Кирстенбош – едно от чудесата на Африка

В Кейптаун ме отведе световната годишна среща на хората, които доброволстват в Уикипедия и всичките ѝ сродни проекти – Уикимания, която се проведе през юли 2018 г.

Това е изключително красив мегаполис по крайбрежието на Индийския океан и обикалящ от всички страни планината Тейбъл (на английски Table Mountain), разбира се наричана така с пълно основание, защото тази стара суша е равна като маса. А в основата ѝ е разположена една от най-големите ботанически градини на планетата – Кирстенбош. Простира се на площ от 528 ha и представя уникална експозиция на Капското флористично царство.

То е най-малкото по площ от всичките шест царства на Земята и заема само 0,04% от площта на планетата. Това са крайните югозападни части на континента Африка. Ако разгледаме най-голямото по площ царство – Бореалното или Холарктично, заемащо над 42% от земната площ в по-голямата част на Северното полукълбо (в него се намира и територията на България), ще установим, че има около 45 000 растителни вида. В Капското те са близо 9400, което ще рече, че гъстотата на растителните видове в тази малка територия е около 16 пъти повече. Но не това е най-важното. Тук около 68% от растителността е ендемична (тези видове не се срещат никъде другаде по света в естествени условия).

Климатът в Кейптаун, а с това и в Кирстенбош, е типичен субтропичен (средиземноморски) и наподобява този в Калифорния, Чили, южните части на Австралия и разбира се Средиземноморието. През лятото времето е горещо и сухо, а през зимата – хладно и влажно. Разположена в подножието на планината, валежите в Кирстенбош достигат стойности до 1300 mm/год., докато в централните части на Кейптаун, те са наполовина – малко над 500 mm/год.

Растителността в тази част е известна с името финбош. През 1970-те години водещи ботаници и зоолози от цял свят се надпреварват да дават наименование на уникалната флора. Предложени са няколко имена, но в крайна сметка се налага финбош, предложено от ботаника Фред Крюгер, тогава директор на Южноафриканския изследователски институт на горите. Всъщност този термин е на езика Африкаанс, един от 11-те официални езика в Република Южна Африка (РЮА), и означава малко храсти или ниска гора. Най-характерни са трите семейства Restionaceae, Proteaceae и Ericaceae. Кралската протеа (Protea cynaroides) е националното цвете на страната.

Голямото видово разнообразие на малка площ е изложено на опасности, защото при промяна на климата или стопански дейности тези видове лесно могат да бъдат унищожени. Над 1/3 от тях са защитени и включени в Червения списък на южноафриканските растения.

Кейптаун има важно транспортно значение. До прокопаването на Суецкия канал и въвеждането му в експлоатация, пристанището на града е най-голямото и най-натовареното в Африка. От тук преминават всички кораби от Европа за Азия. През 1624 г. от тук преминава нидерландският мисионер Юстус Херниус на път за Батавя (днешната Джакарта – столицата на Индонезия), който за първи път събира и детайлно описва растителността около пристанището. Първият професионален ботаник, който посещава района е германецът Паул Херман. През 1672 г., на път за остров Цейлон (днешната Шри Ланка) прави богат хербарий, който по-късно привлича вниманието на Карл Линей. Разбира се растителното богатство на Капското флорастично царство е изследвано през вековете от множество ботаници от целия свят.

Първата градина в Кейптаун е създадена през 1652 г. от Ян ван Рибек. Но нейните функции са да задоволява с плодове и зеленчуци корабите на Източноиндийската компания, които плават от и до Източните Индии. През XVIII в. се появява идеята за място, където да се оказва специално внимание на местните видове растения.

Неслучайни са думите, написани през 1822 г. от Уилям Бърчел, пътешественик из вътрешността на Южна Африка в периода ноември 1810 – август 1815 г.:

„Нашето пътуване ни отведе до висока точка на хълма, която разкрива Кирстенбош, красиво имение, принадлежащо на правителството… Гледката от това място и цялата природа наоколо е най-живописната от всички, които съм виждал в околностите на Капския полуостров. Красотата тук, която може да се види от окото, едва ли може да се представи дори и от най-умелия молив.“

По време на почти 5-годишното си самостоятелно пътешествие изминава над 7000 km и прави сбирка от повече от 63 000 растителни, животински и геоложки екземпляра.

