобуса – под някаква детелина съм, само паркирали автобуси и това е. Ни помен от гара. Тръгвам да търся автогарата. Питам разни хора къде е централната автогара на Виена, те ми казват – ами това е. Аз отказвам да повярвам, че това мизерно нещо под детелината е автогарата им. Говорих с майка ми (която не спря да тича до автогарата в София и да ми търси инфо как да се прибера) и тя ми каза името на тази гара – видях табелата на улицата, че беше същото. Както вися и чакам да се развидели идва при мен едно момиче и на английски ме пита дали знам в колко е автобусът за София (а аз в този момент дори не знам къде и в колко има автобус за София). Питам българка ли си и тя потвърждава. О, дааааа!. Тя се прибираше от Лондон и пътуваше от понеделник, а вече беше сряда. Същата драма като моята. В 6,30 гарата (по-скоро бараката) отвори и разбрах, че автобус има в 21,00. Купих си билет и не камък, а скала ми падна от сърцето. С това момиче прекарахме прекрасен ден из Виена, разхождахме се из центъра, а следобеда го прекарахме в Белведере....
 
 
Привечер се запътихме към гарата, метнахме се на автобуса и на следващия ден, четвъртък, към 12 часа на обяд, се прибрах У ДОМА. Сумата, която ми бе останала, след покупката на автобусните билети и храната по пътя, беше точно 1 евро.
 

Евгения Сарафова

Публикувано от Анонимен (непроверено)

Сподели

Снимка на деня

Изглед към португалския крайбрежен град Кашкайш