Кое е най-ощетеното село в административен план у нас?

Темата в този материал засяга географията и историята на едно китно селце в Югозападна България. На пръв поглед това е село, което не представлява нищо впечатляващо, но с по-дълбок преглед на няколко детайла, то наистина се оказва специално. То е истински рекордьор… поне що се касае до неговото географско положение спрямо административните граници. Това е село Бараково – населено място, което действително можем да определим като ощетено. Защо? Предстои да разберем. 

Местоположението на Бараково

Село Бараково се намира в южния край на Кочериновската котловина. Селцето е сгушено в нейната периферия и е разположено сред най-ниските разклонения на Рила планина. Близостта до планината определя Бараково като едно от селата с най-красиви панорами в този край на България. Това е чарът на цялата котловина – над нея са надвиснали остри върхове, извисяващи се на повече от цели 2000 m вертикал. 

Поглед към Рила и сгушените под нея котловини

Котловината е образувана по долното течение на Рилска река, която е един от основните географски обекти, засегнати в тази тема. Това се дължи на факта, че именно талвежната ѝ линия някога е представлявала важна граница в живота на жителите на Бараково, а и тези на цяла Пиринска Македония. 

Карта на село Бараково и долното течение на Рилска река

Добре известен факт са ни последиците от Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. Според него цялата територия на историко-географската област Македония остава извън пределите на новоосвободената българска държава. Към сформираното Княжество България са включени едва няколко области южно от Стара планина, сред които Шоплука, части от Осоговско и по-голямата част от Рила. 

Територията на България след юли 1878 г.

Именно през най-високата балканска планина е преминавала границата между България и Османската империя. От връх Канарата на изток, където се събират основните била в планината, границата е минавала през върховете Аладжа слап, Гоялм мечи връх, Царев връх и Мусов връх, след което се е спускала към коритото на Рилска река на запад. Именно в най-долното си течение реката е представлявала границата между двете държави, а след вливането на Рилска река в Струма, държавната граница е продължавала по склоновете на Влахина планина. И именно тук между двете планини границата е била от най-голямо значение, защото лекият терен е благоприятствал пресичането ѝ. Единственото населено място в този участък на границата е село Бараково. То обаче остава южно от реката – в пределите на Османската империя и едва на няколко метра от мечтата за свободна и обединена България. 

Както се вижда, село Бараково остава в пределите на Османската империя
Приблизителната граница между двете държави в периода 1878-1912 г.

Много са хипотезите къде точно минават границите на историко-географската област Македония, особено в района на планините Влахина, Осогово и Рила. Според някои границата на областта се намира на север и достига до съвременните градове Бобошево, Дупница и Кюстендил. Според други дори днешният Благоевград не се причислява към Македония, тъй като за граница трябва да се приема Кресненският пролом. Най-разпространената версия обаче е, че северната граница на Македония съвпада именно с тази административна граница между България и Османската империя от 1878 г. 

Стара карта на Македония, където границата на областта съвпада с административните промени от 1878 г.

Село Бараково е разположено по левия бряг на Рилска река и след прокарването на границата от Берлинския договор то е причислено към областта Македония. Съответно то остава в Османската империя в продължение на още над 30 години. Реката в този си участък не е много широка – действително от последните къщи на селото до освободените български земи е имало не повече от 20 метра. Поради горепосочения факт, а именно че тук границата е най-уязвима по цялото си протежение между Кюстендилско и Източнородопските проходи, районът на село Бараково е бил сериозно охраняван през годините. През втората половина на XIX в. край Бараково е изграден мост над Рилска река, който след 1878 г. се е охранявал от така наречената „турска митница“. Сградите ѝ са запазени и до днешни дни.

Български и турски войник на стария бараковски мост, източник: Професор Веселин Вучков

Тук се е разполагал военен резерв, който е бил попълван с гарнизон от близко разположения град Горна Джумая в моментите на напрежение между двете страни. А такива безспорно има в началото на миналия век, когато избухват няколко български въстания южно от границата. През 1902 г. се състои Горноджумайското въстание, а едва година по-късно е и Илинденското такова. И двете предизвикват големи бежански вълни от българи, търсещи пътя към Родината. Събитията след въстанието на върховистите от 1902 г. е описано добре в книгата „Въртопи“ на Славе Македонски. Той пресъздава добре картината от село Бараково, където голяма група бежанци щурмува турския граничен гарнизон и впоследствие успява да пресече Рилска река. 

Бараковски мост, източник: Професор Веселин Вучков
Мостът, източник: Професор Веселин Вучков

Трябва да се спомене, че в началото на миналия век Бараково е било с изцяло християнско население. Достоверен източник за това е известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), според която към 1900 г. населението на селото брои 460 души и всичките българи-християни. Това е от полза за македонските българи в този период, защото жителите на Бараково участват дейно в каузата за освобождението на тези земи и редовно подпомагат действието на ВМОРО. С началото на Балканската война през есента на 1912 г. районът бива освободен от българската армия и за пръв път в своята история Бараковския мост над река Рилска става „вътрешен“ за българите. 

