Кирстенбош – едно от чудесата на Африка

В Кейптаун ме отведе световната годишна среща на хората, които доброволстват в Уикипедия и всичките ѝ сродни проекти – Уикимания, която се проведе през юли 2018 г.

Това е изключително красив мегаполис по крайбрежието на Индийския океан и обикалящ от всички страни планината Тейбъл (на английски Table Mountain), разбира се наричана така с пълно основание, защото тази стара суша е равна като маса. А в основата ѝ е разположена една от най-големите ботанически градини на планетата – Кирстенбош. Простира се на площ от 528 ha и представя уникална експозиция на Капското флористично царство.

Скални дамани във високите части на планината (Procavia capensis)
Изглед от най-високите части на планината
Планината Тейбъл

То е най-малкото по площ от всичките шест царства на Земята и заема само 0,04% от площта на планетата. Това са крайните югозападни части на континента Африка. Ако разгледаме най-голямото по площ царство – Бореалното или Холарктично, заемащо над 42% от земната площ в по-голямата част на Северното полукълбо (в него се намира и територията на България), ще установим, че има около 45 000 растителни вида. В Капското те са близо 9400, което ще рече, че гъстотата на растителните видове в тази малка територия е около 16 пъти повече. Но не това е най-важното. Тук около 68% от растителността е ендемична (тези видове не се срещат никъде другаде по света в естествени условия).

Информационно табло с обозначение на флористичните царства

Климатът в Кейптаун, а с това и в Кирстенбош, е типичен субтропичен (средиземноморски) и наподобява този в Калифорния, Чили, южните части на Австралия и разбира се Средиземноморието. През лятото времето е горещо и сухо, а през зимата – хладно и влажно. Разположена в подножието на планината, валежите в Кирстенбош достигат стойности до 1300 mm/год., докато в централните части на Кейптаун, те са наполовина – малко над 500 mm/год.

Растителността в тази част е известна с името финбош. През 1970-те години водещи ботаници и зоолози от цял свят се надпреварват да дават наименование на уникалната флора. Предложени са няколко имена, но в крайна сметка се налага финбош, предложено от ботаника Фред Крюгер, тогава директор на Южноафриканския изследователски институт на горите. Всъщност този термин е на езика Африкаанс, един от 11-те официални езика в Република Южна Африка (РЮА), и означава малко храсти или ниска гора. Най-характерни са трите семейства Restionaceae, Proteaceae и Ericaceae. Кралската протеа (Protea cynaroides) е националното цвете на страната.

Кралската протеа (Protea cynaroides) в Кирстенбош – националното цвете на РЮА
Вид протеа
Вид протеа
Вид протеа

Голямото видово разнообразие на малка площ е изложено на опасности, защото при промяна на климата или стопански дейности тези видове лесно могат да бъдат унищожени. Над 1/3 от тях са защитени и включени в Червения списък на южноафриканските растения.

Кейптаун има важно транспортно значение. До прокопаването на Суецкия канал и въвеждането му в експлоатация, пристанището на града е най-голямото и най-натовареното в Африка. От тук преминават всички кораби от Европа за Азия. През 1624 г. от тук преминава нидерландският мисионер Юстус Херниус на път за Батавя (днешната Джакарта – столицата на Индонезия), който за първи път събира и детайлно описва растителността около пристанището. Първият професионален ботаник, който посещава района е германецът Паул Херман. През 1672 г., на път за остров Цейлон (днешната Шри Ланка) прави богат хербарий, който по-късно привлича вниманието на Карл Линей. Разбира се растителното богатство на Капското флорастично царство е изследвано през вековете от множество ботаници от целия свят.

Първата градина в Кейптаун е създадена през 1652 г. от Ян ван Рибек. Но нейните функции са да задоволява с плодове и зеленчуци корабите на Източноиндийската компания, които плават от и до Източните Индии. През XVIII в. се появява идеята за място, където да се оказва специално внимание на местните видове растения.

Малък речен поток в ботаническата градина

Изглед към планината Тейбъл от ботаническата градина

Неслучайни са думите, написани през 1822 г. от Уилям Бърчел, пътешественик из вътрешността на Южна Африка в периода ноември 1810 – август 1815 г.:

Нашето пътуване ни отведе до висока точка на хълма, която разкрива Кирстенбош, красиво имение, принадлежащо на правителството… Гледката от това място и цялата природа наоколо е най-живописната от всички, които съм виждал в околностите на Капския полуостров. Красотата тук, която може да се види от окото, едва ли може да се представи дори и от най-умелия молив.

По време на почти 5-годишното си самостоятелно пътешествие изминава над 7000 km и прави сбирка от повече от 63 000 растителни, животински и геоложки екземпляра.

Представител на вида Thamnochortus insignius
Вид протеа (Leucospermum fulgens)

През 1830-те години градината за плодове и зеленчуци има вид на „позорно място на разрухата“. Това кара обществеността да настоява чрез петиция до колониалното правителство за нова истинска ботаническа градина. И през 1848 г. новата градина заменя старата. Трима са главните действащи лица. Лудвиг Папе е първият колониален ботаник на Кейптаун, който е и първият ръководител на катедрата по ботаника в Южноафриканския колеж, който през 1918 г. става Унивесритета на Кейптайн. Вторият е Карл Зайхер – един от големите събирачи на растения в Южна Африка и професорът по ботаника в Колежа Питър Макоуан – един от най-язвителните ботаници в страната. Но скоро след създаването на градината, проектът се проваля. Мястото е малко, водата не достига, а почвите са бедни.

