Катинарите на любовта

Катинарите на любовта

Професията ми е фотограф. От много отдавна и съвсем категорично знам, че не съм от тези много малко и много щастливи личности, за които професия, хоби, живот и т.н. се сливат в едно. Работата, която върша, за да се препитавам,  не е същата, която ми доставя най-голямо удоволствие. Обичам да пътувам с фотоапарат, но от това не се печели, напротив. Така че, рецептата е: Това което не може да се смеси в една паница, може да се раздели в две чинии. Едната чиния е работата. Ядеш от нея, печелиш пари и с част от тях пълниш другата чиния – личните проекти.
 
Лондон, Рим, Париж, Ню Йорк са места, които човек трябва да види, също както Антарктида, Хималаите и… Още много, много! Мога да перифразирам Жоржи Амаду така: "Един човек не може да види всичко по света, но си заслужава да опита." 
 
 
Катинарите на любовта
 
 
Те са в Париж. Влюбени са (или поне един от тях). Краят на лятото, началото на есента. Пресичат Сена по моста Pont des arts. Хубаво им е. Как да запазят това чувство за по-дълго, за вечни времена?
 
    
 
Технологията е такава:
Купуват катинар – 2, 3, 5 или 6 евро, според джоба. Има разбира се и по-скъпи – с дизайн, със символи, култови. Има ги и… "направи си сам" – евтино катинарче, но оцветено, нарисувано, със собствен уникален дизайн.
Написват имената на двамата на какъвто и да е език.
 
 
И "ходом марш" към моста! Ladies first, разбира се!
 
 
 
Трябва да намерят място на перилата на моста, където да заключат катинара. Не е лесно – хиляди двойки, хиляди катинари. Колко ли е по-тежък мостът днес? Ще издържи ли утре?
Катинарът се заключва (най-сетне). Ключето се хвърля в Сена. 
 
 
 
И снимка за спомен, за доказателство, или за да видят децата. Може и с телефон.
 
 
 
 
Целувка. Задължително!
 
 
Има и нестандартни решения (фантазирам, разбира се):
 
 
 
 
Тя е сама в Париж, но Той е в мислите й. Името му е написано на катинара задочно. Ключът – в Сена. Целувка – у дома. Статив, самоснимачка – снимка. 
 
 
 
 
Той не знае, че Тя го обича. Името му е написано, но скрито под цикламен покров. Ключа –в реката. Снимка – да. Целувка – дай боже, някога.
 
   
 
 
Две момичета. Две момчета. Свят голям – катинари има за всички.
 
 
   
 
Понякога не е смешно. Може би Тя не е между живите, но катинарът е там. Любовта е вечна.
 
 
  
С този тип отляво си приличаме по три неща:
И двамата пушим електронни цигари.
Бихме искали да сме отдясно, но…времето ни е минало.
Доста мръсотия сме изгазили, докато стигнем до тази река.
 
 
Текст и снимки: Ники Давидов
 
---
Този фотопис участва в конкурса "Човекът е човек, когато е на път". Ако ви допада, можете да подкрепите автора, като натиснете синия бутон "Харесва ми" / "Like", който се намира в горната дясна част на статията.
 
 

Публикувано от Анонимен (непроверено)

3 Коментара - Катинарите на любовта

Ралица Иванова (непроверено) February 08, 2017

Отговори
красиво е

Darko (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Onosimoski

Иван Иванов (непроверено) February 08, 2017

Отговори
За съжаление това вече е история. 90 тона катинари са махнати от парапета на моста, тъй като застрашават той да се срути. Жалко за влюбените двойки, които са мислили че това ще продължи до кроя на живота им

Сподели

Снимка на деня

Водна прелест в Родопите – яз. „Голям Беглик“