Катинарите на любовта
Професията ми е фотограф. От много отдавна и съвсем категорично знам, че не съм от тези много малко и много щастливи личности, за които професия, хоби, живот и т.н. се сливат в едно. Работата, която върша, за да се препитавам, не е същата, която ми доставя най-голямо удоволствие. Обичам да пътувам с фотоапарат, но от това не се печели, напротив. Така че, рецептата е: Това което не може да се смеси в една паница, може да се раздели в две чинии. Едната чиния е работата. Ядеш от нея, печелиш пари и с част от тях пълниш другата чиния – личните проекти.
Лондон, Рим, Париж, Ню Йорк са места, които човек трябва да види, също както Антарктида, Хималаите и… Още много, много! Мога да перифразирам Жоржи Амаду така: "Един човек не може да види всичко по света, но си заслужава да опита."
Катинарите на любовта
Те са в Париж. Влюбени са (или поне един от тях). Краят на лятото, началото на есента. Пресичат Сена по моста Pont des arts. Хубаво им е. Как да запазят това чувство за по-дълго, за вечни времена?
Технологията е такава:
Купуват катинар – 2, 3, 5 или 6 евро, според джоба. Има разбира се и по-скъпи – с дизайн, със символи, култови. Има ги и… "направи си сам" – евтино катинарче, но оцветено, нарисувано, със собствен уникален дизайн.
Написват имената на двамата на какъвто и да е език.
И "ходом марш" към моста! Ladies first, разбира се!
Трябва да намерят място на перилата на моста, където да заключат катинара. Не е лесно – хиляди двойки, хиляди катинари. Колко ли е по-тежък мостът днес? Ще издържи ли утре?
Катинарът се заключва (най-сетне). Ключето се хвърля в Сена.
И снимка за спомен, за доказателство, или за да видят децата. Може и с телефон.
Целувка. Задължително!
Има и нестандартни решения (фантазирам, разбира се):
Тя е сама в Париж, но Той е в мислите й. Името му е написано на катинара задочно. Ключът – в Сена. Целувка – у дома. Статив, самоснимачка – снимка.
Той не знае, че Тя го обича. Името му е написано, но скрито под цикламен покров. Ключа –в реката. Снимка – да. Целувка – дай боже, някога.
Две момичета. Две момчета. Свят голям – катинари има за всички.
Понякога не е смешно. Може би Тя не е между живите, но катинарът е там. Любовта е вечна.
С този тип отляво си приличаме по три неща:
− И двамата пушим електронни цигари.
− Бихме искали да сме отдясно, но…времето ни е минало.
− Доста мръсотия сме изгазили, докато стигнем до тази река.
Текст и снимки: Ники Давидов
---
Този фотопис участва в конкурса "Човекът е човек, когато е на път". Ако ви допада, можете да подкрепите автора, като натиснете синия бутон "Харесва ми" / "Like", който се намира в горната дясна част на статията.
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
3 Коментара - Катинарите на любовта
Ралица Иванова (непроверено) February 08, 2017
ОтговориDarko (непроверено) February 08, 2017
ОтговориИван Иванов (непроверено) February 08, 2017
Отговори