През 1830-те години градината за плодове и зеленчуци има вид на „позорно място на разрухата“. Това кара обществеността да настоява чрез петиция до колониалното правителство за нова истинска ботаническа градина. И през 1848 г. новата градина заменя старата. Трима са главните действащи лица. Лудвиг Папе е първият колониален ботаник на Кейптаун, който е и първият ръководител на катедрата по ботаника в Южноафриканския колеж, който през 1918 г. става Унивесритета на Кейптайн. Вторият е Карл Зайхер – един от големите събирачи на растения в Южна Африка и професорът по ботаника в Колежа Питър Макоуан – един от най-язвителните ботаници в страната. Но скоро след създаването на градината, проектът се проваля. Мястото е малко, водата не достига, а почвите са бедни.

Едно от най-важните имена е това на Хенри Пиърсън (1870 – 1916) – основателят на Кирстенбош. Студент по ботаника в Кеймбридж, печели стипендия за пътуване до ботаническата градина Перадения на остров Цейлон. През 1903 г. заминава за Южна Африка, където с много енергия, харизма и лидерство, успява да създаде департамент по ботаника, който в началото няма студенти, екип и лаборатории, но впоследствие се превръща в отличен изследователски център. На 1 юли 1913 г. голямата мечта става реалност. Създадена е ботаническата градина Кирстенбош.

Хенри Пиърсън умира едва на 46-годишна възраст. Гробът му се намира на хълм с изглед към любимата му колекция от сагови растения, под атласки кедър, получен като подарък от Кралската ботаническа градина и засаден съвсем малко преди смъртта му.

След смъртта на Пиърсън управлението е поето от английския ботаник Робърт Харолд Кемптън (1886 – 1979). Едно от предизвикателствата за ботаническата градина е през 1970-те години. Тогава се появява идеята за прокарване на магистрала през нея. За щастие Кемптън успява да я защити и тя остава цяла. Първият южноафрикански директор на Кирстенбош е Хедли Браян Райкрофт (1918 – 1990).

Едно от най-запомнящите се посещения в ботаническата градина се състои на 21 август 1996 г., когато в нея идва, навярно, най-обичаният южноафриканец Нелсън Мандела. Той посажда дърво и изрича думите: „Най-щастлив съм, когато съм в дивата природа, защото мога да слушам... Винаги се чувствам силен, когато съм сред природата. Много съм щастлив, че ми оказахте честта да бъда свързан с това забележително място, Кирстенбош."

Кейптаун през последните години е обхванат от една голяма опасност – все по-осезаемото намаляване на прясна вода. Язовирите са пълни на около 1/3 от капацитета си. По време на престоя ми беше въведено ограничение в използването на вода. Един човек имаше право да използва не повече от 50 литра вода на ден. Разбира се, това е само препоръка, но тя беше навсякъде. Едно от първите неща, които се забелязваха на летището бяха плаката именно с този призив, а градските фонтани бяха преустановили дейността си. В повечето случаи, обаче, действителността беше по-различна и се разходваше повече от предвидената дневна дажба. Вероятно не за дълго, защото в Кейптаун са в очакване на т.нар. Ден нула и ще се окаже първият голям град на планетата без питейна вода. Тъжен „поздрав“ от глобалните изменения на климата. За ендемичните видове от Капското царство един от най-големите им врагове са инвазивните видове. Онези, които са внесени от други места, но са лесно приспособими към условията и завземат териториите на местните видове. Някои от тези инвазивни видове оказват влияние и върху водната криза, защото се нуждаят от повече вода, отколкото от сухолюбивия финбош.

Ботаническите градини са многофункционални. В тях се полагат грижи за опазването на значими растителни видове, тяхното изучаване, достъпността за посетители увеличава познанието и чувството им за опазване на растителното богатство. Не на последно място те са изключително добро място за провеждане на уроци на открито в часовете по география и биология например. Ботаническата градина Кирстенбош се гордее с две жени, които имат сериозен принос в популяризирането ѝ. И двете са учителки.

Едната от тях е Хариет Маргарет Луиза Кенсит, по-известна като Луиза Болус (1877 – 1970). През 1903 г. постъпва на работа в прочутия хербариум на Хари Болус, за който стана дума малко по-нагоре, а през 1912 г. се омъжва за неговият син Франк. Нейна е честта да наименува немалко от общо над 1700-те новоописани растения от хербариума. Малко след създаването на ботаническата градина тя започва да води ученици на разходка из нея, запознава ги с растенията, птиците и насекомите и взаимодействието им. Всичко това прави изцяло доброволно, което е забележително. Издава нейната „Първа книга на Южноафриканските растения“, а след това и поредицата на Ботаническото дружество „Пътеводител на Южноафриканските диви растения“.

Другата легендарна жена е Муриел Джонс (1901 – 1977), която в продължение на три десетилетия води курсове на ученици, колежани, студенти и на обучаващи се за медицински сестри срещу минимално заплащане. Построена е и лекционна зала, в която има и живи жаби, гущери и змии.

Текст и снимки: Спасимир Пилев