Тук се е помещавала старата турска митница
Съвременният вид на моста над река Рилска

През миналия век селото отново претърпява административно ощетяване, но за радост на местните този път проблемът е далеч по-малък. Жителите на селото не са отнесени към територията на друга държава, както е било в рамките на споменатите вече 34 години, а за сметка на това са причислени към грешната административна област. 

Село Бараково в днешни дни е част от Община Кочериново, Кюстендилско

През миналия век в България се правят няколко промени в административното териториално деление на страната. На някои от тях се обособява самостоятелен Благоевградски район (или Горноджумайски спрямо годините), който обхваща територията на Пиринска Македония или общо взето тези територии от съвременна Югозападна България, които остават в пределите на Османската империя след 1878 г. Разликите между границите от Берлинския договор и съвременната Благоевградска област са минимални и те засягат именно село Бараково. Защо този малък участък представлява такава разменна монета? Едва ли някой може да даде рационално обяснение. 

Това е споменатият участък, който попада между двете граници

Освен указите от 1935 г., 1949 г., и 1959 г., през последните мащабни промени в административното деление през 1998 г. на картата на България също се появява самостоятелна Благоевградска област. Любопитно е, че и през четирите различни обособявания на тази област село Бараково не е включено към нея. А селото разполага с много основателни причини за присъединяването си към Благоевградско.

На първо място е именно факта, че поради историческите последствия, които бяха посочени, селото принадлежи към територията на историко-географската Македония, макар и да е разположено непосредствено по нейната северна граница. След като Благоевградкска област онаследява територията на Пиринска Македония, защо единствено това село бива извадено от бившите гранции на историческата област?

Разстоянието между изхода на Бараково и входа на Благоевград

Веднага след това се нарежда и факта, че с изключването на Бараково от Благоевградска област селото автоматично приема рекорда за най-ощетено село в административен план у нас. То отстои само на 5,4 km по републиканската пътна мрежа от областния център Благоевград. Селото обаче принадлежи към територията на Кюстендилска област, независимо от факта, че разстоянието между Бараково и Кюстендил е 54 km. Отношението между двете разстояния е абсолютно точно 10 пъти и това е повече от стряскащо. В страната има и други населени места, които се намират по-близко до друг областен център спрямо този на тяхната област, но никъде другаде това отношение не се надхвърля повече от два или три пъти. Тук говорим за цели 10 пъти или над 50 km разлика в абсолютните стойности. 

Разстоянието между изхода на Бараково и входа на Кюстендил

Ако трябва да търсим отговор на въпроса Защо при формирането на Благоевградска област Бараково отпада от рамките на тази територия? може би трябва да посочим близостта на селото до град Кочериново и тяхната дълбока икономическа и социална интеграция. Селото дори е причислено като квартал на града в периода 1974 -1991 г. Кочериново пък е част от Кюстендилско и разделянето на двете населени места в други области би предизвикало спор. Тук обаче възниква друг въпрос. 

От сателит ясно си личи добрата свързаност между Кочериново на север и Бараково на юг

Логично е Бараково и Кочериново да са в една община при положение, че границата между двете населени места буквално е няколко метра. Но ако разширим кръгозора можем да си зададем въпроса Защо общини като Кочериново и Рила спадат към Кюстендилска област, а не към Благоевградска? И двете се намират на много по-късо разстояние до град Благоевград, отколкото от областния център Кюстендил. Дори свързаността на населените места от двете общини е много по-развита с Благоевград. По подобие на Бараково, именно общините Кочериново и Рила държат рекорда за най-ощетени общини в административно отношение в рамките на цялата страна. 

Община Кочериново

Но и на въпроса за административното географско положение на общините Кочериново и Рила можем да потърсим отговор. Това се дължи на нерационалното обособяване на административните области в миналото. Факт е, че Благоевградска област разполага с изключително ограничен териториален обхват на север, а границата минава на едва няколко километра от областния център. Тя е третата най-голяма област по площ, а с присъединяването на общините Кочериново и Рила тя би получила още над 500 км², което ще направи областта още по-голяма от средното. Ако пък от Област Кюстендил отпаднат тези две общини, нейната територия би станала още по-малка. Кюстендилска област би се наредила на четвърто място отзад напред по големина след София-град, Габрово и Перник. 

