Карнакските мегалити в Бретан

Карнакските мегалити в Бретан

Свързваме названието Карнак с най-голямото религиозно светилище на Древен Египет, разположено по десния бряг на р. Нил до съвременния град Луксор. Но освен него археолозите отдавна изследват селището Карнак в Западна Европа и неговите забележителни древни каменни конструкции. Карнакските камъни представляват най-голямото струпване на мегалитни структури (от гр. megaλίθος – „голям камък“ – от старогръцки "μέγας" – голям и "λίθος" – камък) в света, разположени около френския град Карнак в южната част на провинция Бретан в близост до Атлантическия океан. 

В този комплекс се включват менхири (от бретонски, принадлежащ към келтските езици: men – камък, hir – дълъг, висок), които представляват продълговати камъни, забити самостоятелно или образуващи дълги алеи; долмени (от бретонски: taol maen - каменна маса), могили и отделни менхири – около 3000 бр. изсечени от местни скали и издигнати през докелтския период в Бретан. Някои от тях са високи над 6 m, а вероятно още толкова се намира под земята. 

В миналото камъните са били премахвани при строеж на пътища, за строителство и др. (Сн. https://fr.wikipedia.org/wiki/)

Според изследователите поставянето на огромните камъни се отнася към един от периодите на неолита, т.е. преди около 3300 години пр.н.е., но някои от тях са датирани приблизително на около 4500 г. пр. н.е.

На територията на тази историческа забележителност има три групи от алеи от менхири: Льо Менек, Кермарьо и Керлескан. В миналото са били единна голяма група, но са разделени от стопанската дейност на хората в района.

Сн. https://es.wikipedia.org/wiki/
Един от долмените в района на Карнак (Сн. https://en.wikipedia.org/wiki/)

Разходете се из древните съкровищата на Карнак:

Досега не е изяснена целта и произходът на тези неолитни монументи и те са една от загадките на западноевропейската история. Една от многобройните хипотези е, че разположението на тези структури е свързано с положението на Слънцето по време на лятното слънцестоене и като цяло се предполага, че са използвани за древна астрономическа обсерватория, подобно на Стоунхендж в Англия. До неотдавна жителите на Бретан са спазвали традиции, свързани с тези образувания. Римляните са ги използвали за религиозни цели. На някои от каменните блокове има рисунки на римски богове.

Могилата Сен Мишел е била издигната в периода между 5000 и 3400 г. пр. н.е. Тя е с размери – основа 125х60 m и 12 m височина. (Сн. https://en.wikipedia.org/wiki/)

Разпространението на християнството по тези земи също е оставило следи в релефа на камъните – кръстове и други мистични символи. Според археолозите тези структури са издигани в различни епохи, включващи ранния, средния и късния неолит. В миналото не се е обръщало внимание на тези странни строени в редици или разпръснати камъни и съоръжения, които са били използвани за кошари за домашни животни и други дейности, а част са разрушени при строеж на пътища или разбивани за строителен камък.

В част от районите с мегалитните структури са разрешени някои стопански дейности. (Сн. https://fr.wikipedia.org/wiki)

В Бретан има още подобни и много други исторически и природни забележителности и си струва човек да отдели време за опознаването им във времена, когато пътуването до там вече не представлява проблем.

Всяко пътешествие води до открития!

Румен Пенин

Използвани източници:

https://www.megalithic.co.uk/article.php?sid=9376

https://www.sacred-destinations.com/france/carnac-stones

https://www.therecord.com/ 

https://archeologie.culture.gouv.fr/megalithes/fr

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Църквата "Успение Богородично" в Констанца, Румъния

ггф