Вид алое
Вид алое

Едно от най-важните имена е това на Хенри Пиърсън (1870 – 1916) – основателят на Кирстенбош. Студент по ботаника в Кеймбридж, печели стипендия за пътуване до ботаническата градина Перадения на остров Цейлон. През 1903 г. заминава за Южна Африка, където с много енергия, харизма и лидерство, успява да създаде департамент по ботаника, който в началото няма студенти, екип и лаборатории, но впоследствие се превръща в отличен изследователски център. На 1 юли 1913 г. голямата мечта става реалност. Създадена е ботаническата градина Кирстенбош.

Хенри Пиърсън умира едва на 46-годишна възраст. Гробът му се намира на хълм с изглед към любимата му колекция от сагови растения, под атласки кедър, получен като подарък от Кралската ботаническа градина и засаден съвсем малко преди смъртта му.

Мястото, където е погребан Хенри Пиърсън
Атласки кедър (Cedrus atlantica)

След смъртта на Пиърсън управлението е поето от английския ботаник Робърт Харолд Кемптън (1886 – 1979). Едно от предизвикателствата за ботаническата градина е през 1970-те години. Тогава се появява идеята за прокарване на магистрала през нея. За щастие Кемптън успява да я защити и тя остава цяла. Първият южноафрикански директор на Кирстенбош е Хедли Браян Райкрофт (1918 – 1990).

Вид алое

Едно от най-запомнящите се посещения в ботаническата градина се състои на 21 август 1996 г., когато в нея идва, навярно, най-обичаният южноафриканец Нелсън Мандела. Той посажда дърво и изрича думите: „Най-щастлив съм, когато съм в дивата природа, защото мога да слушам... Винаги се чувствам силен, когато съм сред природата. Много съм щастлив, че ми оказахте честта да бъда свързан с това забележително място, Кирстенбош."

Информационно табло в Историческия музей в Кейптаун със списък на животинските видове, които са наименовани в чест на Нелсън Мандела.
Паметна плоча, посветена на официалното посещение на Мандела в Кирстенбош, 21 август 1996 г.
Цвят на вида Strelitria reginae, наречено „Златото на Мандела“.

Кейптаун през последните години е обхванат от една голяма опасност – все по-осезаемото намаляване на прясна вода. Язовирите са пълни на около 1/3 от капацитета си. По време на престоя ми беше въведено ограничение в използването на вода. Един човек имаше право да използва не повече от 50 литра вода на ден. Разбира се, това е само препоръка, но тя беше навсякъде. Едно от първите неща, които се забелязваха на летището бяха плаката именно с този призив, а градските фонтани бяха преустановили дейността си. В повечето случаи, обаче, действителността беше по-различна и се разходваше повече от предвидената дневна дажба. Вероятно не за дълго, защото в Кейптаун са в очакване на т.нар. Ден нула и ще се окаже първият голям град на планетата без питейна вода. Тъжен „поздрав“ от глобалните изменения на климата. За ендемичните видове от Капското царство един от най-големите им врагове са инвазивните видове. Онези, които са внесени от други места, но са лесно приспособими към условията и завземат териториите на местните видове. Някои от тези инвазивни видове оказват влияние и върху водната криза, защото се нуждаят от повече вода, отколкото от сухолюбивия финбош.

Табела, приканваща към пестене на вода за справяне с водната криза в Кейптаун.
Представител на вида Cyphostemma curriorii

Ботаническите градини са многофункционални. В тях се полагат грижи за опазването на значими растителни видове, тяхното изучаване, достъпността за посетители увеличава познанието и чувството им за опазване на растителното богатство. Не на последно място те са изключително добро място за провеждане на уроци на открито в часовете по география и биология например. Ботаническата градина Кирстенбош се гордее с две жени, които имат сериозен принос в популяризирането ѝ. И двете са учителки.

Дива гардения (Gardenia thunbergia) – това растение е пирофит - за да може да се размножава са нужни пожари (за да се разпука плода му) или слонове, които ядат плодовете.

Представител на вида Leucadendron argenteum

Едната от тях е Хариет Маргарет Луиза Кенсит, по-известна като Луиза Болус (1877 – 1970). През 1903 г. постъпва на работа в прочутия хербариум на Хари Болус, за който стана дума малко по-нагоре, а през 1912 г. се омъжва за неговият син Франк. Нейна е честта да наименува немалко от общо над 1700-те новоописани растения от хербариума. Малко след създаването на ботаническата градина тя започва да води ученици на разходка из нея, запознава ги с растенията, птиците и насекомите и взаимодействието им. Всичко това прави изцяло доброволно, което е забележително. Издава нейната „Първа книга на Южноафриканските растения“, а след това и поредицата на Ботаническото дружество „Пътеводител на Южноафриканските диви растения“.

Капски шафран (Cassine peregua)

Представител на вида Mimetes fimbriifolius

Другата легендарна жена е Муриел Джонс (1901 – 1977), която в продължение на три десетилетия води курсове на ученици, колежани, студенти и на обучаващи се за медицински сестри срещу минимално заплащане. Построена е и лекционна зала, в която има и живи жаби, гущери и змии.

Представител на вида Euphorbia keithii

Текст и снимки: Спасимир Пилев

Публикувано от Spasimir

Сподели

Снимка на деня

Статуята на свободата в Ню Йорк, САЩ