Област Благоевград разполага с най-слабо централизирания областен център в страната

Факт е, че Кюстендил не оказва голямо влияние върху населените места от Кочериновската котловина, където се намират общините Кочериново и Рила. Тоест тук не е налице това икономическо влияние, което градът е необходимо да оказва върху селищата в рамките на областта си. Това поражда други въпроси. Защо например някога Дупница не е била избрана за областен център? И без друго Дупница е един от най-големите общински центрове в страната – населението на града е около 35 000 души. Това на Кюстендил е само с 9 000 души повече, но тази разлика се дължи и на факта, че Кюстендил е областен център в продължение на вече няколко десетилетия. Дупница се намира в центъра на областта, на важен кръстопът между автомагистрала „Струма“, железопътната линия „София – Кулата“ и трасето на бъдещия скоростен път „Рила“ (част от проекта за развитието на паневропейски коридор №8). Всичко това определя Дупница като град с голям потенциал, който най-малкото се намира много по-близо до повечето населените места в областта и особено до тези в общините Кочериново и Рила. Какво ли би било в днешни дни ако Дупница бе избрана за областен център вместо Кюстендил в средата на миналия век? Можем само да гадаем. 

Транспортната инфраструктура в тази част на страната

От друга страна Кюстендил е утвърден регионален център, който има традиции в това отношение още от Второто българско царство. Град с богата история, развита индустрия и всякакъв вид туризъм. Град, който заслужава да бъде областен център, но със сигурност не и с този си териториален обхват.

Последствията от това нелогично райониране са ясни. Повечето жители на Бараково шофират коли с регистрация „КН“, но ходят с тях на работа, пазар и развлечения в съседния Благоевград. 

Из улиците на Бараково

Въпреки всички тези несгоди в днешни дни Бараково представлява същински провинциален рай. Освен да се наслаждават на уникалната гледка към Рила планина, любителите на селския туризъм могат да се разходят из китния център на селото или да посетят църквите „Успение Богородично“ и „Света Троица“. Последната е разположена на хълма над селото, откъдето се открива обширна панорама. 

Площадът на село Бараково
Още от подредения център
Църквата "Света Троица"

В покрайнините на селото се намира и старата Балабанова фабрика. Тя е построена от известния български търговец Тодор Балабанов първоначално като дъскорезна фабрика. Впоследствие тя се развива от сина му Иван Балабанов, който разширява обхвата на производствените дейности и още преди 1944 г. заводът се превръща в най-голямата книжно-мукавена фабрика на Балканския полуостров. 

Входът на бившата фабрика

Освен близостта до планината и големият воден дебит на Рилска река, предприятието намира благоприятно местоположение в село Бараково и поради добрата пътна инфраструктура. Тодор Балабанов инициира построяването на така наречената Рилска теснолинейка, която свързва Рилския манастир с основната железопътна линия за София. Нейното функциониране спомага пренасянето на дървения материал от планината, както и изнасянето на готовата продукция към големите населени места. Линията впоследствие се използва и с пътнически цели и се създават няколко гари и спирки по долината на Рилска река. Вмешателството на частен акционер в държавните железници е показателно с какво влияние е разполагал амбициозния предприемач Тодор Балабанов. Мащабите на дъскорезницата са били наистина огромни за иначе слабо развития граничен район в началото на миналия век. До 1912 г. фабриката е спадала към землището на Кочериново, тъй като е построена от другата страна на Рилска река – на няколко метра от границата с Османската империя. 

Рилската теснолинейка край последната си спирка
Следи от теснолинейката край Шарков чифлик, днешният квартал "Васил Левски" на град Кочериново 

През годините тук работи и поетът Никола Вапцаров, като дори се твърди, че именно работната обстановка тук го подтиква да напише прочутото си стихотворение „Завод“. Пред фабриката има изграден негов паметник. 

Паметникът на Никола Вапцаров

Промишлената дейност променя живота на хората в района. Тук постоянно са работили близо 1000 души, а в околността са построени множество блокове за работниците, които в днешни дни са известни като „Балабанови блокове“.

Заводът е затворен окончателно в края на миналия век. Железопътната гара „Бараково“ също не функционира, след разрушаването на Рилската теснолинейка. През 2017 г. бе направен музей, посветен на фабриката и теснолинейката, като в днешни дни той не разполага с редовно работно време

Част от вече занемарените промишлени площи
Балабановите блокове

Бараково наистина е специално село, което през годините е било както граничен пункт, така и разменна монета, развит индустриален център, а сега и непринудено тихо селце. Село, което е разполагало с изключително дейно население, без което трудно би се осъществявала връзката между България и османска Македония. Село, което през първата половина на миналия век е личало на картата на балканската икономика. Село, което след години е възможно да смени своята административна принадлежност и това би се реализирало с напълно резонни причини.

Село, за което думите на Дядо Вазов „Как е близко и как е далеко!“ важат с буквалното си значение.

Боян Петров

 

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Бохинското езеро в Словения

ггф