Представете си какво са изпитали древните хора, ако докато се занимават с ежедневните си работи, по сред бял ден Слънцето угасва и настава нощ! Каква ли драма е било за хора, видяли какво ли не в живота, да изпитат подобно страшно и необяснимо нещо? Много войни са били прекратени на мига, смятайки се, че затъмнението е предзнаменование от боговете. Китайците са треперили, че дракони изяждат Слънцето, африкански племена са давали човешка жертва, за да им бъде върнато светилото, а нейде по света обратното - точно затъмнението е спасявало осъдени на смърт хора.
Малко по-късно през епохите, когато човешката мисъл е почнала да се развива, много астрономи и мъдреци са били убити, затова че не са успели да предскажат затъмнението... За битки, като тази между лидийци и мидийци през 585 г. пр.н.е. и затъмнението, което прекратява войната им и което е било предсказано от Талес Милетски или пък за затъмнението, при което Михаил Шишман загива в битката със сръбския жупан Стефан, не къде да е, а при Кюстендил и куп други исторически затъмнения, в интернет може да прочетете много.
Какво представлява
Слънчево затъмнение се наблюдава, когато Луната е между Слънцето и Земята и трите небесни тела се намират на една линия.
Източник: Уикипедия
Тъй като Луната се движи по елипсовидна орбита около Земята, може да наблюдаваме четири вида слънчеви затъмнения:
Пълно слънчево затъмнение
Наблюдава се, когато Луната преминава в по-близката до Земята част от орбитата си. При този вид затъмнения Слънцето е изцяло скрито от диска на Луната, като видима остава само слънчевата корона. Пълното слънчево затъмнение се наблюдава в много тясна ивица от земната повърхност.
Източник: Уикипедия
Пръстеновидно слънчево затъмнение
Наблюдава се, когато Луната преминава в по-отдалечената от Земята част от орбитата си. При този вид затъмненият лунен диск е по-малък от слънчевия и Слънцето се вижда като пръстен около Луната.
Източник: Уикипедия
Хибридно слънчево затъмнение
Слънчево затъмнение, което се наблюдава като пълно в някои точки на Земята и като пръстеновидно в други.
Частично слънчево затъмнение
Наблюдава се, когато Слънцето, Луната и Земята не се намират на една права. При този вид затъмнения, Луната закрива само част от слънчевия диск. Този вид затъмнения е най-често наблюдаваният.
Източник: Уикипедия
В наши дни, в епохата на средствата за масова информация и познанието, което натрупа човечеството и което наричаме наука, подобни човешки драми, като описаните по-горе няма как да се случат. В света на животните обаче явлението носи в някои случаи и голяма доза драматизъм. Доказано е, че дори кокошките усещат затъмнението и се подготвят да спят преди настъпването на тъмнината. Правени са експерименти с животни в затворени пространства с прозорци, които показват, че и те имат сетивата да усетят неочакваното и нетипично изчезване на слънцето. Доказано е, че затъмненията оказват влияние не само на животинската, но и на човешката психика. Много хора стават по-нервни, по-колебливи в решенията си, усилва се странното усещане за риск от нещо.
Съпътстващи явления
При затъмнения, които стават преди залез или след изгрев, небесната драма е още по-голяма, защото видимите диаметри на Слънцето и Луната са огромни, а в минали епохи при затъмнение малко преди залез, след което Слънцето вече е под хоризонта, хората са треперили по цяла нощ дали на сутринта пак ще изгрее...
Пълното затъмнение е и единственият ни шанс да видим Слънчевата корона, която се разпростира различно около закритото Слънце (фотосфера) в зависимост от 11,2 годишния ѝ цикъл на активност.
Друга много красива гледка са Диамантеният пръстен и Огърлицата на Бейли. Това става точно преди настъпването на тоталитета и веднага след като той приключи. Последните (първите) слънчеви лъчи успяват да проникнат през лунните планини и форми на релефа по края на лунния диск, образувайки тънка "огърлица", която когато стане твърде ярка се превръща в "диамантен пръстен".
