Каква е разликата между Судан и Сахел?

Каква е разликата между Судан и Сахел?

Областта Судан обхваща преходната ивица суша между пустините и саваните в Северна Африка. Тази физикогеографска единица не трябва да се бърка като географско пространство с едноименната държава, която обхваща само част от нея. Северната периферия на областта Судан е известна с името Сахел. Често двете географски наименования се използват в синонимен контекст. Във френскоговорящите западноафрикански страни разглежданата преходната територия между Сахара и саваните на юг се нарича предимно Сахел, а в англоговорящите източноафрикански – Судан. Това е причина да остава неправилното впечатление, че Сахел е преходна област между пустинята и саваните в Западна, а Судан – в Източна Африка. И двете думи са с арабски произход. Судан означава „Земя на черните хора“, а Сахел – бряг, крайбрежие.

Сахел
Източен, Централен и Западен Судан

Територията на Судан е надлъжно развита в паралелно направление (ок. 5500 km) между Атлантическия океан, където най-западната точка на Африка, и Червено море, където като тясна ивица областта отделя Сараха от Етиопската планинска земя. Областта Судан обхваща площ от ок. 5 млн. km2, т.е. около половината площ на Европа. На север и на юг границите са с преходен характер, т.е. образува се т.нар. екотон – плавен преход между различни ландшафти. На север от Судан е пустинята Сахара, а на юг – Горногвинейските пл., платото Баучи, вулканичното плато Адамауа, вододелният масив Бонго и подножието на Етиопската планинска земя.

Судан е територия, разположена върху Африканската платформа. Отличава се с хълмистто-равниненен релеф (300-400 m н.в.), сред които има обширни котловини или островни възвишения. На юг средната надморска височина постепенно се покачва при прехода към Горногвинейските пл., платото Джос, вододелната област Бонго (Тонду, Азанде), платата Дарфур и Кордофан (Курдуфан). Скалните комплекси и релефът върху тях са обусловени от еднообразните структури на Африканската платформа, изградена от докамбрийски и палеозойски метаморфити и мезозойски седименти. Неозойският вулканизъм в източните части е причина за изливането на обширни лавови покривки. Най-внушителна лавова покривка е тази, образуваща платото Дарфур и високата планина Мара (Джебел Мара) – най-високата част на Судан. Тук са съхраненени и множество реликтни вулканични конуси и кратери. Образувани са и езера в застиналите кратери и калдери. Впечатляващ е върхът-калдера Дериба (3042 m), образуван в резултат на кватернерна вулканична активност. Последната активна вулканична проява в областта е била преди около 3500 години.

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Утринен поглед към Рокамадур, Окситания, Франция

ггф