Каньонът на река Шегава

 Каньонът на река Шегава се намира на изхода на река Струма от Земенския пролом, над село Раждавица - Кюстендилско. Географски попада в Конявската планина, част от Краището. Както е и ситуацията с много обекти в този район, и каньона на река Шегава не е популярен и рядко е посещаван от туристи, което обаче му е помогнало да съхрани своята красива и девствена природа. Реката създава красива долина с голяма дълбочина и множество прагове и улеи, а е изваяла и различни скални форми. Скалните образувания в близост са наистина забележителни и привличат вниманието на дошлите да посетят каньона туристи. Тъй като районът е изграден предимно от варовици, т.е. е карстов, много от причудливите форми са създадени от самата река, а хората са ги оприличили на различни същества или сцени от ежедневието и фолклора. Част от образуванията носят имената „Самотнико“, „Тутунярнико“, „Камилите“, „Костенурката“, „Плочата“ и други. Съществува популярна местна легенда,  която гласи че в самото начало на каньона се е състояла голямата битка при Велбъжд от 1330 г. между българския цар Михаил Шишман и сръбския крал Стефан Душан. Армиите им се вкаменили и останали завинаги в каньона, за да напомнят за славното сражение, а и да впечатляват всички посетители на това интересно, но загадъчно кътче на страната ни.

Долината на реката е къса, но наистина внушаваща с пъстротата от скални форми и образувания, които са забележителен обект на неживата природа и имат изключителна историческа стойност за местните. Пътеката преминава по самото корито на реката, която през по-голямата част от годината е пресъхнала, именно заради понирането на водата във варовиковия терен. Преминавайки по-навътре, пред човек се открива истинската красота на каньона, осеян отвсякъде с величествени скални образувания. Достигането до най-високата част е само за най-отдадените, любопитни и подготвени туристи, но гледката оттам наистина е величествена и си заслужава катеренето по хлъзгавия и ронлив скален терен. Пълната красота на каньона на река Шегава се наблюдава в подножието на голямата скална ниша в Падалището, виждаща се от самото начало на пътеката. Там се намира и основната част от пещерите в каньона, носещи имената „Гълъбарнико", „Беловащица", „Дрен дупка", „Риша“ и други. Достъпът дотук е труден и изисква предварителна подготовка и познания, затова и е предназначен само за най-опитните и смели туристи.

Каньонът е уникален по рода си в България и е едно от малкото останали незасегнати от човешка дейност места в района. Разположението му предразполага проникването на медитерански видове от юг,както и на типични средноевропейски. За сравнително малката си площ (350 ха), в местността се срещат огромен брой защитени видове насекоми, птици, земноводни, влечуги и растения. В списъците фигурира и емблематичният белоглав лешояд (за съжаление отсъстващ към този момент, като евентуалното му завръщане в района в близко бъдеще е възможно, но ще изисква спецални грижи). От дървесните видове се срещат основно цер, благун, келяв габър, орех, бял бор и инвазивният вид айлант. По-забележителни от тревистите растения са установените (към 2022 г.) 5 вида орхидеи, 4 от които в закона за биологичното разнообразие.

В стопанско отношение територията не се ползва за селско и горскостопански цели заради липсата на пътища, високия наклон и бедните хумусно-карбонатни почви. Територията е в обхвата на вододайна зона на извори на около 1.5 км от речната долина, които се използват за питейни цели. В края на миналата година кампанията за обявяването на "Каньона на река Шегава" за защитена местност спечели наградата на публиката в категория "Най-успешна кампания" на Годишните награди за биоразнообразие, събирайки масивна обществена подкрепа както от местни, така и от хора от цяла България.

Каньонът на река Шегава е една от не толкова добре познатите от туристи дестинации и посещаемостта не е голяма. Липсват маркировки и туристически табели и посетителите разчитат на прочетеното в Интернет или из неголямата по количество литература. Независимо от това, каньонът и целият Земенски пролом имат огромен туристически потенциал да се превърнат в предпочитани туристически дестинации в Кюстендилско и Пернишко. Помощ в тази посока ще окаже о обявяването на мястото за защитена местност и популяризирането му сред местните и чужди туристи, които търсят връзка с природната красота в едно непознато и недокоснато кътче на България. Междувременно проучванията от биолози продължават и през настоящата година, като те няма да престанат и след обявяването на новата защитена територия.

Автори и снимки: Станислав Тодоров и Атанас Иванов