Огърлицата на Бейли. Снимка: Уикипедия
Друго интересно нещо е, че по време на пълно затъмнение по края на тъмния диск може да видим и слънчеви изригвания под формата на тънки нишки, които изскачат от закрития слънчев лимб и иначе не бихме видели, защото Слънцето е твърде ярко. Доказано е, че по време на тоталитета с телескопи може да се наблюдава звезда, много близо до затъмненото Слънце, която физически и реално в пространството се намира зад него! Това доказва ефекта на Айнщайн - светлината, при преминаване покрай огромни масивни тела, също е подвластна на гравитацията им!
Вълнуващо е да се отбележи и това, че в моментите преди Слънцето да бъде напълно закрито (над 95%-97%) то свети като линеен източник на светлина, което на Земята кара едни и същи предмети да хвърлят широки сенки в едно направление и много тънички сенки в перпендикулярно.
Снимка: Петър Матеев
Преди да стигнем до черешката на тортата в тези фантастични прояви, ще споменем, че от чисто гравитационни съображения, когато Луната е точно пред Слънцето, се създават някои приливни и отливни аномалии на Земята, защото става гравитационен "резонанс" между гравитациите на Луната и Слънцето спрямо Земята.
Друго изключително рядко събитие ще се случи, когато някоя от двете вътрешни планети премине пред Слънцето, точно по време на затъмнение.Това ще се случи при транзита на Меркурий на 5-ти Юли 6757 г., а с Венера - на 5-ти Април 15232 г. Все пак, гледайте поне транзита на Меркурий на 9 май 2016 г.
Друга любопитна гледка се разкрива, ако по време на затъмнение се намираме на някоя висока сграда или на някое планинско възвишение. От тази висока точка на наблюдение може да видим как лунната сянка, движейки се със скорост 1023 m в секунда (видимата скорост е 700 m/сек, защото и Земята се върти в същата посока, в която "бяга" и сянката по повърхността ѝ), завладява все още огрятите от Слънцето земи. Тоест виждаме в реално време как тъмнината завладява земята! С ултразвуков самолет пък бихме могли да летим през цялото време със и във лунната сянка!
"Отпечатъкът" на затъмнението върху повърхността на планетата. Снимка: Уикипедия
И така остана да кажем, че по време на пълно слънчево затъмнение, минута-две преди да настъпи тоталитета и точно след като първите слънчеви лъчи огреят отново, се наблюдава явлението "бягащи сенки".
Състои се в това, че когато погледнем земята или предмет с по-голяма площ, ние ги виждаме така сякаш виждаме дъното на басейн, над което водата леко се полюшква от вятъра. Този феномен се наблюдава много кратко, но се знае, че продължителността на бягащите сенки по края на ивицата на пълното затъмнение е от 2 до 5 пъти по-дълга, от колкото на централната линия, където затъмнението е най-дълго. Бягащите сенки не се виждат всеки път и много трудно се заснемат. Всичко това заради атмосферните условия. По-лесно се регистрират и "заснемат" с оптически уреди и експерименти.
Важно е да споменем и факта, че по време на затъмнение сенките на всички обекти (особено личи по тези на листата на дърветата), оставени върху земята, придобиват сърповидна форма.
Както вече споменахме, на 20 март 2015 г. ще можем да наблюдаваме явлението от територията на България. Най-доброто място за наблюдение в света ще бъде в океана на около 260 km северно от Фарьорските острови.
В небето над София частичното затъмнение ще започне в 10 ч. 42 мин. и ще продължи 2 ч. 16 мин. По време на максималната фаза - в 11 ч. 49 мин 5 сек, почти 53% от слънчевия диск ще бъде покрит от Луната.
Автори: Петър Матеев и Евгения Сарафова